106 четения

За 20 години Антоанета Стаматова преведе от английски 167 книги и мечтае да напише фентъзи за Царевец

ТЪРНОВКАТА АНТОАНЕТА СТАМАТОВА ОТ ПОЧТИ 20 Г. Е ВОДЕЩ ПРЕВОДАЧ НА ДВЕ ИЗДАТЕЛСТВА У НАС – „КРЪГОЗОР“ И НСМ „МЕДИЯ“. За тях превежда научнопопулярна литература, исторически книги, романи, чиклити… Започнала е обаче с романите на търновското издателство „Слово“. Тя поработила там година и половина, като превеждала текстовете на ръка. После се появили дискетите и връзката със столичните издателства станала малко по-лесна. И един ден решила за се хвърли в дълбокото и да опита да работи с още по-големи издателства. Така се свързала с „Кръгозор”, което пуска на пазара прословутите американски чиклити, и с НСМ „Медия”, което пък захранва книжарниците с научни и научнопопулярни книги.

Така Антоанета Стаматова се оказала преводачът на почти всички чиклити, които се появяват в книжарниците. Тя превела Кандис Бушнел, прочула се в целия свят с героинята си Кари Брадшоу от „Сексът и градът”, а след това и с „Триумфът на червилата“. Благодарение на Тони можем да четем на български език създателката на „Космолитен“ Хелън Гърли Браун. „Странното название на чиклит литературата идва от английската дума за пиле chicken. Американците ползват обръщението „пиленце” към жените, както българите използват „коте” или „маце”. Това са текстове с голяма доза самоирония и обикновено авторките са жени. Стилът им е раздвижен, лек за четене, макар и по тематика да са наивни”, обяснява Антоанета.

В същото време тя е преводачът на „Сътворението на Вселената, или големият адронен колайдер”, която е разказ за ЦЕРН отвътре. Нейна е адаптацията и на „Геният на Китай“, книга, която разказва за постиженията на тази нация във всички области на науката и културата. Маркъс Чоун е любимият й автор. Превела е три негови книги и е разбрала, че той е великолепен разказвач, а ако избере да стане лектор по физика, всички студенти биха се влюбили в тази наука.

Пол Джонсън е другият автор, който Антоанета добре познава. Тя е преводач на две от трите му книги, които са излизали на българския пазар – „Творците“ и „Героите“, които са продължение на „Интелектуалците“, издадена още в началото на 80-те г. у нас.

„Всичко това е за НСМ „Медия“, но и за „Кръгозор“ имам един много интересен „удар“. Превеждах за тях една огромна тухла „Модерната мисъл“, която беше два тома и общо 1200 страници“, усмихва се Антоанета, която от тази книга вече добре познава интелектуалната история на XX в. Историята е другата й страст и тя е преводачът на Марина Фиорато, като е адаптирала на български език седем от нейните исторически романи.

„Не отказвам романи. Ако е научна литература, първо искам да знам областта и дали ще успея да се справя. Защото преводачът може да направи книгата, която превежда, хит, но може и да провали текста.“

Преди да приеме книгата, тя изчита романа. Изградила си е методика за бързо четене и според нея преглежда първите 20 и последните 20 страници. Категорична е, че трябва да знае какво се случва и как върви сюжетът, защото само ако познава края, може да улови детайлите, които правят текста съвършен.

167 КНИГИ ОТ АНГЛИЙСКИ НА БЪЛГАРСКИ Е ПРЕВЕЛА ЗА 20 Г. ТОНИ И ВЕЧЕ МЕЧТАЕ ДА НАПИШЕ СВОЙ РОМАН. „Много ме влече идеята да напиша фентъзи за Царевец. Има едно място там, което винаги съм смятала, че в точно определени часове от денонощието и в определени дни става портал към друго измерение. Но признавам, че никога досега не съм отивала там да проверя дали е истина, защото не съм намерила другарче, което да сподели тази шантава история с мен“, усмихва се Антоанета.

Да бъде преводач, е била студентската й мечта, затова и тя не се отказва от този занаят, въпреки че работата е изтощителна. Преди години, когато трябвало да се регистрира в НАП, дълго се чудили как точно да я вкарат в базата си данни, защото дотогава във В. Търново нямало нито един професионален преводач, който да декларира професията си и да плаща данъци. Дъщеря й Гергана иска да тръгне по стъпките на майка си и учи английска филология във ВТУ. „Там обаче не ги учат точно да бъдат преводачи, а да правят буквални преводи на текстовете. Което няма нищо общо с това да превеждаш роман, буквализмът е добър при устен превод, но не и за писмения. А обучението на един млад преводач отнема две години“, признава Антоанета Стаматова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!