8 четения

Университетската библиотека – тъжно и празно място

ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ НАСАМ МИ СЕ НАЛОЖИ тези дни да посетя Централната библиотека в моя университет – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Редовен читател съм на филиалите й, както и на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков“, но там, в сърцето на алма матер – средище на академичния дух и сърце на книжовността, признавам, не бях ходила от студентските си години. За съжаление, престоят ми ме натъжи, засрами и провокира някои мисли…

ВЪПРЕКИ НАЛЕТИТЕ МИЛИОНИ В ПРЕДИШНИ ГОДИНИ ЗА РЕМОНТ НА МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, който всички с гордост, но и малко по инерция все още наричаме „най-престижния извънстоличен вуз“, до централната му библиотека, уви, не е стигнала нито стотинчица…

Материалната база сигурно е връстник на университета, а от съвременните технологии – помен никакъв! Два стари компютъра, които забиват перманентно и… цели трима служители, при положение че работата може спокойно да се върши от един! А знаем как изглеждат библиотеките в чуждестранните университети, където на първо влизане почти всички български студенти изпитват културен шок. Защото всичко там е дигитализирано, уютно, модерно. С една дума – място за знания и социални контакти. А в библиотеката на моя университет имаше само… един студент.

Впрочем тя, за съжаление, удивително прилича на държавата. И най-вече в това, че повечето хора, чиновници и служители в моята държава, а май и в моя университет, се надпреварват да обясняват как една работа не може да стане, въпреки че всъщност може. При това бързо, качествено и в услуга на гражданите, респективно на читателите.

Оказа се, че според правилника, студенти и докторанти не могат да вземат литература за домашно ползване!? Това се разрешава само на хора, които имат трудов договор с университета!? Значи, ако искаме образована нация, поне да започнем с промяна на правилата.

Моля, не ограничавайте достъпа до академичните знания с правила, неадекватни на съвремието. Те не работят! Нали се сещате, че мнозина студенти и докторанти все пак ползват литература за вкъщи с… подписа и читателския картон на някой услужлив служител от моя университет. А такива, слава Богу, има!

Е. СВЕТОСЛАВОВА

3 коментара за “Университетската библиотека – тъжно и празно място

  • 31.03.2017 в 16:29
    Permalink

    Много точни наблюдения. Проблемът се крие не само в недофинансирането. Мисленето на хората е много балканско. Извън рамката почти не се излиза. Трябва им някой, който е ходил/завършил навън, знае как трябва да се случват нещата и мисли по различен начин, небалкански.

    Отговор
  • 31.03.2017 в 18:41
    Permalink

    Докато карах магистратура там се оказа, че всяка година трябва да си плащам, за да ми издадат читателска карта, с която да ползвам библиотеката …… Така нашият мил университет мислеше за студентите си и ги насърчаваше!

    Отговор
  • 01.04.2017 в 15:47
    Permalink

    Търново, тъжно и празно място.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!