169 четения

Марио Егов, художествен ръководител на ансамбъл „Странджа”: „Истински нестинари в Странджа отдавна няма, последният си отиде преди повече от 30 години”

Малко преди предстоящия концерт на бургаския професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ във Велико Търново, главният художествен ръководител Марио Егов споделя за читателите на в. „Борба” какво е да си толкова дълбоко свързан със Странджа планина, има ли магическа сила в нестинарството, какви са професионалните и емоционални предизвикателства в трудната задача да управляваш културна институция в тези „вълчи времена“ и какъв е съвременният път на фолклора в България.

Концертът на ансамбъл „Странджа” ще се състои в ДКС „Васил Левски“, на 23 юни, петък, от 19 ч. Билети се продават на касите на ДКС „Васил Левски” и Туристически информационен център.

– Г-н Егов, скоро в с. Българи се проведе нестинарски празник, вие бяхте ли там? Има ли все още истински нестинари, или всичко е само зрелище за публиката?

Тази година не бях в с. Българи. Имахме ангажимент с ансамбъла и пропуснах празника, а що се отнася до истинските нестинари, такива в Странджа отдавна няма. Последната представителка на нестинарския род си отиде преди повече от 30 години. Поне тази, за която аз знам. Сега има страшно много хора, които влизат да танцуват в огъня, но не и истински нестинари. Отдавна нестинарските игри са се превърнали в зрелище за публиката не само за самия празник. То стана основна ежедневна туристическа атракция за чужденците по Черноморието, а напоследък и не само по Черноморието. Почти задължително е всяко едно заведение, което предлага фолклорна програма, да има и тази атракция нестинарски игри.

– Много гласове отричат нестинарството, най-яркият символ на Странджа планина, като остатък от езически времена, удобно прикрит зад иконите на двама християнски светци. Така ли е?

Да, наистина много хора отричат нестинарството заради неговите езически корени. Но нима нестинарството е единственият езически елемент в християнската религия? В колко други християнски празници има пренесени елементи от езическите времена? Трябва ли да се отречем от всичко?! На свой ред аз искам да задам един въпрос: Защо, като стане дума за Странджа, всички се вкопчваме само и единствено за нестинарството? Странджа не е само нестинарство. Това е един много разнообразен и специфичен район и по отношение на етническия състав на населението, и по отношение на бит, поминък, език, обредност, музика, танц, архитектура. Вярно, нестинарството е само в Странджа, но Странджа не е само нестинарство.

– Ансамбъл „Странджа“ беше пред закриване, когато Вие поехте ръководството преди няколко години, а сега се развива като един от най-добрите в България. Как се съживява такава институция?

Не знам чие е това заключение… Все пак благодаря, но аз съм малко скептичен към тази категоризация „добър”, „по-добър”, „най-добър”. Да оставим състезанията за спортистите. Ние се занимаваме с изкуство, и то може би с най-масовото. Наистина 2007-2008 година преживяхме много тежък период. Чуха се гласове за закриване на ансамбъла. Изтърпяхме едно солидно съкращение, разделихме се с много изпълнители, работата ни забуксува във всеки един аспект. Затънахме в кадрови проблеми, репертоарен застой, сериозно пострада концертната ни дейност. Процесът на възстановяване беше бавен, труден и продължителен и костваше много труд, усилия и безсънни нощи – както на мен, така и на всичките ми колеги. Радвам се, че все пак успяхме да стъпим на крака.

– Какво пожертвахте и какво спечелихте в тази битка?

Аз съм ръководител на ансамбъла от края на 2008 година. Осем години и половина са достатъчно време, за да кажа какво съм пожертвал. Забравих за личния си живот и цялото си време и енергия вложих в работата. Признавам, че цялото това усилие се отрази негативно и на здравето ми. Тези осем и половина години обаче са време крайно недостатъчно, за да мога да кажа какво и дали изобщо съм спечелил нещо. Все пак се радвам , че се занимавам с работа, която ми доставя удоволствие.

– Репертоарът на ансамбъла е много богат, колко от танците са създадени лично от Вас?

Да, репертоарът на ансамбъла е доста солиден в момента. В последните години създадохме една цяла програма, в която всеки един елемент (танци, солови, ансамблови и акапелни песни и оркестрови пиеси) е свързан с голям или не чак толкова голям празник от обредния календар на Странджа. В нея има пет мои тематични танцови произведения, представящи обичаите от региона.

Мога да твърдя, че ние в момента сме един от най-младите по възраст на изпълнителите измежду професионалните ансамбли в България, а може би и най-младият. Над 50% от изпълнителския състав е на възраст под 30 години. Радвам се, че при нас работят толкова много млади хора. Ежедневният работен процес с тях е истинско удоволствие.

– Какво Ви предстои през следващия творчески сезон?

За следващия творчески сезон предвиждам да обърнем внимание на фолклора от други етнографски региони на България. Ще направим няколко нови произведения от Добруджа и Еркеч, а в не чак толкова далечно бъдеще – нещо от балканджийския регион. През следващата година предстои и преглед на професионалните състави. Една част от планирания нов репертоар трябва да бъде готов до тогава. И разбира се, разширяване на географията на концертната дейност на ансамбъла.

– През последните години се създадоха много любителски формации за народни хора. Това ли е начинът да се съхрани българският танцов фолклор? А наистина ли в тези формации се съхранява народното творчество, или по-скоро се деформира и изкривява? Фестивали за любителски формации се провеждат през цялата година почти във всеки град в България. Трябва ли да имат конкурсен характер според Вас?

Наистина в последните години настана истински бум на клубове, групи и формации за народни хора. Като че ли се превърна в мода, но аз съм много далеч от мисълта, че на тази клубна дейност може да се вмени задачата за съхранението на българския фолклор. Това е отделна наука и за това се искат професионалисти със специализирана подготовка. Понякога в клубовете хората изявяват желание да танцуват неща, които нямат много общо с фолклора или поне не с българския. Аз лично не съм против това. Все пак това е дейност, насочена към огромна маса хора, и ако те го желаят, не виждам причина да не се случва, но тук е ролята на ръководителя да пояснява докъде е фолклорът и откъде е така наречената обработка. Тази дейност като цяло има повече социален характер, отколкото да се търси връзка с издирването и съхранението на фолклора ни. Затова мисля, че конкурсен характер на фестивални мероприятия, специално за този вид дейност, не бива да има.

– Вие ръководите и детски формации в Бургас, отдалечават ли се децата от фолклора ни, как го усещат, как го приемат?

Кръвта вода не става. Българските деца винаги ще имат интерес към фолклора. Да, нещата сега не стоят така, както преди 20 и повече години. Мащабът на детската самодейност в момента е много различен. Отнася се не само за танцуването. Същото важи и за децата, занимаващи се с народни инструменти и народно пеене. Все пак има немалко деца, които се занимават с фолклор, и ако ги възпитаваме в духа на нашите традиции, те никога няма да загубят интерес.

– Ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 година. Кой поред ще бъде концертът във Велико Търново?

Няма човек, който дори и приблизително да каже каква е бройката на концертите. А и не мисля, че това е от някакво значение. Колкото и да са, вярвам, че всеки един от тях е оставил добро впечатление у зрителите. Надявам се, че и предстоящият концерт във Велико Търново ще оправдае и най-сериозните очаквания на търновци, които, доколкото аз познавам, са доказани ценители на българското фолклорно изкуство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!