Психотерапевтът Емилия Тихова: „Жените искат да отглеждат децата си по книга – с много говорене, с ненасилие, но това са изкривени понятия!“
„ЗА ЕДИН РОДИТЕЛ Е ТРУДНО ДА ПРИЕМЕ, ЧЕ ДЕТЕТО МУ ИМА ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ. Затова родителите като правило късно търсят помощта на специалисти“, казва психотерапевтът Емилия Тихова от Велико Търново, която се е сблъсквала с безброй случаи на детски проблеми. Тя е категорична, че една от причините да се отлага посещение при специалист е типичната предубеденост – „ако потърся помощ, значи съм луд“. Според нея типичната реакция е отричането на проблема и надеждата, че той ще отмине от само себе си, с израстването. Но голяма част от потърсилите консултация с психолог родители успяват да чуят мнението на един различен човек, външен за семейната среда, който има лостове да чуе и да помогне за проблема отвъд външната му проява.
Емилия Тихова има огромен опит като психотерапевт. Тя работи с деца от кърмаческа възраст до пубертета, за горна граница на който се счита 18 – 19-годишната възраст. От практиката си споделя, че при бебетата обикновено се среща отхвърляне на храненето и прекомерен плач. В такива случаи се работи с майката, която често се оказва свръхтревожна. Бебето усеща това и реагира по единствения му достъпен начин. Много млади майки се тревожат, че не се справят, а друг важен фактор е следродилната тъга – несъзнавано тъгуване по приключилата бременност, която обаче в по-тежки случаи води до депресия, а за нея има и физиологична причина – рязката хормонална промяна по време на бременността и раждането. Затова първите дни и месеци са от изключителна важност за детето, което чрез взаимодействие с майката стартира психичното си развитие. Децата не си измислят симптоми, те говорят чрез тях там, където няма още думи или думите са недостъпни до съзнанието, категорична е Тихова, която е майка на двама сина.
ПО ДУМИТЕ Й, СЛЕДВАЩИЯТ ПО ВЪЗРАСТОВА ХРОНОЛОГИЯ ЕВЕНТУАЛЕН ПРОБЛЕМ Е НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДЕТЕТО ДА СЕ АДАПТИРА КЪМ ЯСЛА ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА – тук стои въпросът за възможността за отделяне, който е изключително важен за психичното развитие.
„И тук симптомът е симптом на семейството. Там, където отделянето не се е състояло навреме – още в ума на майката, че детето не е „нейното нещо“, а е отделен човек – различен, със собствено име и път, там ще има трудности всеки път, когато изискванията на живота поставят въпроса за отделността. Разделяне е и тръгването на училище, отдалечаването. В такива моменти децата могат да сформират съвсем физически прояви като често боледуване, заекване, тикове, вторично напикаване и др.“, обяснява Тихова.
В ОСНОВАТА НА ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ, СПОРЕД НЕЯ, СТОИ ПОСТАВЯНЕТО НА ГРАНИЦИ И ЗАБРАНИ. Възпитанието в стил ,,не наранявай другите и не руши“ трябва да започне още с прохождането на детето, когато то вече двигателно е относително самостоятелно и има съвсем натуралната вътрешна потребност да хвърля, чупи, удря, хапе. Тонът и категоричността на родителите е от изключителна важност тази забрана да бъде прокарана отрано, да започнат да се поставят граници кое може и кое не. Съответно самите родители, ако не спазват в своето поведение правилото „не наранявай“, а ползват само думите, без да са подкрепени от собственото им поведение, детето ще е напълно объркано. Детските фобии са друг често срещан проблем. Децата могат да започнат да изпитват страх от действителни или фантазни обекти, от животни, от тъмното, от пътуване, от вода, от определени места или от извънземни, духове, зомбита и т.н.
„Не намирам за добра идеята да се говори общо за който и да било симптом, защото всяко дете има различна история, семейство и предразположения. И все пак има често срещани, повтарящи се ситуации. Например в много семейства децата до късна възраст спят с единия или между двамата родители. Изглежда на пръв поглед мило и безобидно, но всъщност се оказва патологично за психичното равновесие на детето.
БАЩАТА СЪЩО Е КЛЮЧОВА ФИГУРА ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ У ДЕТЕТО. „Има едно понятие в моята специалност – бащина функция. Основната задача на бащата е да прокарва граница между детето и майката и да постановява правилата, закона, забраните, както и да ги удържа. Новороденото започва живота си без ясно съзнание за отделност, дълго време то живее в симбиоза с майката, а това е нужно за физическото му оцеляване. Но с растежа все пак то трябва да срещне реалността. Бащата е другият човек освен него, който в добрите случаи е желан от майката. И детето постепенно разбира това. Тази другост му дава шанс да разбере, че то и майката не са едно, а са двама различни човека, което е ключов момент за осигуряване основите на нормалността. Бащата вкарва различието“, категорична е търновската психотерапевтка. Според нея много бащи оставят децата изцяло на грижите на майката, отстъпват си мястото в спалнята – с една дума нямат глас, нямат мнение. Друг случай е, когато майката от жалост отменя забраните, сложени от бащата, но с това замазва неговата функция. А от това винаги възникват най-малко поведенчески проблеми у детето.
„В съвременното общество с еманципацията на жената бащината функция търпи упадък. Жените искат модерно, по книга да отглеждат децата си – с разбиране, с много говорене, с ненасилие, но това са изкривени понятия, защото децата всъщност се нуждаят от ясни граници и правила, на които да се опрат. В противен случай им се вдига тревожността и самите те не се чувстват добре. Когато отворим тези теми в кабинета и те бъдат чути, след съответните промени в стила на семейството следва и подобрение при детето“, казва Емилия Тихова.
По думите й има различни школи и психологически методи. Самата тя работи психоаналитично.Това означава, че когато едно дете е доведено със симптом – например не се храни, повръща храната понякога и т.н., нейната цел не е премахването на симптома като нещо отделно, излишно, което може да се ремонтира, а да се опита да разбере какво е символичното му значение, т.е какво се опитва да каже детето чрез него, без да го съзнава.
През годините съм свидетел каква мощ притежава словото върху психиката – с общи усилия, мои и на родителите, сме разрешавали симптоми като компютърна зависимост, училищна фобия, натрапчиви ритуали и действия, анорексия, неконтролирана агресивност, наркотична зависимост, депресия, тревожност и др. Всеки съвременен човек в един или друг момент има нужда от консултиране с психолог, така както посещава зъболекаря си с проблем или за поддръжка“, твърди Емилия Тихова.
Елена ЧАМУРКОВА
Сн. Светослав СТЕФАНОВ
