21 четения

Археолог пише книга за търновските зевзеци

Жоржоан, ваксаджията, който пренесе Христо Тенекето до гарата

КНИГА ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИТЕ ЗЕВЗЕЦИ, ВАЖНА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ КОЛОРИТ НА ГРАДА В МИНАЛОТО, ПИШЕ АРХЕОЛОГЪТ ДОЦ. Д-Р МИРКО РОБОВ. Тя ще съдържа интересни истории, факти и биографични справки за над 50 местни колорити.

Старите жители на града си спомнят Жоржоан – емблематичен жител на старото и романтично Велико Търново от 50-те и 60-те години на миналия век. Истинското му име е било Георги. Среден на ръст, по-скоро нисък. Късо подстриган, с очила. „Беше ваксаджия, но не уличен, от тези с мобилните сандъчета с място за поставяне на обувката, каквито имаше тогава, а работеше в ателие – сравнително просторно. Ателието се намираше по реда на северния тротоар на главната улица, на метри от Паметника на обесените“, спомня си Робов.

Клиентът, прекрачил ателието, сядаше на специален висок стол и Жоржоан с удивителна сръчност обслужваше обувките едновременно с две четки, съответно с двете си ръце. Беше куц, придвижваше се бавно с бастун, но за сметка на това беше удивително сръчен, което си беше жива атракция и за уличните минувачи. Коронният номер на този местен зевзек беше изпълнение на ритуала „влакчето“. Леко почерпен, за атракция на компанията, Жоржоан хвърляше бастуна, сядаше на дървения под с изпънати напред крака и с леко подскачане на задните части се придвижваше. Често се е случвало съседи панически да напускат жилището си и бързо да излизат на тротоара, мислейки, че Търново е поразено от поредно силно земетресение – така силно се е тресяла паянтовата постройка, където местният ваксаджия е изпълнявал коронния си номер.

В КРАЯ НА 60-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК САЛОНЪТ НА ДОМА НА НАРОДНАТА АРМИЯ БЕШЕ ПЪЛЕН СЪС ЗРИТЕЛИ, дошли да видят представление на Мистър Сенко. След серия от фокуси дойде ред на трибуната да излезе човек от публиката. Обикновено това беше предварително подготвен човек и зрителите бяха напълно убедени, че нещата са нагласени. Този път не беше така. Поради недъга със своите крака Жоржоан беше заел централно място на първия ред в залата и попадна в полезрението на илюзиониста. Може би Сенко знаеше нещо за него, възможно е да го е преценил единствено от пръв поглед. Залата обаче се изправи на крака и обсипа избора с бурни аплодисменти. Мистър Сенко постави на масата гилотина, като тества възможностите й с голям морков. Машинката сряза безупречно моркова. Тогава настана истинско изпитание за ваксаджията. Дърпаше се, молеше се да не му отрязват главата. Цялата публика беше на крака. Почти насила придърпаха Жоржоан и застопориха главата му в поза за гилотиниране. Последва неистов вик и Мистър Сенко спусна ножа. Нищо не се получи, но Жоржоан беше в шок. Освободиха го. Полуприведен, направи няколко крачки напред Разпери ръце и ги насочи към главата си. Чак когато я опипа, разбра, че не е отрязана, а си е на мястото. Последва нов, неистов вик, а залата беше в екстаз. Мистър Сенко прегърна ваксаджията, извини му се и предложи да изпълни едно негово желание. На масата поставиха друг уред, който по думите на илюзиониста може да произвежда алкохол. „Бира или ракия“, попита Сенко. „Аз пия само мастика“, отговори Жоржоан. „Ти ме приключи като илюзионист“, отвърна Сенко, „Но ще опитам“. Малко след това чашата наистина се напълни с мастика.

Жоржоан е бивш цирков артист. След произшествие получава тежка травма, поради която до края на дните си се движи трудно – проблемът му е с долните крайници. Физически обаче е бил доста силен. С него се свързва следната комична история с друг местен зевзек Христо Тенекето. Срещу добро заплащане Жоржоан приема да пренесе една тенекия до градската жп гара. Тенекията се оказва самият Тенекето. Облогът си е облог и Жоржоан привързва с въже към гърба си своя съгражданин подобно начина, по който местните хамали пренасяли обемисти мебели. Така го пренася до гарата. Приел да пренесе тенекия и пренесъл всъщност Христо Тенекето.

Един коментар за “Археолог пише книга за търновските зевзеци

  • 26.05.2017 в 13:46
    Permalink

    Малка корекция – представлението на Мистър Сенко е било в читалище „Надежда“!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *