Университетската библиотека – тъжно и празно място
ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ НАСАМ МИ СЕ НАЛОЖИ тези дни да посетя Централната библиотека в моя университет – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Редовен читател съм на филиалите й, както и на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков“, но там, в сърцето на алма матер – средище на академичния дух и сърце на книжовността, признавам, не бях ходила от студентските си години. За съжаление, престоят ми ме натъжи, засрами и провокира някои мисли…
ВЪПРЕКИ НАЛЕТИТЕ МИЛИОНИ В ПРЕДИШНИ ГОДИНИ ЗА РЕМОНТ НА МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, който всички с гордост, но и малко по инерция все още наричаме „най-престижния извънстоличен вуз“, до централната му библиотека, уви, не е стигнала нито стотинчица…
Материалната база сигурно е връстник на университета, а от съвременните технологии – помен никакъв! Два стари компютъра, които забиват перманентно и… цели трима служители, при положение че работата може спокойно да се върши от един! А знаем как изглеждат библиотеките в чуждестранните университети, където на първо влизане почти всички български студенти изпитват културен шок. Защото всичко там е дигитализирано, уютно, модерно. С една дума – място за знания и социални контакти. А в библиотеката на моя университет имаше само… един студент.
Впрочем тя, за съжаление, удивително прилича на държавата. И най-вече в това, че повечето хора, чиновници и служители в моята държава, а май и в моя университет, се надпреварват да обясняват как една работа не може да стане, въпреки че всъщност може. При това бързо, качествено и в услуга на гражданите, респективно на читателите.
Оказа се, че според правилника, студенти и докторанти не могат да вземат литература за домашно ползване!? Това се разрешава само на хора, които имат трудов договор с университета!? Значи, ако искаме образована нация, поне да започнем с промяна на правилата.
Моля, не ограничавайте достъпа до академичните знания с правила, неадекватни на съвремието. Те не работят! Нали се сещате, че мнозина студенти и докторанти все пак ползват литература за вкъщи с… подписа и читателския картон на някой услужлив служител от моя университет. А такива, слава Богу, има!
Е. СВЕТОСЛАВОВА
Много точни наблюдения. Проблемът се крие не само в недофинансирането. Мисленето на хората е много балканско. Извън рамката почти не се излиза. Трябва им някой, който е ходил/завършил навън, знае как трябва да се случват нещата и мисли по различен начин, небалкански.
Докато карах магистратура там се оказа, че всяка година трябва да си плащам, за да ми издадат читателска карта, с която да ползвам библиотеката …… Така нашият мил университет мислеше за студентите си и ги насърчаваше!
Търново, тъжно и празно място.