martineli

martineli

Ретро влак с парен локомотив и царски вагон пътува на Гергьовден от Горна Оряховица до Трявна

48-годишният машинист Алберт Иванов и Хилда Казасян бяха другата атракция в уникалната композиция

РЕТРО ВЛАК С ЦАРСКИ ВАГОН И ПАРЕН ЛОКОМОТИВ ОТ 1948 Г. ПРОПЪТУВА РАЗСТОЯНИЕТО ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ДО ТРЯВНА И ОБРАТНО НАВРЪХ ГЕРГЬОВДЕН. Близо 500 пътници се возиха в атрактивния трен, който спря на гарите във Велико Търново, Дряново и на спирка „Бачо Киро” и премина транзит през още няколко гари по маршрута. Навсякъде по спирките влакът беше очакван и посрещнат от десетки любопитни хора, които се снимаха до локомотива или просто приветстваха пасажерите.

На гарата в Горна Оряховица, преди влакът да потегли.
На гарата в Горна Оряховица, преди влакът да потегли.

Празничният туристически гергьовски влак тръгна от Горна Оряховица в 9,30 часа. Преди това машинистът Алберт Иванов дълго време раздава автографи и приема в кабината на локомотива гостите си. Малки и големи се качваха и слизаха от машината, за да видят къде машинистите хвърлят въглищата, за да задвижат локомотива, а Алберт Иванов нямаше нищо против всеки път да повтаря как точно се кара такъв влак. Самият той е рекламно лице на гергьовската картичка, която БДЖ бяха направили за празника и специално за атракцията. На него дават думата другите двама машинисти – Илия Илиев и Йордан Димитров, когато журналисти поискат да научат историята на парния локомотив. „То е като празник, да караш такъв влак, нищо че сме на работа. Обаче по-щастлив от Алберт няма, затова сме му делегирали всички права да бъде разказвач и домакин”, усмихва се Илия Илиев, докато пътници се опитват да се снимат и с него.

48-ГОДИШНИЯТ АЛБЕРТ ИВАНОВ, КОЙТО ВЪЗСТАНОВЯВА ПАРНИ МАШИНИ И КОЛЕКЦИОНИРА ЛОКОМОТИВНИ СВИРКИ, е също толкова атрактивен, колкото и влакът, който кара на Гергьовден. Признава, че иска по-често да управлява точно такава машина, защото това го прави щастлив, а и радва пасажерите му. „Последно през март имах такова преживяване и обслужвах композиция, теглена от локомотив 16-а серия, който е един от двата в движение в

Хилда Казасян снима клипа си
Хилда Казасян снима клипа си

света, по направлението Левски – Свищов и Левски – Троян. Група туристи си бяха поръчали товарни вагони и преследваха влака с автобуси, по спирки, изпреварваха го и го снимаха”, усмихва се Алберт Иванов и допълва, че миналата година карал влак от гара Мост за Кърджали. Запомнил този курс, защото жп линията минава покрай язовир „Студен кладенец” и от кабината си наблюдавал как маниаци с лодки под наем снимали парната машина от водата.

Въобще любители на парни локомотиви има навсякъде по света. Напоследък все по-често идват туристи от Германия, че и от Япония и Австралия, за да преследват и снимат ретро влакове по невероятни места. Удоволствието, което чужденците си позволяват, е доста скъпо, пък и изисква предварителна подготовка, защото те си търсят най-добрите места за снимки, за да уловят най-хубавия кадър, разказва още машинистът.

Алберт Иванов връща към втори живот парни локомотиви, освен че умее да ги кара. През ръцете му са минали вече четири ретро машини, три от тях са в горнооряховското депо. „Израснал съм на гарата в Горна Оряховица. Още не бях тръгнал на училище и стоях при дядо си, който имаше много учебници за парни локомотиви. В депото ремонтираха машините, които бяха в база Асеново военен резерв, въртях се покрай шлосерите, а после като ученик в жп училището постоянно бях там и така натрупах опит”, връща се към началото на свята лична история Алберт. Той е успял с много труд и търпение да възстанови 75-годишния парен локомотив, който е теглил траурния влак с тялото на цар Борис III.

Тези локомотиви са поръчани в Германия специално за нашите условия и сега в света няма друг от този модел. Целият им експлоатационен живот е минал в Горна Оряховица. Първите девет са дошли тук през 1942 г., а последните са останали в софийското депо до 1944 г. Есента на 1943 г.,

И депутатът Явор Божанков се разходи с атрактивната композиция.
И депутатът Явор Божанков се разходи с атрактивната композиция.

след като цар Борис умира, локомотиви 0311 и 0312 обслужват траурния влак от София до Кочериново. С това е ценен нашият локомотив в исторически план, допълва още Алберт Иванов. Локомотивът работил до 1969 г., след това отива в резерв и в началото на 80-те години ръководството на локомотивното депо го прибира под навес, боядисват го и го превръщат в музеен експонат. Преди седем години обаче решават, че локомотивът може да бъде реставриран и възстановен за движение.

„Трудно е, работата на парния локомотив е тежка, черна, не е като на дизела и електровоза, съвсем различно е, но с много труд и участие на всички шлосери го възстановихме. Машината тежи 156 т. Зад локомотива има закачен т.нар тендер, който събира 30 кубика вода и 10 т въглища. Харчи много, обикновено един влак от 4 вагона, за да измине 100 км, са нужни около 25 кубика вода и 3 – 4 тона въглища”, казва запаленият машинист, който наистина прилича повече на коминочистач, когато влакът пристига на гарата в Трявна. И допълва, че цялата композиция от осем вагона тежи 400 тона.

Освен това е много важна локомотивната свирка. Всеки влак си има свой глас и Алберт, както и опитните му колеги машинисти могат да разпознаят композицията именно по свирката. Алберт от години събира локомотивни свирки, които сваля от паровозите.

ОСВЕН ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ ГЕРГЬОВСКАТА КОМПОЗИЦИЯ БЕШЕ АТРАКТИВНА И С ДВАТА АВТЕНТИЧНИ ЦАРСКИ ВАГОНА, ЗАКУПЕНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА БОРИС III ПРЕЗ 1938 Г.

„Градът, в който е произведен царският вагон, някога е бил в Германия, сега е в Полша и се нарича Вроцлав. До 1938 г. Борис е ползвал като правителствен влака на баща си цар Фердинанд. Но вагоните остарели като конструкция и тогава пристига като поръчка от Германия по-нова композиция. И този вагон е част от него”, разказва Юли Пейчев, служител на „БДЖ – Пътнически превози”. След това уточнява и това, че в композицията е бил и личният вагон на царица Йоана, както и този на княз Кирил. Имало е вагон-кухня, вагон-ресторант и през 1942 г. е добавен вагон с купета, за да могат във влака да се събират повече пътници, когато това е било необходимо.

„Понеже този вагон е много любопитен за пътниците, да ви кажа, че той се нарича салон вагон. Първо е салонът, нещо като антре, следват една-две официални кабини, към които има баня и тоалетна. В този вагон има и четири кабини за пътниците, които са пътували с официалното лице. Плюс една служебна кабина за персонала”, допълва Юли Пейчев.

Влакът е ползван от Борис, но е бил на БДЖ, както е и сега. В композицията са се возили и министрите му както и след 9 септември 1944 г. Всички следващи правителства на България са обикаляли страната с този влак, в това число Георги Димитров, Вълко Червенков, включително и Тодор Живков.

През 1975 г. България поръчва в Германия съвременна правителствена композиция и тези вагони са останали като помощни. Преди да се превърне в атракция, царският вагон е правил такива туристически пътувания и в онези години, но с дипломатическия корпус. „След 1992 г. ни разрешиха да даваме под наем тези вагони за атракционни пътувания. И сега много често пътуваме с чужди туристи, туроператорски фирми наемат композицията и тя пътува дори и извън България. Ходили сме до Гърция, до Турция, до Холандия, до Белгия според желанието на туристите”, обяснява г-н Пейчев.

Мебелите във вагона също са царски. Дори спалното бельо и посудата са запазени от онова време. В кабините има часовници, даже и степенка за почистване на обувки. „Именно това, че е автентичен, впечатлява хората. И това, че вагонът е на много високо техническо ниво – има водно отопление, телефони, електроника, която тогава е управлявала отоплителната инсталация. Допреди години и кухнята е била използвана, но сега туристическите фирми предпочитан кетъринг”, разказва Юли Пейчев, чиято истинска служба се нарича ремиз. Това е френски термин и с него се назовава службата, която поддържа вагоните към БДЖ, или още ремонтно депо за вагони. През 80-те г. официалният език на железниците в Европа е бил френският и понеже България е член на Международния железопътен съюз, цялата документация и терминология е била на френски. Сега вече и железничарите говорят на английски.

ХИЛДА КАЗАСЯН И ЦЕЛИЯТ Й ЕКИП, С КОЙТО ТЯ СНИМА КЛИП КЪМ ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ СИ ПЕСНИ, БЯХА ДРУГАТА АТРАКЦИЯ В ГЕРГЬОВСКИЯ ВЛАК. 15 от пасажерите се оказаха късметлии от томболата във влака и бяха статисти в клипа. Тяхната роля беше да посрещнат певицата, която слезе от влака на гарата в Трявна, и да се снимат с нея, както правят феновете й.

„О, толкова е хубаво това пътуване. Истинско връщане към една от светлите ни истории. А аз обичам историята на България и ми харесва да се връщам към хубавия период, не към ужасяващите години и векове”, каза Хилда Казасян. Заедно с нея в парчето се снима и един от най-добрите пианисти на България Живко Петров, който този път влиза и в ролята на изпълнител и дуетна половинка на Хилда.

ПИЩНО ПОСРЕЩАНЕ НА ВЛАКА И ПЪТНИЦИТЕ БЕШЕ ОРГАНИЗИРАНО НА ГАРАТА В ТРЯВНА. Сред посрещачите беше и кметът на града. Машинистът Алберт Иванов получи дърворезба, на която е изработен локомотивът 16,27, който той управлява. Дърворезбата е изработена от възпитаниците на училището по дърворезба и занаяти в града. След това всички, които пожелаха, имаха възможност да се включат в шествието за Дните на дърворезбата в Трявна. Алберт Иванов получи още един подарък – копие на свое писмо, което е писал като малък до Боно Стефанов. Той е един уникален българин, който през 1985 г. продава къщата си, за да реставрира парен локомотив. В онези години Алберт е на 18 г. и Боно Стефанов е неговият гуру. Тогава тийнейджърът решава да напише писмо на своя идол и да му каже колко запленен е от парните локомотиви.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *