В райско кътче превърна язовира около село Джулюница 39-годишният Станислав Алексиев
В РАЙСКО КЪТЧЕ Е ПРЕВЪРНАЛ МЕСТНОСТТА ОКОЛО РАЗСАЗДНИКА В СЕЛО ДЖУЛЮНИЦА 39-ГОДИШНИЯТ СТАНИСЛАВ АЛЕКСИЕВ, КОЙТО ОТ ПЕТ ГОДИНИ държи под наем язовира в землището на селото. Районът е облагороден, изчистен, младият мъж е прокарал електричество, обособил е кът за гости, има удобство за спане. Освен това Станислав е оформил малко стопанство, където гледа най-различни животни. По професия той е зърнопроизводител и признава, че няма много време да се занимава с язовира, но все пак е сбъднал детската си мечта.
Нещо повече, горнооряховчанинът вече трета година държи под наем и втория язовир до село Шереметя – т. нар. „Костимел долен“ язовир, за който има по-сериозни намерения. Там Станислав вече ще развива риболов за външни посетители, ще направи снекбар, така че рибарите да има къде да пият по бира или кафе, а и да изчистят и приготвят за хапване на място част от улова си. Това обаче ще се случи най-рано догодина, тъй като факторът време е решаващ, обяснява младият мъж.
А иначе водоемът край Джулюница е голям 60 дка и не е много дълбок – около 4 метра, когато е пълен. Къпането в него, разбира се, е абсолютно забранено, обяснява Станислав, и показва рибките, които се приплясват под водата. В момента там има шаранчета, бял амур и толстолоб, а тази година предприемачът е купил за първи път и сто есетрови риби. „Продавам, но повече раздавам на приятели. Скъпо удоволствие е да имаш язовир, но това ми беше детската мечта“, обяснява мъжът, чийто 11-годишен син и 6-годишна дъщеричка често идват, за да хвърлят въдиците.
По думите на Станислав промишленият улов е трудоемка работа. „Трудно е, защото понякога е много студено. Дори се е случвало на другия ден след улов язовирът да е замръзнал“, разказва горнооряховчанинът и уточнява, че капацитетът на водоема е 8 тона. Рибата Станислав продава предимно в региона, като работи и със собственици на заведения. На място често идват и търговци, но по думите на младия мъж той избягва работа с тях, тъй като повечето са спекуланти.
„Предлагат много ниски цени, понеже са наясно, че като хванеш веднъж рибата, няма какво да я правиш, освен да я продадеш“, обяснява младият човек. Той е оформил и своеобразно малко стопанство с животни. Там има кокошки, патки, юрдечки, кучета, екзотични гълъби, някои от които струват 300 лв. бройката, тъй като се размножават доста трудно. Най-ценна е обаче кобилката, порода „Фризийка“, която е бременна и догодина ще има малко конче. Кобилата е същата като на филмовия герой от култовата лента „Зоро“.
Елена ЧАМУРКОВА
Сн. Светослав СТЕФАНОВ
Евала човече! Дано повече хора да има, като теб да облагородяват земята ни, която от райско кътче е превърнахме в пустиня. Наистина похвално да се инвестира в обекти, които са почти изоставени и да се прави нещо. Лично, когато минавам през Джулюница ще посетя въпросното райско кътче! Дано по-скоро да стане и другия язовир, че там минавам по-често и ще се отбивам да си купя риба и да пия по нещо сред прекрасната природа. Като деца много сме ходили там да се къпем и ловим риба.