106 четения

За учителя с любов. Няма нещо, което може да накара Розалия Нанкова от ОУ „Иван Вазов“ да напусне любимата си професия

СЕДЕМ ГОДИНИ ПЕДАГОГИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ДВА УНИВЕРСИТЕТА ИМА ЗАД ГЪРБА СИ РОЗАЛИЯ НАНКОВА, ЗА ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ. След това 4 – 5 г. работила като заместник на заместниците, още пет години била възпитател. Началото в професията никак не било лесно за нея, но тя никога не е и помисляла да се откаже от мечтата си да бъде учител.

Днес тя е титуляр в ОУ „Иван Вазов” в Горна Оряховица, един от най-популярните учители в началния курс на обучение. Родителите я искат и записват децата си при нея, когато тя започва да води първи клас, защото знаят, че децата им ще бъдат обгрижени, обичани и ограмотени. „Истината е, че някой все им повтаря колко съм строга и те записват децата си при мен, за да ги възпитам. Но аз не мога да направя това без родителите, така че трябва да сме екип. Нищо не им спестявам, търся ги, когато децата им имат някакъв проблем, казвам всичко честно. Отзовават се, включват се, правят каквото трябва, но инициативата никога не идва от тях”, признава г-жа Нанкова. Тя не крие, че именно безотговорността на някои родители към собствените им деца я вбесява истински. „Самите деца се притесняват, че родителите им не са погледнали какво домашно имат, за да им помогнат, че дори не са ги попитали какво им трябва за училище за следващия ден, не са отворили раниците им, за да погледнат тетрадките“, въздиша учителката.

Мечтата на Розалия Нанкова била да бъде детска учителка, макар че е завършила за… стругаро-фрезист в Професионалната гимназия „Васил Левски” в Горна Оряховица. Родителите й никога не са се месили в нейните решения и така крехкото момиче попаднало в „мъжката” паралелка, защото… в това училище имало група по стандартни и латино-американски танци.

Rozalia Nankova (1)След училище Розалия Нанкова директно кандидатствала и влязла в полувисшия тогава институт за детски учители в Русе. Върнала се в Горна Оряховица и веднага започнала работа в детската градина в с. Родина. Успоредно с това се записала във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, за да завърши и висше образование. Тогава обаче започнали да закриват детски градини и тя изкарала и курса за преквалификация, за да може да работи и като начален учител.

Пак в Родина минали и първите й месеци като учител в първи клас. Две училища в Горна Оряховица отрязали младата учителка без обяснения. Единственото място, където приели документите й, било ОУ „Иван Вазов”, където и до днес г-жа Нанкова работи. Тук започнала да замества заместниците, след това работила като възпитател. „Това беше невероятна школа. Мисля си, че всеки учител трябва да започне първо като възпитател. В онези години в занималнята работих с 30 деца, днес това ми се струва просто невъзможно. Събирах деца от три класа, всеки учител имаше различни изисквания, а аз трябваше да канализирам всичко това”, усмихва се Розалия Нанкова.

ДА ВИДИШ КАК ДЕЦАТА ПОРАСТВАТ, СТАВАТ МАЛКИ ЧОВЕЧЕТА, НАУЧАВАТ СЕ ДА ЧЕТАТ И ДА ПИШАТ, ОЩЕ В КРАЯ НА ПЪРВИ КЛАС ВЕЧЕ МОГАТ ДА КОМУНИКИРАТ И ДА водят разговори, без да гледат като подплашени птичета, това е романтиката на професията, категорична е Розалия Нанкова. През ръцете и сърцето й са минали различни деца. Някои са напредвали бързо, някои – с много усилия. Сегашният й випуск е от тези, към които тя трябва да има повече търпение. „Някои от децата не познаваха всички букви, когато влязоха в първи клас. Това вече не е онзи първи клас, в който ние сме започвали, и пак тогава повечето можехме дори да четем. Сега в детската градина се трупат доста знания. Но… аз започнах с деца, които не знаеха азбуката. Сега всички четат, а са само втори клас. Бавно стана, но е толкова хубаво да ги гледам как напредват с всеки ден”, признава г-жа Нанкова.

Когато часовете й с малчуганите в ОУ „Иван Вазов” приключат, което е някъде към 14 часа, тя отива в другото си училище – СУ „Вичо Грънчаров”, където е ръководител на мажоретния състав. А това е прочутият в цялата страна мажоретен състав, създаден от още по-прочутия балетен педагог Стефка Антонова. „Започнах през 2008 г., когато г-жа Антонова все още беше ръководител на състава. Аз самата съм играла балет при нея много години и не мога да опиша с какво страхопочитание гледах момичетата по време на тренировки”, признава Розалия Нанкова.

Тогава съставите били два и младата учителка поела малчуганите от първи клас. Децата имали само по една дървена палка и нищо друго, затова Розалия Нанкова се заела и със задачата да осигури на дребосъците помпони и тоалети.

Запретнала ръкави, мобилизирала семейството си и цялата фамилия дружно успяла да изработи първите 60 помпона. Сама ушила костюмите им и работата опряла до обувките. „Исках да са красиви тези деца, да се погледнат в огледалото и сами на себе си да кажат: „Ехааа“. Затова не исках просто да им намеря обувки, а търсих къде да им направят ботуши. Така стигнах до Габрово. Такова качество са тези мажоретни ботуши, че още ги използваме”, разказва за началото Розалия Нанкова. Тя сама търсила изяви на децата, защото без такива те се обезсърчават и спират да посещават тренировките. И още на първия фестивал в Пловдив мажоретките й взели първото място.

Сега Розалия Нанкова ръководи целия мажоретен състав. Има такава група и в ОУ „Иван Вазов”, създадена по проекта „Твоят час”. 25 малки госпожици посещават репетициите й там. „Децата искат внимание и обич. Не мога да се откажа от тях само защото са малки и е трудно. Да, така е, трудно е. В първи клас те са разсеяни, не могат да се обуят сами, тичат, бутат се, не слушат. Само една година по-късно вече започват да питат може ли, преди да вземат нещо. Порастват още малко и стават прекрасни млади дами. Идват на тренировки сами, преобличат се, загряват, взимат си уредите, няма нужда да им повтарям непрекъснато какво следва. Но за да ги видя такива, трябва да съм търпелива в началото”, признава Розалия Нанкова.

ВЪПРЕКИ ЧЕ Е МНОГО АНГАЖИРАНА В ДВЕТЕ УЧИЛИЩА, В КОИТО РАБОТИ, РОЗАЛИЯ НАНКОВА сега иска да участва и в глобалната инициатива на ЮНЕСКО „Най-големият урок в света“. Целта е тийнейджърите да се запознаят с новите глобални цели за устойчиво развитие и да поемат ангажимент към бъдещето на цялата планета. Глобалните цели са 17, но Розалия Нанкова си е избрала да работи по темата за бедността – „В света няма равенство – справедливо ли е това?”.

Розалия Нанкова е категорична, че няма нещо, което да я накара да напусне любимата си професия. Въпреки всички трудности и неразбории изкуството и децата са голямата й страст. Самата тя е майка на двама сина, които вече са пораснали. Станислав е на 25 и учи и работи в Дания, Боян е на 27 и е избрал да живее в София. И двамата се занимават със строителство.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!