Бесни вътрешнопартийни състезания по преференции белязаха парламентарните избори в областта
В БЯСНО ВЪТРЕШНОПАРТИЙНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО ПРЕФЕРЕНЦИИ СЕ ПРЕВЪРНАХА ТОКУ-ЩО ОТМИНАЛИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, а в надпреварата се включиха масово бизнеслобита и цели общински партийни структури. Изляха се и доволно количество пари, за да обезпечат някое и друго депутатско място според личните преференции. На вота обаче не липсваха и други феномени – добре познатият 15/15, както и по-новото явление „географски вот“, което тепърва трябва да бъде изследвано. Впрочем, ако избирателната система бъде променена по волята на миналогодишния референдум и стане изцяло мажоритарна в два тура, то географското гласуване ще дава тепърва… горчиви плодове заради бъдещото райониране, за което, поне към момента, яснота няма…
Над тези и още куп други изборни факти, които обаче останаха зад кадър за широката публика, областните партийни централи тепърва ще разсъждават, ще правят анализи, а вероятно и промени в общинските си ръководства. Може и да е вярно, че победителите не ги съдят, но в региона ГЕРБ вече губят втори поред избори (след президентските миналата есен). И понеже Великотърновска област е сред седемте, където червените удържаха победа, и то в избирателния район на шефа на предизборния щаб на управляващите – Цветан Цветанов, трябва наистина много сериозен анализ. Дали е удачно да се съвместява управленският пост във Велико Търново с партийния такъв, дали ще трябват нови хора по места, дали по-ефективни решения за местната общност – все поводи за размисъл… Както впрочем и защо община Горна Оряховица изпраща за трети мандат свой депутат от ГЕРБ, а Велико Търново и Свищов ще трябва да разчитат на новата парламентаристка Станислава Стоянова, която тепърва ще трупа опит и която е по-свързана с града край Дунав, отколкото с болярския град… Но това всъщност е по-малкият проблем. По-големият за дисциплината в партията е, че преференциалното гласуване изпокара яко кандидатите от листата на ГЕРБ. И това всъщност не остана скрито-покрито, понеже те публично по срещи си го казваха в прав текст. В името на истината същият проблем споходи и кандидатската листа на БСП, а и в двете партии преференциите тотално объркаха сметките на тези, които правиха подредбата. Активисти и на ГЕРБ, и на БСП пък коментираха на висок глас, че за да се измести някой с преференциален вот, което ще рече да се изкарат над 3000 преференции, каквато е квотата, трябват едни 100 000 – 200 000 лв.! Простите сметки показват, че регламентирано за застъпници партиите плащат по 30 лв. на човек. Преференциалното гласуване обаче е по-скъпо и мизата се вдига от 50, та дори и до 100 лв. на глас. Като се прибавят и разходи за лични рекламни материали, сумата даже отива към 300 000 лв., признават от щабовете. А как после тези пари ще се „избиват“ – е ясно. С лобизъм за обществени поръчки към спонсорите. Които със сигурност се надяват на едно – мандатът на новите управляващи да е цял, че да има време инвестициите да се върнат и утроят примерно.
А ЯВЛЕНИЕТО, ПОЗНАТО КАТО 15/15, КОГАТО НОМЕРЪТ НА ЛИСТАТА СЪВПАДА С ИНДИВИДУАЛНИЯ НОМЕР НА КАНДИДАТА, пак проработи. Нещо повече, областта ни се прочу в национален мащаб, отреждайки на цели двама кандидати място в 44-ия парламент по тази аналогия. Само че проф. Венка Кутева от БСП и Ивелин Розинов от ДПС деликатно си подадоха заявления в ЦИК да бъдат заличени от листите.
Сред другите изборни парадокси в областта е и фактът, че от почти сигурен мандат се лиши партията на бизнесмена Веселин Марешки. Предприемачът избра грешен подход и в последния възможен момент сложи за водач във Велико Търново почти непознатият за местните хора агроном от… Троян на име Цветослав Петров – Цяфа. Това, че „парашутист“ бе спуснат за Четвърти многомандатен избирателен район, не беше ново явление, обаче чашата на избирателя преля, след като стана ясно, че дъщерята на Цяфа води листата на „Воля“ в Плевен, а зет му – в Ловеч!
И друг колоритен факт се случи в областта ни още на старта на кампанията. Прословутият стражишки кмет Румен Павлов отново смени партийната си принадлежност.. След като миналата година управникът за малко пристана на ГЕРБ и дори бе на предизборно събрание на кандидат-президента Цецка Цачева, сега той отново се вля в редиците на БСП.
НАЙ-МНОГО ДРАМИ, ЛОГИЧНО, СЕ СЛУЧИХА В ИЗТЕРЗАНОТО ДЯСНО ПРОСТРАНСТВО, КЪДЕТО ПРИЯТЕЛСКИЯТ ОГЪН бе постоянен спътник на кампанията. И ако в национален план 300 000 българи останаха непредставени в новия парламент, то разцеплението сред десните, които не можаха да се разберат дали е добре да консумират власт, която не прави реформи, или да я напуснат вкупом, остави в областта 7000 избиратели без свой депутат. Приблизително толкова беше тежестта на един мандат в предишния парламент. Нещо повече, немалка част от практичните десни хора този път осъзнато пуснаха бюлетина за ГЕРБ, просто за да не отиде гласът им на кино… Сега десницата е в поредния амок, въпреки че отново се чуват призиви за обединение. Само че този път то няма да е нито лесно, нито бързо, нито безпринципно. Дясното отново е в режим „листопад от оставки“, търсене на личности и нови каузи… Това обаче е последният шанс. Пропилеят ли го, десните формации съвсем ще се маргинализират и ще изчезнат зад кадър.
ПО-МАЛКИТЕ ЛЕВИ, КОИТО В КАМПАНИЯТА СЕ ТИТУЛУВАХА КАТО „МОДЕРНИТЕ ВЛЯВО“, също останаха извън борда. Впрочем и тук се случи нещо симптоматично, тъй като преди кампанията знакови фигури от областта се сбогуваха с АБВ и се върнаха в партията майка БСП.
На областно ниво анализът за „Обединените патриоти“ и ДПС също няма да е лесен. Защото националистичните формации се разминаха с целта да имат два мандата, а ДПС за малко да останат без народен представител.
Елена ЧАМУРКОВА