Неизвестен благодетел плати очна операция на възрастен мъж без доходи

НЕПОЗНАТ МЪЖ ПОМОГНА НА ВЪЗРАСТЕН ТЪРНОВЕЦ И ЗАПЛАТИ 1400 ЛВ. ЗА ОПЕРАЦИЯ НА ЕДНОТО МУ ОКО. Случаят, който звучи като приказка, е действителен, а главният герой в него е 69-годишният Андрей Иванов. Срещата между двамата мъже е случайна, на улицата. Там, където ежедневно Андрей „заработва” единствените си доходи, разчитайки на милосърдието на хората. Дядото всеки ден седи с двете си патерици в района около пощата във Велико Търново, където го намерил и неизвестният благодетел. Спрял се до него и го заговорил. Търновецът му споделил, че е напълно сам и е излязъл на улицата, за да изкара някой лев за храна. Казал му и за голямата си болка, че не вижда добре, защото има старческо перде на двете очи.

„Тогава той ме попита искам ли да ми помогне. Аз се съгласих и двамата отидохме в болницата, където ме записаха за операция. Човекът плати 1400 лв., а на мен ми даде 50 лв. за храна. Хората ме оперираха и сега виждам много добре. Много съм благодарен на този човек за добрината. Аз дори и името му не знам. Когато го попитах как се казва, ми отговори, че това не е важно”, разказва Андрей Иванов. Операцията е извършена на дясното му око през октомври миналата година. С лявото все още не вижда, но пък му стига и това, че поне светът не е в мъгла, както преди.

Съдбата на възрастния мъж е като на много други българи, живеещи на ръба на оцеляването. Родом е от Велико Търново, но е работил дълги години в София. Целият му трудов стаж е минал като животновъд по кравефермите. Разказва, че освен в столицата е работил и в село Обединение. Преди години живеел в бараките на „Картала”, но при пожар изгорели всичките му документи и покъщнина. И сега не може да докаже трудовия си стаж, за да получава пенсия. Казва, че има зад гърба си 40 години, но без документи това са просто думи и не получава нито пенсия, нито социални омощи. Той е напълно сам, няма близки или роднини. Разведен е отдавна, а преди повече от десет години синът му и снаха му загиват при автомобилна катастрофа. Няма и собствен дом, а живее на квартира, за която заедно с двама работници плащат общо 200 лв. на месец. Единствените доходи на възрастния мъж са подаянията на хората.

„Хората минават, пускат по някоя стотинка, рядко някой дава лев или два. Има една жена, от време на време ми дава по 20 лв. и аз ги прибирам за наема. На ден изкарвам по 5 – 6 лева, не повече. Зиме, лете – все съм тука. Ама по-добре да ме няма, то това живот ли е”, с насълзени очи разказва дядото. Благодарен е на всеки, който му помага, и най-много на неизвестния си благодетел, който му връща зрението.

Весела БАЙЧЕВА

Снимка: авторката