Новини

Чевермета, суджуци и кулинарни изкушения примамваха посетителите на събора на овцевъдите

300 изложители и представители на 26 държави от Европа и Азия дойдоха край Лясковец

С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА 101 РОДОПСКИ КАБА ГАЙДИ И КУКЕРСКИ ТАНЦИ ЗАПОЧНА VI ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪБОР НА ОВЦЕВЪДИТЕ КРАЙ ЛЯСКОВЕЦ. По традиция тридневното събитие бе открито с изпълнение на 12-годишния Донко Марков с песента „Когато бях овчарче“. На сцената след него се качи и наследницата на Валя Балканска – 11-годишната Мария Бечева, която огласи събора с песента „Излел е Дельо хайдутин“, облечена в традиционна родопска носия. Характерни танци и обичаи представиха и културно-просветните дружества на каракачаните и етнографската група на армъните в България.

Съборът на овцевъдите бе организиран от Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България със съдействието на Министерството на земеделието и храните. В него се включиха над 300 изложители – фермери и занаятчии, производители на месни и млечни продукти, биохрани, селскостопанска техника и оборудване. Представители на браншови организации от 26 държави в Европа и Азия също уважиха събитието, както и чуждестранни посланици и дипломати. Сред официалните гости на събора бяха директорът на Държавен фонд „Земеделие“ Живко Живков, зам.-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова и домакинът на събора и кмет на Лясковец д-р Ивелина Гецова. Заради служебни ангажименти земеделският министър Румен Порожанов не присъства на откриването.

„Овцевъдството като един от приоритетните сектори се подпомага с държавна помощ за участие в изложенията, като до момента на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България за 5-годишния период са изплатени над 250 хил. лв. А чрез държавната помощ за поддържане на родословната книга и определяне на генетичните качества на животните са изплатени над 900 хил. лв.“, заяви по време на откриването на събора Живко Живков – директор

на Държавен фонд „Земеделие“. И подчерта, че общият брой на овцете за 2016 г. е над 1,3 млн. глави, а произведеното мляко е над 80 млн. литра, което е със 7% повече спрямо предходната година.

Приветствия към посетителите направиха кметът на община Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на НСОРБ, и кметът на община Лясковец Ивелина Гецова.

„След тежка ликвидация на цялото селско стопанство в България в момента всички ние търсим изход и се надявам, че заедно в рамките на следващите няколко години ще намерим верния път, за да възродим овцевъдството“, заяви Симеон Караколев – организатор на събора и председател на НАРМОБ.

Още в първия ден съборът събра хиляди хора от цялата страна, включително и много чужденци. Както всяка година, и тази атрактивният кулинар Ути Бъчваров приготви курбан в огромния си казан. За направата му бяха използвани четири чувала лук, четири чувала картофи, внушителни количества гъби, зелен лук, целина, пащърнак и джоджен, разказаха Дочка Габровска, Петранка Златева и Дафинка Игнатова от село Козаревец, които вече шест години са помощнички на Ути Бъчваров. Той пък се състезава в обезкостяването на половин агне. И тъй като никой не се престраши да се включи в надпреварата освен един смелчага, се наложи Ути да запретне ръкави. Наградата бе цяло агне, което накрая двамата си поделиха, след като завършиха наравно в борбата за най-бързо транжиране на месото.

АРОМАТНИ ЧЕВЕРМЕТА И СПЕЦИАЛИТЕТИ ПРИМАМВАХА ГОСТИТЕ НА СЪБОРА

Майсторки от различни краища на страната – Белоградчишко, Стражишко, Търговищко, Русенско, приготвяха на място традиционни български ястия, като баници със сирене, пататник, зелеви сърми, агнешки яхнии и разбира се, агнешки и свински чевермета, които привличаха посетителите. Румънските изложители предлагаха също агнешки вкусотии, приготвени по техни стари рецепти, както и добре познатия качамак, приготвен с овче сирене. Имаше също разнообразие на сирена и кашкавали на цени, близки до нашите. За да привличат клиентите си, румънските изложители предлагаха безплатна дегустация на продуктите си. На интерес се радваха овчето сирене с кимион, румънският козунак и картофен хляб.

Гостите на овцевъдния събор имаха възможност да разгледат отблизо традиционни български занаяти – плъстене на вълна, изработка на чанове и пафти, ножове, иконография и дърворезба. Красивите български носии привличаха с цветните си багри не само нашенци, но и чужденците, които им се радваха. „Пристигнахме със съпруга ми специално за събора. Много ни харесва, защото тук можем да опознаем българските обичаи. Смятаме да останем тук и трите дни“, разказа Карън Смит, която живее край Варна. Освен българска носия тя и съпругът й си купиха също мед и пчелни продукти, които споделиха, че много харесват, а мазилата от тях определиха като чудодейни.

Сред най-колоритните участници бе Васил Говедарски от сапаревското село Овчарци, който изработва дървени скулптури с моторна резачка. Занимава се с това отскоро, след като се връща у нас от гурбет в чужбина. Първата фигура, която прави, е на мечка по желание на сина си. Именно най-големият горски обитател си остава и до днес запазената му марка и е най-търсена от ценителите на това изкуство. В колекцията му от скулптури има още сови, лисици, бухали, кучета и много други животни. Най-впечатляващата фигура, която е правил, е с размери 2,50 м височина и ширина 1,50 м, отново на мечка. Над 1000 животни можеха да се видят по време на събора, изложени в специално обособени шатри. Бяха представени породите „Аваси“, „Бергамска“, „Вакла маришка“, „Каракачанска“, „Цигай“, „Медночервена шуменска“ и „Черноглава плевенска“. Сред козите по-атрактивни бяха калоферската дългокосместа, швейцарската порода „Тогенбургска“ и испанските „Мурсиана гранадина“, както и бялата млечна коза.

Най-атрактивният и голям представител сред кочовете бе 156-килограмовият Бенджи от породата „Вакла маришка“. Неговият стопанин Диан Димов разказа, че се занимава от години с животновъдство, отглеждайки 100 животни – овце и крави. „За съжаление, е много трудно, но всички ние се борим да оцелеем. В момента овчето мляко в Пловдивско се изкупува от мандрите на 1,20 лв., а кравето по 65 стотинки. Надяваме се нещата да се променят и да дойдат по-добри времена за животновъдите“, сподели Димо Димов.

Изключително атрактивни се оказаха ламите алпака, които ветеринарният лекар д-р Даниел Ангелов бе докарал от Сопот. Породата е известна в Латинска Америка, където са отглеждани от индианците в Чили и Перу. Отглеждат се само за вълна и като домашни любимци, като цената им започва от 1500 лв. Ветеринарят се грижи за десет лами от около десетина години и ги определи като изключително кротки и лесни за отглеждане, подходящи и за деца.

В изложението се включиха и представители от най-голямата овцеферма с 2000 животни, порода „Асаф“, от Горни Павликени, Русенско. Голям интерес имаше и към състезанията по стрижба и доене, в които мереха сили най-опитните доячи. Народните борби и състезания с коне тежковози също бяха част от атрактивната програма на събора. Музейни експозиции от Котел, Тетевен и Троян пресъздаваха развитието на овцевъдството в България, подредени в специална шатра. Общо 11 колекции на читалища от страната показваха развитието на занаятите. Пътуващото читалище „Бащино огнище“ и тази година се включи в програмата. Автобусът, украсен с портрети на едни от най-видните български възрожденци, се радваше на голям интерес. В него бяха подредени автентични български дрехи и предмети. Благодарение на пътуващата изложба, хората могат да се докоснат до нашето славно минало, разказаха ентусиастите, автори на идеята за пътуващото читалище.

Сред атракциите на овцевъдния събор бяха още демонстрации на ловни соколи, изложбата на кучета, нестинарско шоу и пресъздаване на бойните умения на прабългарите от школа „Багатур“. Последния ден бяха наградени победителите във фолклорния конкурс „Заблеяло ми агънце”, а фаворитите изнесоха галаконцерт.

Весела БАЙЧЕВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *