След четвърт век Иван Тончев от Долна Оряховица най-сетне се сдоби с българско гражданство

Благата вест дойде с помощта на политиците от „Нова република“ Иван Иванов и областния лидер на ДСБ Йордан Байчев

 

СЛЕД ЧЕТВЪРТ ВЕК ЖИВОТ БЕЗ КАКВИТО И ДА Е ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ 25-ГОДИШНИЯТ ИВАН ТОНЧЕВ ОТ ДОЛНА ОРЯХОВИЦА най-сетне се сдоби с българско гражданство. Благата вест за младия мъж, който всъщност по рождение е три четвърти българин, дойде с активната помощ на водача на листата на „Нова република“ за областта Иван Иванов и на областния председател на ДСБ Йордан Байчев, който също е кандидат за народен представител от републиканската коалиция.

Преди две години двамата вземат проблема присърце и буквално проправят път до съответните институции и до правосъдното министерство. Благодарение на упоритата им работа буквално преди дни младият долнооряховчанин получи българско гражданство и предстои да си извади лична карта. Самочувствието му вече е съвсем друго, младежът не крие еуфорията и щастието си и буквално няма думи, за да благодари на доскорошния зам.-шеф на парламента и на областния лидер на тъмносинята партия.

„Институциите наистина работят тромаво и мудно, сякаш не в услуга на гражданите. Пет пъти ходихме до Министерството на правосъдието, до Дирекцията за българско гражданство и къде ли още не. Първо доказахме българския произход на момчето и така задвижихме процедурата“, разказва Байчев.

САМИЯТ „НОВ БЪЛГАРИН“ ИВАН ТОНЧЕВ НЕ КРИЕ, ЧЕ ПРИЧИНА ЗА ХОДЕНЕТО ПО МЪКИТЕ Е ВСЪЩНОСТ СЛОЖНАТА МУ И ДРАМАТИЧНА СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ. Иван е роден преди 25 години в столицата на Чечня – Грозни, която е в границата на Русия. Въпреки това той няма руско гражданство, а само допреди дни на документа му за самоличност пишеше „неизвестно“ гражданство.

„Доскоро аз буквално бях никой. Нямах избирателни права, не можех да ходя в чужбина, никога не съм получавал детски, не можех да си извадя шофьорска книжка и просто бях извън закона, въпреки че по рождение съм три четвърти българин“, разказва Иван. И показва цялата си скромна биография, събрана в найлонова торбичка, в която държи оскъдните си документи – акт за раждане, удостоверение, че е завършил основно и средно образование, професионална квалификация.

Заради това, че доскоро нямаше българско гражданство, с триста зора, по думите му, успял да се дипломира в механотехникума в Горна Оряховица, където без малко да не го пуснат на матура. Понеже не се води българин, Иван дори е трябвало да заплати такса, за да се яви на зрелостни изпити. Все пак социалните му помогнали и в крайна сметка момчето завършило машиностроене и курс за заварчик, а в момента вече работи в частна фирма в Долна Оряховица.

Иван споделя още, че не познава баща си, никога не го е виждал на живо, дори не знае жив ли е, в кой край на света се подвизава, има ли второ семейство.За него само казва, че просто не го е признал като син… Родната му майка пък го оставила на годинка и оттогава от нея ни вест, ни кост. Впрочем, когато Иван говори за родителите си, не влага грам емоция, защото те за него са напълно непознати. Чувствата му обаче изплуват, щом заговори за дядо си и прабаба си от Долна Оряховица, на които дължи съществуването и възпитанието си. Преди две години полицаи го викат, за да разпознае по снимка жената, която го е родила, тъй като вече покойният му дядо, който е неин баща, я дава за международно издирване през Интерпол през 2005 година. Единственото, което новият българин знае за майка си от близки хора, е, че тя е на 44 години и доскоро е била някъде в Германия.

„Тогава ми показаха снимка, обаче аз не знаех дали това е моята майка. Просто не съм я виждал от бебе, нямам спомен как изглежда, не помня гласа й, за тези години тя едно писмо не ми е написала”, разказва младият мъж. И продължава със семейната история, която е за забранената любов между родителите му. Майка му забременява едва 19-годишна и страхувайки се от своя баща, заминава за Чечня при роднини по майчина линия, където ражда Иван. В Грозни майка и син живеят едва една година, след което младата по онова време жена се връща при баща си в Долна Оряховица и там оставя невръстния Иван, който отрасъл в малкото градче.

Когато станал на 18 години, властите му издават документ за пребиваване, който се подновява всяка година. Това доскоро струваше на младия и самотно живеещ мъж сериозни месечни разходи. Преди около три години той остава сам, тъй като дядо му умира от цироза. Оттогава роденият в Чечня българин започва сам да се грижи за себе си. Завършва училище, работи в цех за вафли в Лясковец, дори гледа зеленчуци и овошки в дядовата си градина, а ако има повече продукция, я продава на пазара, за да си докара някой друг лев отгоре.

„НЕ СЕ ПЛАША ОТ РАБОТА, ВЯРВАМ, ЧЕ ДОКАТО СЪМ МЛАД, ЩЕ СЕ ОПРАВЯ. Благодарен съм на Иван Иванов и Йордан Байчев, че получих документи за самоличност и най-накрая държавата ме призна за български гражданин. Преди исках да замина за чужбина, сега ще помисля, ще ми трябва малко време, за да реша какво да правя с живота си, но съм много щастив. Докато има такива хора, надежда ще има, а аз съм живият пример. Занимавах с проблема си една камара институции. От кметството в Долна Оряховица до вицепрезиденството. Отговор не последва, затова съм много признателен на политиците от „Нова република“, казва с широка усмивка „новият българин“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *