Стотици посрещнаха генерал Гурко и българското опълчение във Велико Търново

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев, Цветан Цветанов и много депутати уважиха тържествата в Търново

С АТРАКТИВНА ВЪЗСТАНОВКА НА СЪБИТИЯТА, СЛУЧИЛИ СЕ ТОЧНО ПРЕДИ 140 Г., ДОБРОВОЛЦИ ОТ НАЦИОНАЛЕН КЛУБ „ТРАДИЦИЯ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕСЪЗДАДОХА ОТНОВО МОМЕНТИ ОТ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА ОТ ТУРСКО ИГО. Стотици търновци, облечени в народни носии, се включиха в празника и преживяха вълнението на реанакторите от търновския клуб.

натИсторическите реконструкции на посрещането на ген. Гурко в Търново бяха кулминацията на празнича програма по случай 140-годишнината от освобождението на старопрестолния град на 7 юли 1877 г.

БИВШИЯТ ОФИЦЕР ХРИСТО ДРАГОЗОВ ОТ НАЦИОНАЛЕН КЛУБ „ТРАДИЦИЯ” ВЛЕЗЕ В РОЛЯТА НА ГЕНЕРАЛ ГУРКО И ПОВЕДЕ ПЪСТРОТО ШЕСТВИЕ ПО УЛИЦАТА, КРЪСТЕНА НА САМИЯ НЕГО. Пременени в носии в събота бяха кметът на Велико Търново Даниел Панов и председателят на най-голямата парламентарна група и народен представител от Великотърновския регион Цветан Цветанов, областният управител проф. Любомира Попова, както и нейният заместник Ивета Кабакчиева. Облечени в костюми в духа на онова време, в шествието се включиха депутати, председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, зам.-кметът Ганчо Карабаджаков, шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов и стотици търновци, които въодушевено разказваха, че от седмици се подготвят за събитието.

Реанактори, влезли в образите на казашки офицери, на български опълченци и хайдути, войници, медицински сестри и др. преминаха по цялата улица „Гурко”. Шествието спира, за да се хванат всички на голямото хоро, което поведе кметът на Велико Търново Даниел Панов. Походът на генерала и неговите войници често беше забавян заради желанието на мнозина да се снимат за спомен с участниците в парада.

ПРЕД МУЗЕЙ „ВЪЗРАЖДАНЕ И УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ” ОЖИВЯ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КОНАКА И ПОСЛЕДНАТА ПРЕСТРЕЛКА ПРЕД НЯКОГАШНИЯ ТУРСКИ ЗАТВОР. Българските опълченци отново изнесоха бойното знаме от времето на Априлското въстание. Турският гарнизон призна своята капитулация пред българите и войските на генерал Гурко. Около стария конак отекнаха възгласите „Свобода”, „Да живей”, „Ура”.

В сражението участваха 70 реанактори, облечени в автентични униформи и въоръжени с пушки, пищови, саби и ками от края на XIX век. След края му стартира първият от поредица специализирани екскурзоводски турове из музеите, свързани с историческите събития и епохата на Освобождението.

„Много съм горд и изключително развълнуван да бъда в образа на ген. Гурко, водил отряда, който носи свободата”, каза след възстановката Христо Драгозов, който за втори път влиза в образа на руския генерал. За да се подготви за тази роля, г-н Драгозов дълго време не е бръснал брадата си с идеята да придобие възможно най-автентичен вид. Христо Драгозов беше облечен в една от двете си генералски униформи, които притежава и които са изработени като точни копия на руските отпреди повече от век. „Имам зимна и лятна. И двете са напълно точни копия, възстановени са по снимки и документи. Има ги по тях знаците на Александър II, автентични са и всички оръжия по мен”, разказва бившият офицер.

„Нали знаете, че Конака е строен от българи – Колю Фичето е майстор на тази невероятна сграда, която някога хората са градили с прикрита надежда, че той няма да остане османски, а ще бъде резиденция на българската държавна власт. Когато тук преди 140 г. е било изнесено знамето на Първи революционен окръг, знамето от времето на Априлското въстание, това е било велик символ на победата на това въстание. Ние, историците, често спорим дали то е успешно, или е поражение, аз мисля, че в този символичен акт се заключава и резултатът от въстанието”, коментира доц. Милен Михов, историк и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и депутат от Великотърновския избирателен район. Доц. Михов, който е един от най-активните участници в „Традиция”, и този път се включи във възстановката, пременен във военна униформа.

„Преди 140 г. предният отряд на Гурко влиза в Търново и това е една операция, която от военна гледна точка представлява бърз марш от Дунава до Стара планина. Символът на превземането на Търново не се изразява само с военностратегическата задача да бъдат завзети старопланинските проходи, а и с факта, че е освободена средновековната българска столица. В проектите за създаване на независима българска държава – в решенията на Цариградската конференция и после в Берлинския договор, Търново се споменава като столица на България, така че днес ние можем с основание да отбелязваме историческата дата на освобождаването на старата българска столица”, коментира още доц. Михов.

През целия съботен ден музей „Възраждане и Учредително събрание”, Сарафкината къща и музеят „Затвор“ работиха със свободен вход за посетителите. Всеки имаше възможност да разгледа уникалната изложба „Сабите на войводите”, в която са събрани 44 хладни оръжия, притежавани от 38 войводи и хайдути. Сред тях са сабя, кама и щик на Васил Левски, оръжия на Христо Ботев, Георги Раковски, Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, ятагана на отец Матей Преображенски. Експозицията е подредена в музей „Възраждане и Учредително събрание”.

ЧЕСТВАНИЯТА ПО ПОВОД 140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗАПОЧНАХА НА 7 ЮЛИ ВЕЧЕРТА. Това е и денят, в който през 1877 г. Търново бива освободено от турска власт. Почитането на знаменитото историческо събитие започна с концерт на общинския бигбенд в парк „Марно поле“.

Търновци и официалните гости на града поднесоха цветя пред паметника на генерал Йосиф Гурко, предвождал войските и българските опълченци, както и пред паметника „Майка България“. Последва едночасов концерт на талантливите артисти от професионален фолклорен ансамбъл „Искра“.

На площад „Цар Асен I“ пред крепостта Царевец кметът на старата столица Даниел Панов произнесе празнично слово. В обръщението си към хилядите жители и гости Панов припомни дългия път на търновци към свободата, започнал още след злокобната 1393 г., когато Търновград пада под османска власт.

„Тук, в Търново, са първите опити тиранията да бъде отхвърлена, а българите отново да имат своя свободна и независима държава, своя независима православна църква! Въстание след въстание, бунт след бунт, завера след завера търновци водят велика борба за запазване на българщината, на българското, на православното християнство. На 7 юли 1877 г. общобългарската, общотърновската мечта се сбъдва. Столицата на Второто българско царство отново е свободна. Търново дава силен тласък, вдъхновение и воля на българския народ. Скоро България отхвърля чуждата власт. Поклон пред паметта на всички герои, жертвали се за свободата, борили се националното обединение, за независимостта на европейска България. Свободата не ни е дадена даром, нито е случайност. Нека бъдем горди българи и да следваме заветите на нашите предци“, каза в словото си Даниел Панов.

„За нас, българите, В. Търново е символ на българската държавност през вековете. Търново е част от националното самочувствие, от любовта и уважението към миналото на народа. Трябва да гледаме с оптимизъм на бъдещето, защото събраните млади хора носят в сърцата си искрата на родолюбието”, каза в празничното си слово и председателят на Народното събрание Димитър Главчев. Той припомни, че на днешния ден преди 140 г. предният отряд на Дунавската руска армия под командването на ген. Гурко влиза в старопрестолния град Търново и това има стратегическо значение за военните действия, но по-важно от военната тактика е символното значение на този акт.

На тържествената заря-проверка присъстваха депутати, представители на институции и много граждани. Община Велико Търново, Регионалният исторически музей и СНЦ „Търновци“ с подкрепата на Националния военен университет „Васил Левски“ бяха организатори на празничната програма.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ