98 четения

Мариана Бояджиева, кандидат от листата на „БСП за България“: „Политиката за мен винаги се измерва със съдбата на хората“

„АЗ СЪМ МАЙКА, ВЕЧЕ И БАБА, СЪПРУГА СЪМ И МНОГО ОБИЧАМ ТЕЗИ СИ ЖЕНСКИ РОЛИ. След всичките години, които натрупах на земята, разбрах, че няма нищо по-важно от това да имаш кого да обичаш и да бъдеш обичан. Веднъж прочетох, че домът е мястото, което ти липсва, когато го напуснеш. Във Велико Търново е моят дом, тук са хората, за които тъгувам, когато съм далече или когато те са някъде. Тук е любовта на живота ми – моят съпруг Минчо, дъщеря ни Светлана и разбира се, внукът ни Тодор, който няма търпение да стане на 2 г. и лудува като за трима“, усмихва се Мариана Бояджиева, кандидат за народен представител в листата на „БСП за България“. И по тази причина разговорът трябваше да бъде за политика.

„Знаеш ли, работата в Народното събрание изисква да имаш политически и житейски опит, защото без тях няма как да се подготвиш и да участваш в изработването на закони. Но трябва още един вид опит, който според мен е от особено значение – опит в управлението. А той се трупа първо в местната власт. Това е властта, която е най-близо до хората, занимава се с конкретни проблеми и конкретни съдби. Считам, че преди да отиде в парламента, човек трябва да се научи да говори с хората, да ги слуша, да ги зачита, за да може да им помогне по правилния начин според своите възможности и позиция “, казва Мариана Бояджиева, която има зад гърба си завидна професионална биография. И биография на политик. Занимава се с политика от много години, израствала е в йерархията, без да прескочи нито едно стъпало. Била е общински съветник, зам. областен управител на област Велико Търново, общински и областен лидер на БСП, народен представител, при това в два парламента. Сега има реалния шанс да влезе в Народното събрание за трети път. Никога не е сменяла политическата партия, която представлява, и е категорична, че никога не се е срамувала от това, че е социалист. Дори една от личните й каузи е да остави свои наследници в тази партия, да я подмлади.

Светлана и Тодор в Жеравна
Светлана и Тодор в Жеравна

И точно когато става дума за младите в БСП, към разговора се присъединява дъщеря й Светлана, която е член на младежкото обединение на партията. Участва активно в работата му, но засега се занимава повече с благотворителни идеи и обединителни каузи, защото: „Синът ми Тодор ангажира голяма част от времето ми, но това ми харесва, обичам да съм с него“, усмихва се Светлана и добавя, че един професионален политик да представя фамилията, е достатъчно. Поне засега.

„Майка ми е енергичен човек. Да се среща с хората, да прави нещо за някого – това за нея е начин на живот и дори и да виждам, че понякога е уморена от опитите си, аз не искам да я лишавам от това. И се надявам да продължи да се занимава с това, което й носи удовлетворение. Виждам, че така тя се чувства пълноценна и щастлива, което и мен ме прави щастлива“, казва Светлана.
ЕДИН ПООМАЧКАН ТЕФТЕР ВАДИ ОТ ЧАНТАТА СИ В ТОЗИ МОМЕНТ МАРИАНА БОЯДЖИЕВА И КАЗВА, ЧЕ В НЕГО Е ЗАПИСАЛА ИМЕТО НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, с когото се е срещнала в тази кампания. А като кандидат за народен представител тя обикаля цялата област. Няма населено място, което да не познава, просто защото и като народен представител е все на път.

Със Светлана решаваме да направим малък експеримент и отваряме тефтера напосоки. Назоваваме име, а майка й търпеливо започва да ни разказва за човека, за въпроса, който е задал, как тя може да му помогне или не може, ако решението не е по силите й. Играем така няколко минути и се предаваме, защото г-жа Бояджиева издържа теста. И става ясно защо е избрала за мото на кампанията си „С отговорност към всеки”.

„ПОЛИТИКАТА ЗА МЕН ВИНАГИ СЕ ИЗМЕРВА СЪС СЪДБАТА НА ХОРАТА. Тя никога не е само работата в зала и комисия или само в решаването на въпроси от национален характер. Вече ти казах, че съм много благодарна за натрупания опит в местната власт, защото той ме научи да обръщам внимание на дребните неща“, признава г-жа Бояджиева.

„Тя няма да ти каже, затова аз ще го направя, но вечер, като се прибере капнала от работа, телефонът започва да звъни, а аз я чувам как казва: „Разбира се, че съм щастлива за теб. Радвам се, че успях да помогна. Пак се обади, ако имаш нужда“. Ей такива разговори води моята майка депутат“, казва Светлана. Майка й с неохота потвърждава фактите, после казва, че очевидно има какво още да се направи, след като сега вижда една тъжна България. „Хората ги боли от разрухата, която виждат около себе си, боли ги от това, че от година на година обедняват повече. Толкова самотни възрастни хора има на село, които се научиха да работят с интернет, за да говорят с децата и внуците си по скайп. Искрено вярвам, че те виждат възможности в това, което ние предлагаме, за да постигнем промяна за България и за хората“, казва Мариана Бояджиева и не крие, че темата с обезлюдяването на страната много я занимава и тревожи. После признава, че тя самата е голяма щастливка, защото детето й е тук. Всъщност всичките й деца, защото и Георги – съпругът на Светлана, също е част от семейството, да не говорим за малкия Тошко.

„Аз завърших в София и започнах да работя там, но се влюбих… Любовта пренареди приоритетите ми, животът ми, всичко. Срещнах Георги, с когото впрочем сме учили в едно училище във Велико Търново – в Природо-математическата гимназия. Бяхме в два съседни класа, после се видяхме в УНСС. Но истински се забелязахме на курса за ловци“, разказва Светлана. Описва любовта си, която ухае на барут, и после признава, че заради сина им и заради работата те все не успяват да стигнат до ловните полета на България, обаче имат документ, че ги бива да гонят вятъра.

Георги и Светлана били единодушни, че Велико Търново е мястото за създаване на семейство и отглеждане на деца. Сега тя е докторант в два университета – в УНСС и в един белгийски вуз, благодарение на това, че двете висши училища имат съвместна програма. Темата на дисертацията й е „Методика за управление на придобитата стойност при реализирането на проекти”. Сложно е дори за майка й, която също е завършила математическа гимназия.

„Смисълът е да се помогне на мениджърите, когато планират своя проект“, пояснява г-жа Бояджиева, която е изключително горда с дъщеря си, която с тази си идея впечатлила един от преподавателите в Свободния университет в Брюксел и така започнала съвместната си докторантура.

За съжаление, докторантурата на Светлана е неприложима в политиката и няма как да накара разни криви да се борят, за да кажат какви резултати ще постигне БСП на предстоящите избори. И двете казват, че ще приемат решението на България, каквото и да е то.

„Има затлачени въпроси, аз имам проблеми, които искам да реша, казуси, които да довърша, защото съм поела ангажименти пред конкретни хора. Отдавна съм се разделила с илюзията, че една работа може да бъде свършена само защото аз я намирам за важна. Но продължавам, защото за мен политиката има смисъл, когато правя нещо конкретно и добро“, признава г-жа Бояджиева, която през последните четири години живее на път между Велико Търново и София. Остава в столицата само в дните, в които трябва да е в Народното събрание. После се качва на автобуса и се връща в Търново, където я чакат близките й.

Полезно е да има повече жени в политиката, защото ние се посвещаваме на каузи, следваме целта си, довършваме задачите, лоялни сме. Внасяме женска чувствителност, омекотяваме политиката, която мъжете възприемат само рационално. Този баланс е нужен, защото, както вече казах, политиката се съизмерва с човешките съдби“, категорична е Мариана Бояджиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!