Александър Александров, половин век часовникар

БЛИЗО 50 ГОДИНИ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО РАБОТИ КАТО ЧАСОВНИКАР. За тези години през ръцете на майстора са минали хиляди часовници – ръчни, джобни, будилници, стенни, кварцови. Поправял е както обикновени, така и луксозни марки. И днес той не остава без работа и винаги има какво да свърши в малкото си ателие, което се намира близо до търновския пазар.

Разказва, че е единственият часовникар в рода. Като дете проявява интерес към занаята и след като завършва гимназия, баща му го насочва към Техникума по фина механика и оптика в София. Още като ученик, Александър се хваща като чирак при майстор часовникар. След като завършил училище, се връща във Велико Търново и започва работа в Комбината за услуги „Христо Камбуров“ през 1970 г. Някога професията часовникар била престижна и доходоносна. Имало и много клиенти, заради което се е случвало ремонтът понякога да отнеме няколко дни, докато сега обикновено часовниците са готови още на следващия ден.

„Навремето започнах работа с 45 лв. заплата. После ми увеличиха парите на 60 лв. и едва след като поработих една година, започнах да взимам каквото си изкарам. Работата не е лесна, вярно е, че цял ден си седнал, но изисква знания и умения. Вече 46 години го работя и се старая клиентите винаги да са доволни и отново да се връщат при мен”, разказва Александър Александров. Спомените му са свързани с това, че някога в комбината за услуги имало много занаятчии, работата вървяла добре, а днес сградата пустее и майсторите в града се броят на пръсти. С идването на демокрацията неговата работа също намалява и майсторът решава да си отвори собствено ателие и да прави това, което умее. Мястото е добре познато на търновци и повечето му клиенти редовно го търсят я за ремонт, я за смяна на батериите на някой часовник. През ръцете му са минали много механизми, а един от най-скъпите часовници, които е поправял, е „Ролекс”, чиято цена е няколко хиляди долара. За ремонта го потърсило семейство от Германия, които споделили с него, че питали няколко майстори, но никой не се наел да поправи скъпия аксесоар. При него идват и клиенти, живеещи в Америка, които се възползват от услугите му, когато се връщат в града, разказва майсторът. Според него едни от най-хубавите марки безспорно са швейцарските, какъвто има и той. Първоначално у нас навлизат масово руски часовници, които също са здрави, но по-некачествени в сравнение с швейцарските. Постепенно на родния пазар навлизат и японските, които също са с добро качество, а навремето били истински лукс и достъпни за малцина.

От 20-ина часовникари във В. Търново днес занаята практикуват само трима. Всеки механизъм, включително и механизмите на часовниците, имат нужда от поддръжка и ремонт. Сферата на часовникарството е доста фина материя поради сложните компоненти и малкия размер на механизмите специално при ръчните часовници. Изисква се изключителна сръчност, знания и много търпение. Може би затова съвременната тенденция в страната е, че часовникарите намаляват все повече.

„С удоволствие бих учил някой, ако прояви желание да усвои занаята, но за съжаление, никой не проявява интерес. А и да дойде някой, той няма да иска да работи без пари, а младите първо за заплатата питат”, споделя търновецът. Има син и зет, но никой от тях не се занимава с часовникарство. Все пак е успял да научи сина си преди години на някои неща от професията. Убеден е, че хляб за всеки занаят има, макар че няма майстор, който да е забогатял от работа. Но докато занаятчиите ги има, ще има и какво да поправят. А освен това часовникът е не само красиво бижу, но и необходимост, особено в динамичния 21-ви век, където точността е задължителна. За много хора носенето на часовник е удоволствие и дори белег за социален статус. И ако времето е еднакво за всички, то изборът на часовника, който го отмерва, е строго индивидуален както от финансова гледна точка, така и от вкуса и предпочитанията на клиентите.

Весела БАЙЧЕВА