БАН извади за туристическото изложение съкровища от мазето си

СЛАВЯНСКИ И СТАРОБЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ, НАЙ-СТАРИЯТ ОТ КОИТО ОТ XII ВЕК, ПОКАЗВА НАУЧНИЯТ АРХИВ НА БАН В ИЗЛОЖБАТА СИ „СЪКРОВИЩАТА ОТ МАЗЕТО“. Експозицията е подредена във фоайето на Община Велико Търново и е част от международната борса „Културен туризъм“.

Документите, които БАН показва в старата столица, са свидетелство за дейността на българските книжовници и учени. „Целта ни е да покажем какво културно многообразие притежава страната ни. Също така се надяваме хората да оценят богатото исторически значение на тези документи, защото сред тях има ръкописни трудове, дневници, автобиографични и биографични документи, мемоари, спомени на наши учени, държавни, обществени дейци“, обяснява Драгомир Томов, служител в научния архив на БАН, и уточнява, че в архива се съхраняват маслени картини, акварели, скици, шаржове, карикатури и др.

В изложбата са показани и части от съхранените ръкописи на известни наши писатели и поети, сред които Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Яворов. Специално място е отделено на пътешественика Феликс Канц, чийто архив попада в БАН на две части – първо през 1929 г., а след това и през 1936 г.

Акцент в изложбата е и идеята за Обединена Европа, чийто радетел у нас е Иван Шишманов. Академикът е основател и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз.

Успоредно с откриването на изложбата започна и Третата научна конференция с международно участие „Културно-историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация”.

Конференцията беше съпътствана и с кръгла маса, посветена на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война.