Незаслужено забравен Музеят на Александър ІІ в Горна Студена чака да бъде включен в туристическите маршрути | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Незаслужено забравен Музеят на Александър ІІ в Горна Студена чака да бъде включен в туристическите маршрути

Публикувана на: 21.06.2017г. 2480 прегледа

С МУЗЕЙ, ПОСВЕТЕН НА ИМПЕРАТОР АЛЕКСАНДЪР II, СЕ ГОРДЕЯТ ЖИТЕЛИТЕ НА МАЛКОТО СВИЩОВСКО СЕЛО ГОРНА СТУДЕНА. Къщата, в която императорът е живял от 9 август до 26 октомври 1877 г., днес е незаслужено забравена, посещават я малко туристи, а местните живеят с надеждата, че ще дочакат момента, в който селото им ще бъде включено в туристическите маршрути.

Експозицията пази автентични оръжия и вещи, останали от руската армия, която през 1877 г. преминава Дунав – няколко копия, каруците, с които са теглили оръдията, снимки, рисунки, извадки от дневника на журналиста, който е придружавал императорската армия. Запазени са оръдия, пушки, саби, гранати, участвали във войната. Освен каруците и няколкото копия обаче, всичко останало е на съхранение в Свищовския музей, с идеята, че някой ден тези експонати отново ще бъдат върнати в Горна Студена. Две униформи се пазят в Регионалния исторически музей във Велико Търново, няколко оръдия и каруци, които преди години са участвали като реквизит във филма „На живот и смърт”, също липсват, защото са взети тогава от кинаджиите и така и не са върнати.

В седем малки залички са събрани музейните експонати. Първата е известна като „Малкия параклис”, защото в нея са се венчали няколко двойки от Горна Студена. Една от стаите, в която се предполага, че е живял самият Цар Освободител, са събрани снимки с него, схеми, по които се е водила войната, както и фотографии на одеждите му. Униформата му, съставена от куртка, панталон и шапка, се намира в музея в Плевен.

Елена Адамова в залата, където са подредени запазените каруци, с които са теглили оръдията.
Елена Адамова в залата, където са подредени запазените каруци, с които са теглили оръдията.

Гостите на музея могат да видят снимки на обозите, на императорската кухня, бюфета, придворната хлебарница, офицерската столова, бивака на гвардейския ескадрон. Фотоси на различните фронтове, писма и телеграми, пътували от Горна Студена към фронта и обратно. Има снимки на лекаря д-р Бодкин, който е придружавал императора навсякъде и освен че се е грижил за личното му здраве, е имал задължението да опитва всяка храна, която са давали на Александър II, има и снимки на сина на императора – Владимир Александрович, който тогава е бил награден със сабя и грамота за проявената от него храброст на фронта. В музея има и множество графични рисунка на великите мъже, които са живели в тази квартира заедно с императора – ВОЕННИЯ МИНИСТЪР МИЛЮТИН, ГРАФ ИГНАТИЕВ, МИНИСТЪРЪТ НА ГРАЖДАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ КНЯЗ ЧЕРКАСКИ, ГЕНЕРАЛ ОБРУЧЕВ – ЧОВЕКА, ИЗМИСЛИЛ ПЛАНА ЗА ХОДА НА ЦЯЛАТА ВОЙНА. В щабквартирата е живял и кралят на Румъния Карол I, който пристига в България, за да предвожда лично армията си към Плевен.

„По време на войната Горна Студена е малко селце. Тук е имало стотина къщи, жителите са били не повече от 700. Но когато идва армията и тук се установява главната квартира на императора, селото оживява. Руската армия минава Дунав на 27 юни”, разказва екскурзоводът Елена Адамова. Тя определено обича тази част от историята, както и причината, поради която именно Горна Студена става основното място, от което Царят Освободител ръководи армията си. „В една от стаите има схема, на която е описано защо селото е било толкова подходящо място. То е буквално кръстопът, от тук минават пътищата Румъния – Русия, Плевен – София, Велико Търново – Русе, а на юг е пътят към Балкана. А и е било удобно за превозването на ранените войници по Дунав към Русия.

Паметна плоча посреща всеки посетител: „В Горна Студена не е нямало сражения, не се е проливала човешка кръв, но от всички български села то е селото, което ще остане с най-блестящо значение в историята, тъй като тук окончателно се начерта съдбата на войната“. Думите са на руския журналист граф Владимир Сологуб, който е придружавал императора и е водил дневник въз основа на телеграмите, които са пристигали в щабквартирата от целия фронт.

КЪЩАТА, В КОЯТО Е РАЗПОЛОЖЕН МУЗЕЯТ, Е БИЛА НА ТЪРНОВСКИЯ ТЪРГОВЕЦ ХАДЖИ НИКОЛИ. Това е неговата лятна резиденция, от която е управлявал търговията си. По време на Руско-турската война той я предоставя за главна квартира на руския император и оттам Александър II е командвал войските си, включително и тези, които са се сражавали на Кавказкия фронт. Около къщата са били изградени военна поща, военнополеви телеграф, имало е дори място за редакцията на военен вестник, издаван специално за войниците, кухнята на императора, столовата му, както и кухнята и столовата за неговата свита.

На запад от щабквартирата е била обособена и 67-ма военнополева болница, която е приемала ранените от целия фронт. Два пъти в тази болница идва да помага самият д-р Николай Пирогов. При второто му посещение сред войниците вече върлува тиф. По време на епидемията умират главният лекар на полевата болница д-р Валентин Кипърски и главната сестра Валентина Мяхкая. И двамата са били погребани в двора на църквата, а жителите на Горна Студена и до днес се грижат за гробовете като жест на признателност.

По това време уста Генчо от Трявна е изграждал църквата на селото, наречена „Св. Димитър”. Преди храмът да бъде осветен, руските войници са извършвали молебените си в нещо като полева църква. Църквата е довършена по нареждане на императора, обзаведена и предоставена за нуждите на офицерите и войниците от частите, разположени в района на селото. При откриването й в селото е дошъл и императорският син княз Владимир Александрович. Специално за храма Александър II подарява една сребърна икона и поръчва шест камбани в Красноярск. Но и камбаните се снимали във въпросния филм „На живот и смърт” и три останали незнайно къде.

МУЗЕЯТ Е ОТКРИТ НА 4 СЕПТЕМВРИ 1907 Г. СЪЗДАДЕН Е ПО ИДЕЯ НА СТОЯН ЗАИМОВ, който три години по-рано основава комитет на името на императора и започва да събира средства за изграждането на паметници по всички места, където са се водили военни действия. В списъка е включена и къщата в Горна Студена. Заимов три години ходил в Русия, за да набавя материали и експонати за бъдещия музей. „Говори се дори, че обикалял по пътищата и нивите, за да събира костите на убитите войници”, обяснява Елена Адамова и допълва, че през 1904 г. кметското настоятелство обособява около днешния музей 50 дка земя, върху която да бъдат засадени дървета. Всички деца от основното училище в селото, което също носи името на Царя Освободител, участват в засаждането. Големите копаели дупките, малките поставяли дръвчетата. После дълго време всяко дръвче имало табела с името на детето, което се грижи за него.

Когато всичко било готово и къщата превърната в музей, за церемонията по откриването пристигат синът на императора Владимир Александрович със съпругата си, генерал Столетов и Стоян Заимов. И до ден-днешен в една витрина се пази венецът, който руската делегация дава на музея при официалното му откриване.

Преди 10 г. за първи път музеят претърпя основен ремонт. Тогава средства даде правителството на Русия, малка сума отпусна от бюджета си и Община Свищов. Освен къщата беше обновена и братската могила, където са погребани останките на 3000 офицери и войници.

Тази година с близо 10 000 лв. е направен козметичен ремонт на музея заради тържествата в чест на 140 г. от освобождението на Свищов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Коментари за "Незаслужено забравен Музеят на Александър ІІ в Горна Студена чака да бъде включен в туристическите маршрути"

  • 14.06.2019 в 18:08

    Паметници и музеи в чест на окупаторите има повече от достатъчно в България.
    И без тази придобивка селото си има своя чар.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!