90 четения

Николай Викторов: „За да стане добър спортист, талантливото дете трябва да се научи на постоянство, дисциплина, трудолюбие“

Николай Викторов е основател и старши треньор на великотърновския клуб по борба „Етър Виктори 2011“. Петдесетгодишният специалист е от град Велико Търново, семеен, с две деца. Възпитаник е на Средно спортно училище „Г. С. Раковски” с профил „Борба свободен стил”. Национален състезател в периода 1982 – 1987 г. Трикратен шампион на България и майстор на спорта по борба свободен стил. Носител на много международни награди и отличия. Висшето си образование е завършил във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” в специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт. Спортна педагогика”, както и магистърска степен в същото направление. За известен период от време е бил хоноруван преподавател във ВТУ към катедра „Теория и методика на физическото възпитание”. Към настоящия момент е треньор по борба в Спортното училище в град Велико Търново и в СК „Етър-Виктори 2011”. С интервюто с него продължаваме поредицата материали за великотърновските спортни клубове.

  • Г-н Викторов, разкажете малко повече за „Етър-Виктори 2011“. Какво ви накара да основете нов клуб по борба във В. Търново?
  • Идеята за създаване на нов клуб възникна спонтанно. През 2011 г. група младежи (трениращи ММА) ми отправиха покана да им стана треньор по борба, тъй като 70% от този спорт (ММА) е именно борбата. На моя въпрос защо не отидат в залата по борба и да потърсят съдействие от друг треньор, отговорът беше – двете зали са отворени, но празни. Няма нито състезатели, нито треньори, пък и никой не иска да се занимава с нас, защото сме големи. Реших да помогна на момчетата, защото така съм устроен и мисля, че всеки човек трябва и има право да спортува. Новината се разпространи много бързо и групичката от 18 човека само за около седмица стигна до 47. Това по някакъв начин вероятно подразни другите треньори и ми беше забранено да влизам в залата по борба, защото нямам договор за наем и не съм член на никоя федерация. При създалата се ситуация нямаше какво друго да се направи, освен да създадем третият поред клуб по борба в град Велико Търново. Оформихме документацията и само след 3 месеца се роди „Етър-Виктори 2011”, член на Българската федерация по борба (тъй като тогава все още нямаше федерация по ММА).
  • Непрекъснато купувате нови пособия за клуба?
  • Да, така е! Когато влязохме в залата като инвентар имаше един тепих, 3 счупени диска и два лоста. Не след дълго играх на търг и спечелих няколко лоста, гумирани дискове пълен комплект, професионална лежанка и някои други дребни уреди. По-късно закупихме покривка за тепих, защото тренирахме на голи постелки, а тренировъчният процес, за да бъде пълноценен, трябва условията да бъдат близки до състезателните. В края на миналата година закупихме първото чучело и професионален кантар, които са много скъпа инвестиция, а от тази седмица имаме и второ, по-малко чучело и няколко пособия (т.нар. „българска чанта”).
  • С колко състезатели работите?
  • В клуба членуват повече от 40 деца от всички възрастови групи в това число възпитаници на Спортно училище – град Велико Търново, с които се работи за високо спортно майсторство, и деца за масов спорт.
  • Трудно ли се гради силен борец?
  • Много е трудно. Най-трудно всъщност е да се открие талантливото дете. След което да се научи на постоянство, дисциплина, трудолюбие, отговорност и редица други качества, присъщи за добрите спортисти. Тъй като нашият спорт е много труден и сложен, много деца се отказват още през първия месец.
  • Това, че сте пет клуба по борба във В. Търново, пречи или помага на развитието на вашия спорт?
  • И пречи, и помага. Когато има конкуренция, се предполага, че ще има и качествени състезатели, но хубаво е родителите да проучат клуба и треньора, преди да направят своя избор за детето си. Понякога възможностите и амбициите на треньора не съвпадат с очакванията на родителите и техните деца, което е във вреда на работещите клубове.
  • Има ли сред възпитаниците ви бъдещи шампиони?
  • Силно се надявам. Имам няколко деца, които имат потенциал, но тъй като спортът е много труден, успехите не идват бързо. Нужно е време и много труд, но когато нещата се правят с желание и по правилния начин, успехите няма как да не дойдат.
  • Ролята на общината и ролята на държавата през вашия поглед за развитието на спорта?
  • Преди години спортът беше държавна политика, надявам се в скоро бъдеще спортът да се върне на полагащото му се място. Спортът е престиж, спортът е имидж за една държава. Когато звучи химнът на България, всички ще знаят за нея. Моето мнение е, че след инвестициите в спортните бази трябва да се намери механизъм, чрез който да се върнат децата в тях. Общината помага според възможностите си, но тя все пак е зависима от държавата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!