93 четения

Майстор Хасан, талисманът на Самоводската чаршия

Медните съдове на занаятчията преборват по качества тефлоните

ПЕТЪР СТОЯНОВ, БАБРАК КАРМАЛ, ЛИЛИ ИВАНОВА, МИНИСТРИ ОТ ПРЕДИШНИ И СЕГАШНИ ПРАВИТЕЛСТВА, ПОЛИТИЦИ, АРТИСТИ… СА МИНАВАЛИ ПРЕЗ АТЕЛИЕТО НА ХАСАН ХАСАНОВ НА САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ. Там всички го знаят като бай Хасан, казват му дядо Хасан или майсторе, почитат го, защото е най-възрастният занаятчия на тази отдавна изгубила славата си на чаршия улица.

Дядо Хасан работи в това ателие вече 35 г. Той е основател на Самоводската чаршия, един от първите майстори, които отварят работилница, за да развиват занаята си и да показват майсторлъка си пред родни и чужди туристи. „Оттогава знаеш ли колко вода изтече? Хубаво беше, истинско. Тук кипеше от живот. Но после, като стана тая работа с демокрацията, всичко се промени”, въздиша бай Хасан, но продължава да чука медното джезве, над което работи. Ателието му е пълно със стока, за която клиенти няма. Но въпреки това майсторът не може да стои без работа и със скръстени ръце. „Как да обясня на хората, че тефлоновият тиган е много по-скъп от моите медни тигани и по-некачествен. Покритието му пада само за две-три години. Айде пет да са, и трябва да си купуваш нов. Моите неща са вечни и не са толкова скъпи”, казва бай Хасан и като екскурзовод обикаля ателието си и представя всяко свое „нещо” с огромна любов.

Тигани, тави, котлета, джезвета прави бай Хасан. Всичките му съдове са с реално приложение в ежедневието на хората. Сувенирни са обеците и колиетата, които майсторът започнал да изработва през последните години, за да оцелява. „Трябва да има нещо за по 5 – 10 лв., за да купуват хората. Аз не ги съдя, те нямат пари, затова гледам да им доставя радост с такива малки обички от мед например”, обяснява бай Хасан.

ТОЙ Е УЧИЛ ЗАНАЯТА ОТ МЪЖЕТЕ В РОДА СИ. И ДЯДО МУ, И БАЩА МУ СА БИЛИ ЗАНАЯТЧИИ. По същия път е тръгнал и синът му. Бай Хасан казва, че като материал медта е мека и податлива на обработка. Освен това е древен материал, хората са открили медта в някое си хилядолетие назад във времето, казва майсторът и се шегува, че вече е забравил датата, на която някой е започнал да работи за първи път с мед.

После разказва, че в ателието си е реставрирал медни съдове от турско време, които още могат да се ползват. „Донесоха ми преди време съдове на 600 г., които после подарих на музея. Ако знаеш как им се зарадваха. Така че, като ти казвам, че са вечни моите тигани, да ми вярваш”, усмихва се бай Хасан.

На 83 г. е вече майсторът, но не се предава пред възрастта. Чака с нетърпение лятото, защото тогава са истинските успехи за него. Тогава идват туристите, които купуват от неговите медни съдове, отнасят ги къде ли не по света. „Така и аз пътувам. Кой знае на колко места съм бил вече и даже не знам и не помня. Но ми е хубаво, когато влезе някой в ателието и си тръгне възхитен и доволен. Още повече се радвам, ако се върне след година, две или повече и започне да ми обяснява какъв специален вкус имат манджите, дето готви в моите тави и тигани”, казва Хасан Хасанов.

С. БОЯНОВА

Сн. авторката

5 коментара за “Майстор Хасан, талисманът на Самоводската чаршия

  • 28.03.2017 в 13:16
    Permalink

    Е… забравил е спомене ,че не работи сам ,а със сина си и идеята за сувенири, обеци и колета е на мен внука му ………..

    Отговор
    • 28.03.2017 в 15:03
      Permalink

      Пожелавам ти да надминеш по майсторлък баща си и дядо си,млади Хасане!!

      Отговор
  • 28.03.2017 в 21:14
    Permalink

    Купих си джезве от там. Това е мястото !

    Отговор
  • 06.04.2018 в 17:54
    Permalink

    Два пъти го посетих,за да ми оправи медно джезве,което бях тотално похабила и не вяравах,че може да се оправи..Напротив!Бай Хасан го направи така,че не можех да го позная-НОВО!Изключително любезен,разговорлив,приветлив!Давайки ценни съвети ,той използва и народен хумор-да не му се тръгва на човек оттам….Нека е жив и здрав и дочака 100-те в това ателие!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!