Житейски драми. Семейство инвалиди от Павликени с 60 г. брак зарязани от децата си, молят общината за помощ

75-годишната Стефана Ненкова гледа неподвижния си мъж сама, но вече не може да се справя

ДНИ НАРЕД СТЕФАНА НЕНКОВА ОТ ПАВЛИКЕНИ ЗВЪНИ В РЕДАКЦИЯТА И ВИКА НАШ ЕКИП НА ГОСТИ В ДОМА СИ В ПАВЛИКЕНИ, за да видим как едва успява да се грижи за неподвижния си мъж без помощ от личен асистент. Тя е на 75 г., а дядо Недко е с 10 години по-голям от нея. Двамата имат 60 години брак, дъщеря и син полицай, внуци, но никой не иска да се грижи за тях. Баба Стефана твърди, че от 17 години не е виждала децата си, но въпреки това те са успели да им вземат нивите в Обединение. Иначе жилището на първия етаж в къща в центъра на Павликени е чисто и подредено, а отвън е пълно с мушката и сакъзчета. Стефана Ненкова идва да ни посрещне с бастун и едва се движи. После през сълзи ни въвежда в стаята, където на леглото лежи съпругът й. Той не може да говори и само хърка…

НЕДКО Е С ТЕЛК ОТ 14 ГОДИНИ С ЧУЖДА ПОМОЩ, НО АСИСТЕНТ НИКОГА НЕ Е ИМАЛ

ДЯДО НЕДКО НЕНКОВ СЕ ОКАЗА ШОФЬОР С 41 Г. ЗАД ВОЛАНА ВЪВ ВиК. За тази си работа е изкарал над 300 лева пенсия, но от 14 г. е с решение на ТЕЛК за 93% инвалидност с чужда помощ. Никога обаче от общината в Павликени не е имал личен асистент или помощник, както е по различните социални програми. През цялото време за него се грижи жена му Стефана, която обаче също е с ТЕЛК от 80%. Има дископатия и куп други болести, била е санитарка в местната болница в края на работната си кариера, но сега е със 161 лв. пенсия.

„Моят мъж е така от 2003 г. Оправям се сама, защото все ми казват, че бройки нямало. Сега обаче е много зле и аз хич не мога. От три месеца не е къпан, защото не мога да го вдигна и да го сложа на количката. През март т.г. падна и стана по-зле. Сега от дни дори не може да говори и само хърка“, през сълзи обяснява баба Стефана. Тя вади купчина документи, решения на ТЕЛК и експертизи, според които дядото няма оросяване на крайниците и в мозъка.

ТЯ КАЗВА, ЧЕ Е НАПРАВИЛА ПЪТЕКА ДО СОЦИАЛНАТА СЛУЖБА И ДО КМЕТА НА ОБЩИНАТА В ПАВЛИКЕНИ. Накрая след доста молби включили семейството в социалния патронаж и сега им носят манджа на крака, за което няма как да не бъде благодарна. Стефана Ненкова заяви още, че често ходи в общината в Павликени да иска да подаде молба за личен асистент на мъжа си, но винаги й казвали, че чакат 100 човека и полза от молба няма. Била говорила по този въпрос и с кмета инж. Манолов много пъти.

ОБЩИНАТА: „ЩЕ ЗАНЕСЕМ ФОРМУЛЯР НА КРАКА, ДОСЕГА МОЛБА НЕ Е ПОДАВАНА“

КМЕТЪТ ИНЖ. ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ СЕ СЕТИ ЗА ВЪЗРАСТНАТА ДВОЙКА веднага след като го попитахме. Той обаче няма как да знае кой и дали си е подавал молба по програмите за социални услуги и ни препрати при шефката на патронажа и ръководител на проекта „Достоен и независим живот за хора с увреждания“ Милена Катинова. След справка в документацията тя поясни, че молба от Стефана Ненкова никога не е била подавана при тях.

„Знам за тези хора, но те все пак имат живи и здрави син и дъщеря. Въпреки това направихме всичко възможно да ги включим в социалния патронаж. Сега поемам лична отговорност през август, когато ще се набират кандидати за следващия проект, да отида лично при Стефана и тя да си подаде молба за личен асистент на мъжа си“, заяви г-жа Катинова.

По проекта, който вече е на приключване в общината, били дадени 170 заявления, а са назначени 60 души помощници за почасовата услуга. Свободна бройка от чакащите се освобождава, когато някой почине или се откаже, и така, за съжаление, е в цялата ни държава. Според условията на въпросните социални проекти само роднини непенсионери могат евентуално да бъдат лични асистенти на близките си, и то след одобрение от комисия по съответните изисквания на програмата.

Нели СУКОВА

Сн. авторката