190 четения

Д-р Николен Стойнов, кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ: „Финансирането е основният проблем на нашето здравеопазване”

ДА „УЛОВИШ” Д-Р НИКОЛЕН СТОЙНОВ ЗА РАЗГОВОР, СЕ ОКАЗВА ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ. Има си кабинет в областната болница, защото е шеф на Втора хирургия, но няма време да се застоява в него. Или е в операционната, или някъде по стаите, за да наблюдава пациентите си. Някъде към 2 следобед отива на второто си работно място – в ДКЦ, където също е управител. На месец прави около 60 операции, в годината – 800. Не брои дните, в които е дежурен, защото винаги е на разположение. Дори и да не е на работа, звъннат ли му, той се отзовава.

„Животът е толкова кратък, че няма време да се правя на важен. Ако мога да помогна, правя го. Знам, че глобално света не мога да променя, не храня подобни илюзии, но ако мога да променя света на един човек…, защо не?”, казва д-р Николен Стойнов, който е кандидат за народен представител, трети в листата на ГЕРБ. Когато водачът на листата Цветан Цветанов беше във Велико Търново, за да представи колегите си, за Николен Стойнов каза „обичан”.

„Да, чувствам се обичан от пациентите. С много от хората се запознавам, когато те са болни, боли ги, страхуват се, точно затова съм се научил да бъда човечен. Изслушвам, съчувствам, боря се със страховете им. Нали в това е смисълът на професията ми”, усмихва се лекарят. После разговорът все пак стига до състоянието на родното здравеопазване и д-р Стойнов оставя настрани чувството си за хумор. В продължение на 30 минути говори, без да спре, и в монолога му има и тъжни примери. „ФИНАНСИРАНЕТО Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ НА НАШЕТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕОСМИСЛЕН ЦЕЛИЯТ МЕХАНИЗЪМ И БОЛНИЦИТЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА БЪДАТ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. Не трябва да се смятат печалби в края на годината, защото ние не продаваме нищо. Да, трябва да има финансов контрол и отчет на изразходваните материали, но не може лечебният процес и заплащането на персонала изцяло да бъдат обвързани с финансовия резултат, особено на областните болници”, категоричен е д-р Стойнов. След това обяснява, че частните болници могат да си позволят да пренасочат пациент, но областните нямат това право. Приемат дори и неосигурените пациенти, чието лечение на практика плащат самите сестри и лекари в съответната болница. „Защото Здравната каса не ми дава нито стотинка за този болен, понеже той не е приет по клинична пътека. Но ние лекуваме всички еднакво, а разходите за неосигурени пациенти са за сметка на бюджета на болницата, което респективно и индиректно се отразява и върху заплащането. Е, да, има опция, при която, ако пациентът няма нищо на негово име, само една лична карта, ние да напишем декларация до социалното министерство и няколко месеца по-късно да получим пари за лечението на този болен. Но евентуално и не за всички пациенти”, разказва още лекарят.

Клиничните пътеки са следващият момент в здравната ни система, който има нужда от спешна промяна. Заради понякога ненужните изследвания, на които лекарите трябва да подлагат пациентите, само защото клиничната пътека ги изисква. Заради това, че не можеш да изпишеш оздравял пациент, понеже дните на пътеката не са изтекли, и ако го пуснеш да си ходи вкъщи, Здравната каса няма да плати лечението. И заради тези пациенти, които пък биват изписвани, преди да са излекувани, защото дните им по пътеката са свършили. „Аз не тръгвам на кръстоносен поход срещу клиничните пътеки. Те изиграха своята дисциплинираща роля. Да, трябва да има отчетност, разбира се, но трябва да се намери онзи баланс, който да ми позволява, след като съм защитил нуждата от още лечение на болния, да получа дофинансиране. Клиничните пътеки съществуват единствено в Австралия. Преди двадесетина години, не знам защо и как, взехме техния модел, но той ни завъртя в омагьосан кръг. Получава се така, че колкото повече работим, толкова повече негативи трупаме, защото 80% от хората надхвърлят клиничните пътеки и болницата потъва”, обяснява д-р Стойнов.

Корекции в това отношение бяха направени в кардиологията и затова в България се появиха толкова частни кардиологични болници. „Просто е, ако пътеката е пет дни, а пациентът има нужда да остане в стационара повече, това повече се плаща от болницата. За тези дни в повече обаче Здравната каса трябва да има средства за дофинансиране. Пак заради тези клинични пътеки аз нямам право да приема втори път болен 30 дни след изписването му. Обаче има хронични заболявания – възпалителен процес, диабет, сърдечно заболяване, всяко едно от тези състояния може да се обостри и след 10 дни – аз нямам право да приема пациента пак.”, обяснява лекарят.

ПРОМЕНИ СЕ НАЛАГАТ ВЪВ ВСИЧКИ НИВА НА РОДНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, КАТЕГОРИЧЕН Е КАНДИДАТЪТ ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГЕРБ. И в спешната помощ, и в болничната. Особено в профилактичната помощ, за да намалеят хората, които постъпват в болниците в толкова тежко и понякога критично състояние. Това са ангажиментите, които ПП ГЕРБ иска да поеме и те са вписани в управленската й програма. Тези идеи д-р Стойнов е приел и като лична кауза. Заедно с идеята за въвеждането на електронното досие на пациента, което ще даде на хората пълна информация за здравното им състояние и което е още по-важно, ще имаме информация и ние, лекарите”, допълва още шефът на Втора хирургия в търновската болница.

Срещу пръстовия отпечатък обаче той е готов да се бори. Освен всичкото друго внимание, което лекарите трябва да окажат на пациентите си, те са длъжни и да ги убедят да дадат отпечатък. „Ама знаеш ли какви трагикомични ситуации има тук. Взимаме им отпечатък и при приемането, и при изписването. Понякога устройствата нещо се бъгват и всичко започва отначало. Но не всички пациенти си тръгват оттук на двата си крака и във ведро настроение. Понякога се налага да ги изписваме в инвалидни колички, на легло дори. Да не ти разказвам какво е да гледаш човек, който си тръгва така и трябва да му вземеш пръстов отпечатък”, казва д-р Стойнов.

Системата на специализация на младите лекари също е от значение за родното здравеопазване. Ако тя е добра, България няма да губи най-добрите си млади специалисти, които отиват да работят в Европа. Но Европа не търси просто лекари, а точно такива начинаещи специализанти, които тръгват от най-ниските нива и със заплащане от 3500 евро. Нищожно за Европа и огромно за България. Затова завършващите лекари избират да заминат, признава д-р Стойнов.

Иначе, когато не е в лекарската си престилка, той обича да пътешества. Пътува често, но повече от всичко обича да обикаля България и вече няма кътче в страната, където да не е бил.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!