54 четения

Мариана Бояджиева, номер 3 в листата на „БСП за България: „Учителската професия да стане регулирана и педагозите да получават справедливо възнаграждение”

СЪС СФЕРИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА СА СВЪРЗАНИ ВСИЧКИ КАУЗИ, КОИТО МАРИАНА БОЯДЖИЕВА ЗАЩИТАВА КАТО НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. С проблемите на тези области тя се е занимавала и като зам. областен управител на област Велико Търново, и като общински съветник в парламента на старата столица. Към тях са насочени усилията й и като кандидат за народен представител от листата на „БСП за България”, в която тя е под номер 3.

„Никак не са малко въпросите, които трябва да бъдат решени в образованието, за да спрем да говорим за неграмотни деца и изгубени поколения. Но на мен много ми се иска да започнем от реабилитирането на българската литература и история. Това са предметите, които ни правят горди, че сме българи, изграждат национално самочувствие и възпитават в патриотизъм. И съм убедена, че този разговор е важен, защото виждам колко много млади хора започват да обличат народни носии, искат да знаят повече за корените си, връщат се към историята и не крият силните си чувства към миналото”, казва Мариана, която е вносител на 26 законопроекта в областта на образованието, науката и културата като депутат от 43-тото Народно събрание. Сред тях има и документи, свързани с медиите и социалната политика, но г-жа Бояджиева не крие, че нейната тема си остава образованието.

„Необходимо е да бъде направена оценка на въздействието на влезлия в сила Закон за предучилищното и училищното образование. Тази оценка ще ни даде ясна представа за неефективните моменти в него. И после да поправим текстовете, които дадоха негативен резултат”, категорична е Мариана Бояджиева.

ПРОМЯНАТА НА СТАТУТА НА УЧИТЕЛИТЕ Е ЕДНА ОТ ВАЖНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ПО-ДОБРА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, убедена е г-жа Бояджиева. Учителската професия трябва да стане регулирана, а педагозите да започнат да получават справедливо възнаграждение. „В програмата на „БСП за България” е заложено поетапно и справедливо увеличаване на учителските заплати. А когато професията стане регулирана, това допълнително ще я направи приоритетна за държавата. Убедена съм, че няма човек, който да не вярва, че именно учителите са тези, които възпитават и ограмотяват нацията”, споделя кандидатът за народен представител от листата на „БСП за България”.

Запазването на поне едно помощно училище във всяка област е другата вярна посока според Мариана Бояджиева, защото за някои от децата със специални потребности масовите училища не само не са вариант, а биха могли да нанесат повече вреда. Запазването на публичното финансиране само за държавните и общински училища, възстановяването на междупредметните връзки в учебните планове и програми са другите важни въпроси за решаване, както и необходимостта да бъдат преразгледани оценяването на учениците и възможността за повтаряне на клас в началния курс.

„Един от последните законопроекти, които приехме в края на 42-рото Народно събрание, беше за дуалното обучение, което е голяма стъпка напред в професионалното образоване. Радвам се, че няколко училища във Великотърновска област вече искат да приемат ученици, които да се обучават точно по този начин – с прякото участие на бизнеса. Защото смисълът на дуалното обучение е именно в това – теоретичното образование и практиката на учениците да вървят едновременно”, допълва г-жа Бояджиева. След това уточнява, че бизнесът може да бъде ангажиран още при ранната професионална ориентация и после, когато трябва да бъде осигурен стаж на учениците, при съставянето на кариерен план. Държавата обаче трябва да даде финансови стимули на бизнеса, за да може и по-малките фирми и компании да приемат ученици на стаж, да им осигуряват ментори и реална практика.

„ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ СПОРЕД МЕН ВЕЧЕ СВЪРШИХА СВОЯТА РАБОТА. НО Е ВРЕМЕ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТАЗИ ФОРМУЛА, В КОЯТО ПАРИТЕ СЛЕДВАТ УЧЕНИКА. След многото разговори, които съм имала с учители и директори, разбирам, че е време да направим преоценка и държавата да дава финансиране и за качествено образование. Има механизми, по които това качество може да бъде измерено, затова училищата, които си вършат добре работата, биха могли да получават за това стимули”, категорична е г-жа Бояджиева, която признава и това, че България дава обидно малко пари за образование и наука – едва 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт за образование и 0,19% за наука. Това ни поставя на едно от последните места в ЕС. Целта на „БСП за България” е процентът за образование да стане 5, а за наука – 1.

„Тъжно ми е да го призная, но последният бюджет беше геноцид върху науката и БАН. В парламента гласувахме 10 млн. лв. допълнително за БАН, но после с различни парламентарни прийоми мнозинството им отне тези пари. И понеже вече стана дума, че държавата трябва да се погрижи за учителите си, тази грижа може да започне още от студентите, които избират да учат педагогика. Това направление задължително трябва да е приоритетно и младите хора, които искат да бъдат учители, да получат специални стимули. Нашата идея е държавата да поеме такси за обучение на студентите по приоритетни специалности”, казва още кандидатът за депутат от листата на „БСП за България”.

Нов закон за развитие на академичния състав е наложителен, както и актуализиране на стартовата заплата на младите учени. Според г-жа Бояджиева работата на 44-тото Народно събрание трябва да започне с решаването на тези проблеми, като става дума за не по-малко от две минимални работни заплати като старт за младите учени, университетските преподаватели и работещите в БАН.

„И ПОНЕЖЕ СЪМ ТЪРНОВКА, МИ СЕ ИСКА ДА ПОГОВОРИМ И ЗА КУЛТУРАТА. За Трапезица най-вече, за социализацията на която точно нашата политическа сила даде старта още през 2006 г. Давахме тогава средно по милион годишно за проучване, реставрация и консервация. И вярвам, че държавата трябва да продължи да има отношение към светини като този хълм. Но и към още нещо – самобитната българска институция, наречена „читалище”. В читалищата работят сърцати българи, точно там баби предават на внуците си българското. В читалищата, когато децата танцуват, пеят, занимават се с изкуство, също се преподава българска история и литература. Държавната субсидия обаче е твърде ниска и хората, които работят в читалищата, получават обидно ниски заплати. Проблемът със заплащането на труда на работещите в музеите, галериите и библиотеките също е наболял. Изискванията към тях са високи – професионална подготовка, владеене на чужди езици, комуникативност, а заплатите им изостават значително. „БСП за България” предвижда постепенно постигане на 1% от брутния вътрешен продукт за култура и по-голяма държавна подкрепа за развитие на материалната база и дейността на културните институти”, споделя Мариана Бояджиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!