9 четения

Хора с увреждания

  1. Необходима е промяна в системата на ТЕЛК. Сегашният модел позволява субективен подход, който често ощетява хората с увреждания. Често се налага хора с тежки и необратими увреждания да се явяват по няколко пъти на ТЕЛК, въпреки че няма шанс тяхното състояние да се подобри (ампутирани крайници, тежък диабет, ментални увреждания и др.) Необходимо е да се възприемат обективни критерии като ISF международен класификатор на функционалните възможности така както е в повечето европейски страни, който позволява обективна оценка за вида и степента на увреждането.
  2. Необходимо е да се промени самата парадигма за това Кой е човек с увреждане? Съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН от 2006 г., ратифицирана от България през 2012 г., хора с увреждания не са вече хора, които имат просто физически, ментални или други увреждания, а хора, които в резултат на тези увреждания имат проблеми в ежедневното си общуване с другите хора. Пример за това е недостъпната среда за хората с двигателни увреждания, незрящите или хората с увреден слух. От това следва, че е необходимо да се промени цялостната нормативна база, която да гарантира на хората с увреждания както свободно придвижване, така и достъп до комуникации, транспорт и т.н. Подобна промяна ще гарантира на хората с увреждания достъп до образование, работа и пълноценно включване в социалния живот.
  3. Достъпната среда – скосени тротоари, достъп до обществени и публични институции е отговорност както на общините, така и на съответните ведомства като социални служби, образователни институции и други, с които ежедневно се налага да контактуват хората с увреждания.
  4. Необходимо е да се разработят програми, които да осигуряват достъп на хората с увреждания до пазара на труда. Следва да се използва опита на европейските страни за осигуряване на защитена и подкрепена заетост, както и достъп до открития пазар на труда. За целта в службите по заетост следва да има специализирани звена, които не само да регистрират търсещите работа хора с увреждания както е сега, но и активно да посредничат с работодателите при намиране на работа чрез специализирани посредници. Броят на хората с увреждания е между 800 хиляди и 1 млн., от които едва 80% процента работят. Очевидно става въпрос за огромен потенциал, който стои неизползван, имайки предвид тежкото състояние с работната сила в България по принцип.
  5. Необходимо е на се преразгледа и политиката за предоставяне на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. Сега техният брой и видове са силно ограничени, а сроковете за експлоатация – прекалено дълги. Тежък е проблемът за децата с детска церебрална парализа, за които на практика липсват специализирани детски инвалидни колички и вертикализатори. Това не само не подпомага тяхната рехабилитация, но и реално уврежда тяхното здраве.
  6. Предишното правителство повиши под натиска на майки на деца с най-тежки увреждания помощите за тях до близо 900 лв. С това обаче се създаде огромно напрежение, защото майките вече не могат да бъдат лични асистенти на своите деца по програмите на МТСП, защото парите за тази програма са включени в посочената по-горе сума. На практика няма никакво увеличение, а просто полагащите се по всички програми суми се изплащат накуп, а не по отделни пера, както беше преди. По-големият проблем обаче е, че след навършване на 18-годишна възраст тези деца на практика могат да разчитат на около едва 200 лв. пенсия и добавка за чужда помощ, независимо че точно тогава техните нужди нарастват и това се превръща в драма за техните семейства поради спадането с близо 700 лв. на техния гарантиран доход, който те са получавали дотогава.
  7. Огромен е проблемът за майките с деца с тежки увреждания поради това, че те на практика не могат да започнат работа и остават както без заплата, така и без пенсия. Държавата е готова и плаща на приемни родители, но не и на тези майки, които са поели тежкия кръст да отгледат увредените си деца, вместо да ги оставят в институции. Излиза така, че държавата от една страна прокламира затварянето на институциите за изостовени деца, но вместо да пренасочи парите за тяхната издръжка към семействата, за да израстват децата в семейна среда, ги насочва към новите – уж модерни, но също толкова нехуманни институции като дневни центрове и приемни семейства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!