Крепостта Ряховец трето археологическо лято разкрива тайните си

Публикувана на: 17.07.2017г. 754 прегледа

ЧЕТИРИ СТРОИТЕЛНИ ПЕРИОДА И МНОГО НАХОДКИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА ХИПОТЕЗА НА АРХЕОЛОЗИТЕ, ЧЕ РЯХОВЕЦ Е БИЛА ЧИСТО ГАРНИЗОННА КРЕПОСТ, разкрива екипът на Илиян Петракиев, който работи в момента на обекта край Горна Оряховица. Това е третото археологическо лято в историческата крепост и вторият сезон, в който с професионалните археолози в проучванията участват и ученици.

„Това лято се концентрирахме при западната порта. Това е участък с дължина около 20 метра, минава покрай северната крепостна стена и точно тук, където ние копаем, тя се среща със западната крепостна стена. Всъщност това е първата тераса на крепостта, която е терасирана, за бъде използвано цялото пространство на скалата, а тя е с много сериозен наклон от 40 градуса”, разказва ръководителят на екипа Илиян Петракиев, който е археолог в Регионалния исторически музей. Археолозите са се съсредоточили в този сектор, защото покрай крепостната стена културният пласт е най-дебел и тук могат да наблюдават периодите, в които е била обитавана крепостта. „Ряховец 1, 2, 3 и 4” ги е нарекъл Илиян Петракиев съвсем условно. И пак така условно е определил годините, в които е съществувал всеки период.

„От 1240 докъм 1257 г. е най-късният период, в който е била обитавана крепостта, този период е най-отгоре. Кратко е това време и жилищата, на които попадаме, имат характер на временни домове. Дори моята начална хипотеза е, че става дума за някакъв вид убежища. Но въпреки временния характер на жилищата попадаме на павирани улици”, обяснява Илиян Петракиев.

В този пласт има огромно количество находки и много монети, които са все нарязани. „За трите години, в които работим, сме събрали вече около 600 монети. Характерното за повечето от тях е, че са шаблонно орязани. Доц. Константин Дочев от Националния археологически институт с музей към БАН е нашият консултант по този въпрос и според него това нарязване е било заради девалвацията. Той също така приема, че тук е имало монетарница. Не като институция, разбира се, просто куюмджии са се занимавали с изсичането на монети и после с рязането им, когато парите са губили стойността си”, казва още археологът. И допълва, че сред находките има медни пластини и стари римски монети, които очевидно жителите на крепостта са претопявали.

Около 1220 – 1245 г. са границите на втория пласт, от който археолозите не са успели да открият нито една стена на жилище. Но са попаднали на под от жилище и малко количество инвентар. Тази информация ги навежда на мисълта, че вероятно тогава се е случила някаква стихия, земетресение, нещо, което да накара жителите на крепостта да напуснат домовете си на мига и без да се грижат да събират вещи. След това вероятно са се върнали и са събрали каквото са успели да намерят в руините.

Третият пласт е от началото на XIII в. докъм 1220 г. „Много условни са тези граници, но продължаваме да проучваме и се надявам, че монетите, които събрахме това лято, ще ни дадат много по-точна датировка на всички периоди. Все повече обаче започвам да си мисля, че всички тези монети, огромното количество битова керамика и битови предмети говорят, че Ряховец не е била просто гарнизонна крепост, с каквато хипотеза стартирахме проучванията преди две години, а тук е имало жилища. Откриваме такива”, казва археологът. И уточнява, че това лято той и екипът му стигнали още по-надолу в земята и попаднали на четвърти слой, който все още не могат да датират с пълна точност, но вероятно става дума за Ранна Византия. Археолозите са успели вече да датират пещта, която излезе още в първия сезон, но за да бъдат още по-точни, те са решили да изпратят проби в София. Затова до края на следващата седмица тук ще пристигнат специалисти, за да вдигнат част от дъното на пещта за археомагнитно изследване, което дава периода с точност до плюс-минус 50 г. Ще бъдат взети поби и за археоботанически изследвания, специалист антрополог ще види и скелета, който е излязъл това лято в един от секторите, обяснява Илиян Петракиев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ТИЙНЕЙДЖЪРИ СА МИНАЛИ ПРЕЗ РАЗКОПКИТЕ В РАМКИТЕ НА ЛЯТНАТА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА, която Историческият музей в Горна Оряховица организира за първи път миналото лято. Ученици от двете средни училища „Георги Измирлиев” и „Вичо Грънчаров” са участвали в академията. Илиян Петракиев и Мая Иванова са ги научили да се ориентират по карта, да работят с нивелир, да си очертаят квадрата, в който след това сами проучват. „Децата правила всичко абсолютно сами – копаят, почистват, заснимат, чертаят каквото са успели да разкрият”, обяснява Мая Иванова.

В ролята на млади археолози в момента са и три момичета от Природо-математическата гимназия „Васил Друмев” във Велико Търново. Трите десетокласнички Теодора, Цветина и Виктория са преминали курс за рисуване на керамика и в момента правят това. През ръцете им са минали вече повече от 100 фрагмента, които археолозите са разкрили на терена.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>