8 четения

Електронни обществени поръчки, ниски данъци и опростени регулации предлага „Нова република“ за малкия и средния бизнес

ДЕСЕТКИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СПЪВАТ МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС, ПОСТАВИХА ПРЕДПРИЕМАЧИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ НА КРЪГЛА МАСА, организирана от „Нова република“. На форума под надслов „Големите стъпки за малкия бизнес“ присъстваха водачът на листата за Великотърновска област Иван Иванов и лидерите на коалицията Трайчо Трайков, Мартин Димитров и Радан Кънев.

Пред тях местни бизнесмени споделиха, че за да се разкрие нов търговски обект или да се пусне ново производство, трябва да се мине през „дебри“ от чиновнически и административни пречки по пътя за издаване на крайно разрешително.

„Ако чакаме много обаче, банките ще ни вземат бизнеса, защото имаме кредити и зависим от чиновници“, сподели местен предприемач. Той постави и проблема с качеството на енергоразпределителните и ВиК услуги, които костват на бизнеса доопълнителни разходи за пречистване на водата. Заради лошата инфраструктура токовите удари са ежедневие, а това налага рестартиране на цялото производство, което пък се отразява на себестойността и вдига разходите.

„Когато излезем да продадем това, което сме произвели, се сблъскваме с ужасното състояние на пътната инфраструкутра, с липсата на магистрала „Хемус“, която трябваше да е много отдавна готова. Второстепенната пътна мрежа, по която правим разноса, също е в ужасно състояние и на няколко хиляди километра се налага да правим ремонт на ходовата част на транспортните средства. Да не говорим, че когато трябва да свържем един обект с ток, чакаме години. Получаваме и допълнително данъчно облагане от големите търговски вериги, защото, след като сме постигнали споразумение за отстъпки от 20%, ни се слага такса, която е в размер на 25% и ако не я платим, няма да работим с тези вериги“, коментираха присъстващите на срещата. Други предприемачи поставиха въпроса за липсата на обучени кадри, за това, че държавата непрекъснато абдикира от проблемите на малкия бизнес, който има социални функции, но трябва да плаща еднакви данъци и такси с тези на големите компании. Освен това местните бизнесмени поставиха въпроса за огромните такса смет и пътен данък, които във Велико Търново са едни от най-високите в цялата страна и буквално съсипват предприемачеството.

От своя страна лидерите на „Нова република“ се ангажираха, че ще работят за прозрачни административни процедури и въвеждане принципа на мълчаливото съгласие за администрацията. В програмата им е заложено обществените поръчки да станат електронни, а големите да станат по-малки, така че да са достъпни за средния и малкия бизнес. Прости данъци и прости регулации е другият ангажимент на „Нова република“, както и при участие в различни процедури участникът да декларира определени изисквания, а държавата след това да се ангажира с проверката на тези условия.

„Малкият и средният бизнес може да възроди новата република – тя да е с ясни правила за работа, с насърчаван и подкрепян бизнес, със справедливи търгове и процедури, с достойно заплащане. Десният човек, десният предприемач е този, който иска сам да изкарва доходите си, за разлика от лявомислещия, който се надява държавата изцяло да му помага“, коментира организаторът на форума и водач на областната листа на „Нова република“ Иван Иванов.

Мартин Димитров припомни, че е вносител на първото предложение за плосък данък върху личните доходи. „Тогава БСП ме обвиниха, че държавата ще фалира, но след това сами си го предложиха и приеха. Ние сме правили всичко възможно да спрем всяка идея за увеличаване на данъците в България. В последния парламент имаше предложение на ГЕРБ освен 10% личен данък да има и 2%, който да остава за общините, което беше косвен начин за увеличение на данъчната тежест в България. С огромни усилия успяхме да го спрем“, отчете още Димитров, който определи данък „уикенд“ като вреден и дори глупав.

„Смятам, че тези предсрочни избори са организирани именно заради „Белене”, тъй като са поети ангажименти централата да бъде построена“, предупреди той.

„Като дясна политическа формация смятаме, че ангажимент на държавата е да осигури равни условия за всички и да гарантира, че те ще се спазват. При картела с горивата например имаме третия най-скъп дизел през по-голямата част от годината в цяла Европа. Това дали поставя българския бизнес на равни условия с конкурентите му в чужбина? Естествено, че не. Газовите доставки – България плаща с 40 – 50% по-скъпо от германските си конкуренти“, каза и Трайчо Трайков.
Според него усложнените условия дават предимство на големите компании с големите юридически отдели и с многото счетоводни и данъчни консултанти. Затова регулацията, данъците трябва да са прости, администрацията трябва да не изисква отделяне на време.

„Тук имаме две мерки. Първата е универсалният принцип на мълчаливото съгласие, т. е. когато администрацията има срок, в който да се произнесе за нещо и тя не го направи в този срок, да се счита, че отговорът е „да“. Втората е изпълняването на определени ангажименти по закон или по регулация да не се изисква преди стартирането на определена дейност, а да се удостоверява само с декларация“, посочи Трайков.

„Близо 300 хил. са малките и семейни предприятия в България, те дават около 90% от заетостта на българския трудов пазар. Всички те освен с корупцията и неработещата съдебна система вече се сблъскват и с липсата на подготвени кадри за работа“, каза лидерът на „Нова република“ и председател на ДСБ Радан Кънев. Според него друг проблем е узаконената корупция – бюрокрацията, съчетана с безумни изисквания и такси за развиване на всякаква дейност.

„Такси, които по скрит начин увеличават данъчното бреме до средните нива на ЕС. Формално имаме много по-ниски данъци от средните, но съчетани с различни видове често незаконни такси, се оказва, че общото облагане не е по-ниско от средното в Европа. Класически пример е такса битови отпадъци за бизнеса, която няма никаква връзка с реалните разходи на общините за обслужването на тази дейност. Събират се 3 до 4 пъти повече пари от необходимите, т. е. има данък върху малкия бизнес, с който общините се издържат по един незаконен начин“, кометнтира още Кънев. По думите му общата нормативна уредба е обрасла около и без друго социалистическия Кодекс на труда, който е писан за „Кремиковци” през 80-те години.

Проблемът е, че големият бизнес в България плаща малките данъци. А малкият – големите. Големият бизнес използва механизми за нулиране на счетоводните печалби, които може да измисли всеки средношколец от икономически техникум, няма нищо особено сложно. За всяка малка фирма тези механизми водят до незабавна данъчна ревизия и начисляване на данък върху укрита печалба по пътя на констатиране на трансферно ценообразуване и от там нататък определяне на нов размер на счетоводната печалба. Това обаче не се случва с мегакомпаниите, защото НАП третира различно различните видове компании. Ако има нелоялна конкуренция към малкия български бизнес, тя се организира от българските институции, коментира още Радан Кънев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!