85 четения

Социалният психолог проф. Минко Хаджийски: „Платените тролове, които замърсиха интернет пространството, понякога постигат обратния ефект“

Проф. Минко Хаджийски е преподавател в катедрата по психология на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където чете лекции по консултативна психология. Автор е на учебника „Основи на психотерапията“. Член е на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия.

– Проф. Хаджийски, какво според вас води хората при решението им да отидат да гласуват – инерция, задължение, отговорност, кауза…?

– Много е трудно да се определи мотивацията на гласоподавателите. Още повече че социологическите проучвания рядко или никак не засягат този въпрос. И въобще т.нар. „електорално поведение“ вече 27 г. продължава да бъде загадка и за политици, и за специалисти. Това зависи както от индивидуалните нагласи на хората за дадени избори, така и от общия социалнопсихологически фон на общественото умонастроение.

Давам пример с първите свободни избори 1990 г. Общият фон беше доминиран от свръхполитизация, а нагласите на хората имаха каузален характер. Едните искаха бързи и категорични промени към пазарна икономика, демокрация и плурализъм, а другите – запазване на „сигурността” на познатото поради страх от неизвестното. По-късно се прибавиха и други мотиви, свързани със собствените интереси на избирателите, например бизнес, корпоративни нагласи или партийни пристрастия. Появи се и един нов мотив да гласуваш „на инат”, т.е. срещу всички и срещу всичко. Подобно деструктивно поведение може да се тълкува различно в континуума на обезверяване и социален нихилизъм, но също така и като проява на лоша страна на националния ни характер, да протестираме, като си самонавреждаме.

Това впрочем е свързано с обратната страна на твоя въпрос. Защо все още много от хората не гласуват? Тук мотивите са още повече и също така неизследвани достатъчно. Така например такъв формален мотив е „Нищо не зависи от мен” или „Аз съм аполитичен”. Първото например е израз на един психологически феномен, наречен „външен фокус на контрола”, и се състои в дълбоко заложеното убеждение, че всичко в живота ти се определя от външни неконтролирани сили – карма, зодиакален знак, световна конспирация. Второто е отказ от собствена позиция към ставащото, нежелание за ангажиране, даже анонимно, с кауза или политически субект.

– За нещо или за някого гласуваме?

– Този въпрос е свързан пак с мотивацията за гласуване и следователно няма еднозначен отговор. Още повече че и тук въпросът има негативна страна – против какво или против кого гласуваме? Искам да кажа, че хората гласуват и за нещо, и за някого, което и в двата случая е добре. Проблемът е, когато гласуваме за нещо неопределено, за нещо невъзможно или което не познаваме. Много интересно е например, колцина от заявяващите едни или други предпочитания са чели или поне отчасти са запознати с партийните програми. И което по-важно дали са информирани за това КАК ще се реализира НЕЩОТО, за което се гласува? Що се касае до персонализирането на вота това също е хубаво и неслучайно стои в основата на така спряганата и дори одобрена на референдум мажоритарна система. Впрочем нейни елементи има и в сегашния закон с преференциите в партийните бюлетини. Тук евентуалният проблем е в бъркането на реалните и необходими качества на кандидата с простото харесване.

– Колко от това, за което политиците говорят, стига до хората наистина?

– Зависи до кои хора и от кои политици е посланието, а и от самото послание като форма и съдържание. Има хора, които предпочитат прякото назоваване на нещата, ясните и еднозначни внушения. Те са винаги мнозинство, защото не изискват от тях особени усилия за тяхното разшифроване. Други обичат двустранната аргументация, защото създава впечатление за обективност. Те се дразнят от едностранните внушения, защото им отнемат правото да формират собствено мнение. Когато говорим за достигане до хората, не трябва да пренебрегваме ролята на медиите, които се явяват понякога филтър, или казано иначе, до хората достига това, което „пуснат” или по-точно това, на което поставят акцент. Тук става въпрос за способността им да манипулират информацията в една или друга насока. Може би трябва да спомена и интернет пространството, което е достъпно до мнозинството хора не само като източник на информация за посланията, но и като възможност за изразяване на собствени позиции. Но наблюденията ми показват, че то твърде много се „замърси” от платени тролове и политикани самодейци, което го превръща в своеобразна политическа вакханалия, която обърква този, който търси отговор на въпросите си. Освен това престараващите се тролове в осмиването и очернянето на определени политици постигат и обратния резултат, като втвърдяват техните привърженици и на подсъзнателно ниво ги правят популярни сред индиферентните.

– Има ли думи, изрази, след които хората спират да вярват на това, което им се казва?

– Да, определено има, и то не само думи и изрази, но и цели поведения. Искам преди всичко да кажа за феномена пресищане. Когато за нещо дори много хубаво се говори непрекъснато и непремерено, на хората им писва и то престава да бъде привлекателно, дори го намразват. Има един принцип в психологията на влиянието, наречен „правилото на малкото ”. Той важи не само за стоките, чието количество е ограничено, но и за политическото говорене. Нашата действителност през годините е пълна с подобен лексикон. В последно време думи и изрази като „реформа”, „промяна” „сигурност”, „борба с корупцията” или „най-бедни сме в ЕС” толкова се експлоатират, че са загубили съдържанието си. Но това е половината зло, което засяга тези, които не могат да измислят нещо по-смислено като послания. Другата лоша страна е, че отвращават избирателите и ги тикат към търсене на смисъл в екстравагантни идеи или примитивни ползи.

– Могат ли да се променят нагласите на избирателите в хода на предизборната кампания?

– Сигурно могат на някои, които са стояли в страни от социалната и политическа реалност и чакат директни послания в самата кампания. Това е т.нар. „електорална периферия”, хора които до последния ден не са решили да гласуват ли въобще и за кого. Понеже не съм политолог или социолог, ще си позволя да отговоря на този въпрос психологически. А социалната психология казва, че атитюдите, особено тези, свързани с бъдещото управление на страната, трудно се променят. Дефицитът на време кара политическите субекти да използват кратки, лесни за възприемане лозунги и споменатата едностранна аргументация. Това е добре, но за собствения твърд електорат. За колебаещите се – донякъде. Но за мислещите, съмняващите се или по-образованите е крайно недостатъчно. За тяхното убеждаване трябва повече време. Тук политиците и техните PR съветници изглежда допускат грешка, като не отчитат, че хората имат различни по твърдост нагласи. В този смисъл крайният категоричен подход към умерените избиратели е неподходящ, защото ги стресира. А умереният пък е неподходящ към крайните, защото е недостатъчен. Доказано е, че човек, който има крайно становище, не слуша никакви аргументи, а споренето с него е губене на време.

– А какво е мястото на емоцията всъщност тук?

– Е, това е въпросът. Емоцията може ефективно да повлияе на мнението, но по отношение на поведението това е твърде съмнително. Страхът, особено големият, има по-скоро обратно на желаното въздействие и води до лоши резултати, защото в защитата си избирателят идентифицира източника с него.

– Защо толкова бързо хората издигат политици в култ и превръщат партии в митология, а след това също толкова бързо се разочароват от тях?

– Факт е, че сме се нагледали на подобни крайностни промени в отношението на хората. Причините за бързото преминаване от „осанна” към „разпни го” са главно в нашата политическа и социална наивност. Същата води до свръхочаквания за обещавани чудеса и силна фрустрация, която естествено се насочва срещу обещавалият такива. В това отношение обществото напомня на класическата според Густав льо Бон тълпа, която издига лидера си и после го унищожава. Но има и изключения. Те са от последното десетилетие, когато въпреки политическите, икономически и всякакви други колизии партия ГЕРБ и нейният лидер, макар и с колебания, се задържат на повърхността и показват устойчивост на влиянието си. За подобна „аномалия” също има причини и с риск да изляза от ролята на експерт бих ги посочил. Преди всичко това е необходимата степен на сходимост на декларирана и реална политика като цяло. След това е фактът, че ГЕРБ два пъти сама се отказва от властта, което показва, че за нея властта не е самоцел. Това психологически активира „ефекта на незавършеното действие”, който поддържа позитивните очаквания в избирателя. Не на последно място бих споменал и говоренето на лидера, което е ясно, разбираемо и честно, без клишета и демагогия.

– Как ще се развият тези избори през погледа ви на психолог?

– Макар че психолозите анализираме обикновено станали факти и събития, на базата на досегашните изяви на участниците в процеса предвиждам нормалност въпреки ненормалната ситуация. Ако не се случи някаква голяма манипулация, всичко ще бъде наред. А колкото до това кой ще спечели, надявам се разумът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Един коментар за “Социалният психолог проф. Минко Хаджийски: „Платените тролове, които замърсиха интернет пространството, понякога постигат обратния ефект“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!