138 четения

40 години Тодор Георгиев живее с кошмара от земетресението в Свищов

Бившият криминалист дарява на музея списъка с имената на загиналите

О.з. полк. Тодор Георгиев ще дари на търновския музей списъка с имената на жертвите на земетресението в Свищов от 4 март 1977 г. Той обяви намерението си в петък в навечерието на 40-ата годишнина от трагедията. Именно полковникът, който тогава е зам.-шеф на Криминалния отдел на Окръжното управление на МВР във Велико Търново, е човекът, участвал в разпознаването на загиналите. Желанието му да дари списъка е продиктувано от факта, че и до днес продължават спекулациите с броя на жертвите. Според някои източници те са между 250 и 300 души. Истинският им брой е записан на 4-те листа, пазени от търновския криминалист.

Върху пожълтелите страници, откъснати от ученическа тетрадка, са записани имената на 109 души, сред които и на 27 деца. Едно от тях е 10-месечно момченце на име Никиянис, разказва Тодор Георгиев. Семейството е от гръцки произход и живеело на последния етаж в единия от блоковете убийци. Това е една от картините, която се е запечатала и до днес в съзнанието му и казва, че никога няма да забрави. Десетки са картините на ужаса, които пази търновецът, и разказва с подробности преживяното. Все още сънува кошмари с картини от земетресението. Епицентърът на смъртоносния трус с магнитуд от 7,6 по Рихтер е във Вранча, Румъния. В Свищов са разрушени множество сгради, включително и църквата. Рухват нов 8-етажен блок на градския народен съвет и работническото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“ на площад „Велешана“. Под руините остават цели семейства. По това време Тодор Георгиев е в дома си във Велико Търново със съпругата си и двете им дъщери и гледа филм по телевизията, когато около 21,20 ч. усеща, че блокът започва да се тресе. Десетина минути по-късно домашният му телефон звъни и е инструктиран да се подготви за заминаване в Свищов. Веднага стяга багажа и тръгва с

Списъкът с имената на загиналите
Списъкът с имената на загиналите

колегата си Коста Дуков. Двамата поемат към крайдунавския град, без да знаят какво ги очаква. По пътя виждат стотици коли с хора, които бягат от Свищов. Някои ги спират и им казват, че в града е истински ад и ги съветват да се върнат обратно.

„Отидохме в града, целият беше потънал в мрак, нямаше ток, комуникациите бяха прекъснати. Тръгнахме към сградата на Районното управление на МВР и тогавашният началник полк. Христо Цочев и негови помощници още като ни видяха, се разплакаха. А тогава все още не бяха ходили до мястото на двата рухнали блока“, спомня си полк. Тодор Георгиев. На помощ идват от военното поделение в Свищов и Белене, както и строителни войски от Велико Търново. Пристигат и медици от София. Веднага организират затварянето на града, за да предотвратят мародерства в изоставените домове и сгради. Започват да разчистват отломките и да вадят оцелелите и телата на загиналите. Подреждали ги в едно от халетата на новостроящата се болница в града. Облечен със син болничен халат, криминалистът и колегите му подреждат труповете в дълги редици.

„Нямам думи да ви опиша ужаса, плача и риданията на хората. В същото време продължаваха вторичните трусове, които всяваха допълнително паника сред населението. Земята се тресеше под краката ни“, разказва 83-годишният криминалист. На третия ден от трагедията в Свищов пристига Тодор Живков, а първият му въпрос към полк. Георгиев е колко са жертвите и колко от тях са деца. Научавайки броя на загиналите, бившият Първи се разплакал, разкри за първи път Тодор Георгиев. Сред тях имало 15 инженери, 11 служители на МВР, 6-ма учители и 4-ма директори на различни институции. „Интелектът на този град си отиде“, заявил Тодор Живков. И разпоредил занапред ръководителите и обществениците да се настаняват в различни жилищни сгради.

Полк. Тодор Георгиев остава в Свищов 28 дни. Записва собственоръчно името на всяка една от жертвите, а близките се събирали пред халето, за да ги разпознаят. Идентифицирането продължава 11 дни. Последната жертва е мъж, който починал няколко дни по-късно от раните си, но е включен в списъка на загиналите. Спомените на полковника пазят още много драматични моменти. Един от тях е на възрастен мъж, отишъл да разпознае телата на едно от загиналите семейства – Мария и Карло Томови и двете им деца Робертина и Явор. Дядото моли криминалиста да отреже за спомен част от косите на неговата внучка, която имала дълга руса коса, сплетена в красива плитка. Тодор Георгиев взема един нож и изпълнява молбата на възрастния мъж, който прибира кичура с треперещи ръце. Години по-късно някои от близките на жертвите го търсят във Велико Търново и родното му село Емен, за да научат нещо повече за загиналите. Ходил и на панихиди, макар че признава, че връщането към тези моменти е болезнено. Под руините загиват роднини на негови приятели и колеги. Казва, че за тези дни, прекарани в Свищов, отслабва повече от 15 кг. Прибирайки се вкъщи, съблича и изгаря дрехите си, пропити с мириса на трупове и смърт. „Не пожелавам на никого да види и преживее подобно нещо. И до ден-днешен сънувам този кошмар“, споделя възрастният мъж. Надява се, след като предаде списъка на музея, спекулациите с броя на жертвите да спрат, а той все по-рядко да се връща към миналото.

Весела БАЙЧЕВА

2 коментара за “40 години Тодор Георгиев живее с кошмара от земетресението в Свищов

  • 06.03.2017 в 13:09
    Permalink

    Но защо списъкът не се даде на Свищов. В крайна сметка тази ужасна трагедия е сполетяла града на брега на Дунава, а не Велико Търново, загиналите са свищовлии, а не жители на старопрестолния град..

    Отговор
  • 06.03.2017 в 21:31
    Permalink

    А Вие как мислите ,че тази справка,списък я няма никъде,и в Свищов ли я няма? във времето от 40 г. от трагедията и обществото няма информация до сега колко са…За какви спорове подвеждате хората ,като броят на жертвите ги има и на национално ниво.Прочетете вестниците от тогава..Пиар акция ,избори идват за възхвала на Първия и стимул за гласуване с червената бюлетина .Не е вярно другарю полковник,че си имал диалог с първия на другия ден на разсъмване.Той пристигна със свитата си чак в понеделник по обяд.Разчитате,че 40 г. са достатъчни ,да няма ,а само Вие да сте били свидетели.Добре сте украсили диалога с двете капки сълзи за наивници…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *