„Кубинското” минало на завод „Мавриков” събра бивши работници в търновската фабрика

ДИСКУСИЯ ЗА „КУБИНСКОТО” МИНАЛО НА ЗАВОД „МАВРИКОВ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЪБРА ТЪРНОВЦИ, КОИТО ПРЕЗ 80-ТЕ Г. СА БИЛИ СВЪРЗАНИ С ФАБРИКАТА. Срещата се проведе в бившия културен дом, който вече е само спомени, падаща мазилка и разруха. Някога обаче там са работили 1800 души на три смени. Сред тях са били и 50 кубинки, които са живели четири години в търновския квартал „Асенов” и са изкарвали хляба си във фабриката.

Панайотка Николаева, Янка Николова, Валентина Георгиева и Цветана Атанасчева дойдоха на дискусията, за да се опитат да върнат времето назад и да събудят спомените си. „Тук кипеше от работа, животът беше много хубав тогава. Кубинките работеха при нас четири години, бяха много хубави и лъчезарни момичета, работеха много усилено”, споделиха дамите. Сред участниците в разговора беше и Маргарита Деведжиева, последният директор на завода. Тя е управлявала фабриката до 1998 г. „Минала съм през целия път – от тъкачка през лаборант, началник на лаборатория, началник на производство до директор в последните, най-тежки години. Идвам тук, в тази сграда, след 15 години, чак сега събрах кураж. Веднъж дойдох до портала, разплаках се и си тръгнах. Но днес съм доволна, че дойдох, че виждам толкова хора тук”, връща се назад г-жа Деведжиева.

От 1976 до 1988 г. директор на културния дом на фабриката е бил Петър Пацев. Бил е само на 26 г., когато започнал работа там. Миналия ден той си спомни за концертите на най-големите естрадни изпълнители на България, които са се случвали в културния дом. Лили Иванова дори е гостувала във фабриката, за да пее за работниците. Там се е намирала и библиотека, която е имала повече от 3000 книги във фонда си. В този културен дом са се провеждали и кубински партита. Кубинките са пеели почти непрекъснато и са въвеждали своите колежки в латино танците.

Една Мария, слънчева кубинка, помнят всички, които в събота се събраха в културния дом. Тя се е откроявала сред всички 50 жени, работили в старата столица преди десетилетия. Голяма част от снимките, включени във фотографската експозиция, подредена в културния дом днес, са именно на Мария – кубинската звезда на Асенова махала, признава един от организаторите на събитието Галин Попов.

МИГЕЛ РОДРИГЕС, КОЙТО ПРЕЗ 80-ТЕ Е БИЛ КУРСАНТ В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ, СЪЩО ДОЙДЕ НА ДИСКУСИЯТА. Той пристигнал във Велико Търново през 1985 г., след това се е върнал тук и никога повече не си е тръгвал от България. „Тогава разбрах, че в завода има кубинки, и веднага пристигнахме с колегите кубинци, облечени с военни униформи. И започнахме да се забавляваме по нашия си начин. Правехме партитата в кухничката на бунгалата, където живееха момичетата. Излизахме навън, когато ставаше много топло, а съседите недоволстваха”, спомня си Мигел. Днес той живее в София и има своя школа за танци.

Веднага след дискусията започна цяла поредица от уроци по салса. Специален гост за тях беше французинът Юсниел Брюнет, който има кубински корени и е сред най-уважаваните инструктори по кюбан салса в Европа.

Дискусията, уроците по танци и партито, което продължи до ранни зори в неделя, бяха част от Месеца на испаноезичните държави във Велико Търново. Организатори на събитието бяха институт „Сервантес” съвместно със сдружение VT EVENTS/“Там“ – пространство за култура и социални инициативи, и PR агенция „Властелини“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА