Новини

Пламен Димитров, президент на КНСБ: „Поведението на КЕВР за шоковото поскъпване на газта не е разумно и коректно!“

ЦЕНИТЕ НА НЯКОИ СТОКИ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ПОКАЧВАТ СЛЕД УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ГАЗТА. Това заяви вчера във Велико Търново президентът на КНСБ Пламен Димитров, според когото поведението на КЕВР за шоковото поскъпване на синьото гориво е неразумно и нецелесъобразно.

По думите на Димитров, обикновените хора са наясно, че когато се задържа нещо, а после се пуска наведнъж, то влияе негативно и лавинообразно и върху другите цени.

„Всички се надпреварваме да гадаем колко ще се вдигне това или онова, а то вече се вдигна. Някои цени имат увеличение. Ще изчакаме два месеца и ще отразим в нашето проучване колко от цените на кои стоки са се увеличили“, коментира Димитров. Той припомни, че в много от колективните трудови договори на синдиката има автоматични клаузи и когато инфлацията надхвърли 5% или 8% – автоматично трябва да се договаря и увеличение на заплатите. Освен това КНСБ ще иска от държавата корекция на социалните плащания, в случай че увеличението на газта се отрази на покупателната способност на хората.

На въпрос на „Борба“ какъв е делът на сивата икономика към момента, Димитров каза, че голяма част от българите вече работят на светло, но пък си доработват в сивата икономика. Според него прогнозите сочат, че до 1,1 млн. души са в сивия сектор, чийто дял в България е 32%, а в Германия например – едва 10%.

От КНСБ настояват час по-скоро новият парламент да започне работа, а депутатите да предложат стабилна управленска формула. Според президента на синдиката, ако безвластието продължава, то ще навреди на икономическата ситуация. По думите му все още политическата турбуленция не се отразява негативно, но сме на ръба. Пламен Димитров бе категоричен, че очаква новото правителство да покани социалните партньори в лицето на бизнеса и синдикатите за обсъждане на управленската програма. От КНСБ вече имат изисквания към бъдещите управленци в сферата на икономиката, пазара на труда, повишаването на доходите, защитата на трудовите и социални права. За синдиката обаче най-важни са доходите.

„СЛЕДВАЩИТЕ 4 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ДОСТИГНЕ 60% ОТ СРЕДНИТЕ НИВА НА ТОВА, КОЕТО ПРОИЗВЕЖДА И ПОЛУЧАВА СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИЯТ ГРАЖДАНИН. В момента производителността у нас е 45% спрямо тази в Европа, средната покупателна способност е 35%, а компенсацията на наемния труд е 40%“, коментира Димитров. По думите му целта може да се постигне, като всяка година доходите се увеличават с между 100 и 150 лв., което било напълно възможно. Това означава, че трябва да има ръст на икономиката от около 4 – 5% годишно и до 10% ръст на средната минимална работна заплата, за да можем да получаваме толкова, колкото произвеждаме. От КНСБ са категорични, че липсата на кадри на трудовия пазар всъщност работи в полза на увеличението на доходите у нас, което няма алтернатива. Това се признава и от бизнеса, които, искайки на всяка цена да намери качествени работници, се принуждава да вдига заплатите.

„Въпросът не е дали, а с колко и кога“, посочи първият човек в синдиката. Друг положителен знак в тази посока е, че европейските синдикати вече провеждат политика за увеличаване доходите в Източна Европа, тъй като хората от тези страни заемат работните места на Запад. Въпреки това разликите все още са огромни. Ако в Германия един работник в завод за машиностроене получава 32 евро на час, то в Чехия за същото нещо му се плаща 10,5 евро на час, в Румъния – 5, а в България малко над 3 евро за час.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заедно с вицепрезидента и секретаря на синдиката бяха във Велико Търново за среща с около 100 избрани за делегати на конгреса техни активисти от старата столица, Габрово, Плевен и т.н. Форумът е насрочен за 2 и 3 май в София и на него ще се приеме петгодишна програма. Освен това лидерите на КНСБ бяха на работни среща в „Аркус“ – Лясковец, където вече се подготвя нов колективен трудов договор. Със собствениците на завода е постигната договорка дружеството да бъде включено в проект на 100-те най-големи и добри български компании.

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *