Регетон и попфолк предпочитат абитуриентите на баловете

Регетон и попфолк звучат най-много по баловете и дискотеките. „Виновна“ на Емануела и латинохитът „Despacito“ на Луис Фонси са най-желаните песни от абитуриентите тази година, разказват пред БТА диджеите Тихомир Георгиев и Атанас Георгиев.
Все още се слушат и класическите хитове като „Високо, високо“ на ФСБ, „Един неразделен клас“и „Пак ще се срещнем след 10 години“. Програмата продължава с право хоро, а ако има желание – и още хора. След това се преминава към по-бавна музика, за да могат абитуриентите да вечерят, но това не се получава много сполучливо – не ядат, коментира Атанас Георгиев – Наско.
Песента на Тони Стораро „Абитуриенти“ още била актуална, учениците поръчвали и „Уволнение“ на „Южен вятър“, макар че тя обикновено се свързва с казармата.
Латиното върви много, са наблюденията на диджеите.“Despacito“ e брутална песен, всеки път се поръчва, „Burn it up“ и „Gazolina“ също, нищо, че са стари, отбелязва Наско и допълва, че регетонът е много актуален.
Никола Райчев, победител в първия национален конкурс за дисководещи на Каваците през 1979 г., си спомня, че през 70-те години най-желаната песен по баловете и дискотеките е бил блусът на Оскар Бентън, по-известен като „Бубу“-то. Много харесван бил и хитът на Елтън Джон „Даниел“, песните на Сузи Куатро и Крис Норман, както и афроамериканската музика – „Earth, wind and fire“, „Commodores“ и „The Temptations“.
Тогавашните дисководещи много трудно намирали музиката. Ползвахме летци, митничари, капитани на кораби, моряци, те носеха плочи и от тях песните се сваляха върху магнетофонни ролки, спомня си Райчев. По времето на социализма имало регламент за музиката в дискотеките – 50 процента да бъде българска, 30 процента – от соцлагера, и само 20 процента – западна.
Тогава нямаше дори касетофони, работих с един студиен магнетофон, два грамофона и един микрофон за шоу, разказва той. Когато са се появили касетите, работата му се оказала доста тежка. Много трудно се работеше с тях, защото, докато свири едната песен, ти търсиш другата, с плочите беше по-лесно, както е сега с дисковете, сравнява Никола Райчев.
Тихомир Георгиев – Тишо, който работи като диджей от 27 години, също си спомня периода, в който се е работело с касети и разказва, че преди 1990 г. новите песни са стигали по-късно при нас. Парчетата от американските и английските класации топ 100 не са били много популярни в България, защото тогава е имало друг феномен – да се внася цял албум на някой изпълнител, докато на Запад се е работело със сингли и нито радиостанциите, нито диджеите можели да си позволят да избират песни. Има си официален сингъл – например от албума на Майкъл Джексън третата песен, и това въртят дискотеки и радиостанции, а не каквото решат, обяснява той. В България такива правила не е имало. Например песента „Chemical love“ на Стиви Уондър тук става хит, а по света не, защото не е била сингъл, допълва Тишо.
Според него много неща са се променили от 80-те години досега. Например е имало точен час на откриване на дискотеките, а сега няма официално начало и музиката се прелива по-спонтанно. Той си спомня, че тогава дискотеките са се откривали с инструментала „Piano Fantasia“. Не се е държало толкова на микс, а и технически не е било възможно с касети и магнетофони, но е било важно дисководещият да говори.
Тогава хората нямаха информация и в дискотеката, освен че слушаха музика, научаваха нещо, например, че Си Си Кеч е германка, а „Модърн токинг“ са двама, обяснява диджей Тишо. През 90-те хаус музиката и електронната музика са променили работата на дисководещия и вече да се говори на микрофона е било съвсем неприемливо. Сега, с навлизането на т.нар. чалга, „воденето“ отново се връща на мода, заради хора, които искат да привлекат вниманието и диджеят трябва да каже: „И сега за Пешо от трета маса специално!“, разказва Тишо.
По неговите наблюдения нивото на професията у нас е паднало и в момента малко са истинските диджеи, а много са „музикалните бармани“ и „пускачите на музика“ от лаптопи.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *