Полина Константинова, бесарабската българка, която търси път към корените си

„МНОГО Е СТРАННО ДА СИ БЪЛГАРИН, НО ДА РАСТЕШ В ЧУЖБИНА, В МОЛДОВА, И РУСКИЯТ ЕЗИК ДА ТИ СТАНЕ МАЙЧИН, А РОДНИЯТ ДА ТИ Е ВТОРИ. Но така ми се подрежда животът, че където и да отида, родният ми български език винаги е с мен. Родена съм в Молдова, но живея в момента в Германия, където съм студентка и в университета уча български език. Когато отидох в Германия и погледнах програмата на университета, веднага забелязах, че там има славистика. Изборът ми беше просто предопределен“. Така започва разговорът ни с Полина Константинова, поредната бесарабска българка, която търси път към корените си. Полина е участник в Семинара по български език и култура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Идва тук за втори път и се надява така добре да научи български, че да може да работи с него.

ПРЕЗ 2013 Г. ТЯ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРИСТИГНАЛА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО КАТО УЧАСТНИК В СЕМИНАРА ПО БЪЛГАРИСТИКА И БИЛА БУКВАЛНО ОМАГЬОСАНА ОТ ГРАДА. „Беше любов от пръв поглед, директно се влюбих в града и в Царевец. И много се зарадвах, когато и тази година получих стипендия, за да дойда тук. В Търново мога да науча езика, но и много повече от граматиката – цялата история на моите предци и на родината ми България“, усмихва се Полина.

Преди четири години тя съвсем случайно научила, че Великотърновският университет организира такъв семинар. Тогава помолила учителката си по български език да й разкаже повече. „Така научих, че Велико Търново е старата българска столица, научих тогава, че университетът в Тараклия и в Търново работят заедно. Но това, което ми хареса, беше думата „велико“. Когато чух името на града – Велико Търново, си представих нещо необикновено, нещо велико. Моята учителка по български език ми разказа цялата история на вашия град и аз вече знаех, че трябва да дойда тук и да го видя“, разказва Полина, която още е студентка в немския град Трир, където около стотина млади хора учат славистика, а 30 от тях са избрали да се посветят на българската граматика.

„ТРИ РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКА ЧУВАМ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА КЪДЕ СЕ НАМИРАМ. Ние вкъщи говорим на стар диалект и предполагам, че в България никой няма да ме разбере, ако говоря на моя диалект. В университета учим книжовен език, а когато съм тук, чувам още един трети – разговорен български език. Освен това забелязах, че в Търново, Варна и в София например се говори на различни диалекти“, казва Полина, която сама е направила разследване откъде евентуално може да са изселници нейните прародители. Според диалектите, които тя познава и чува, предполага, че корените й са някъде в Източна България – Шумен или Бургас може би. „Предполагам само, обаче в нашия диалект има много турски думи, затова си мисля, че няма откъде от друго място да са тръгнали моите прадеди към Молдова“, усмихва се момичето.

Полина разказва, че от няколко години в Молдова бесарабските българи могат да учат български език. Българската общност, която е най-голямата в Тараклия ревностно пази родните си традиции и там празници като имения ден, 24 май, Гергьовден, са големи и всеобщи.

„Чувала съм, че в Тараклия е най-голямата българска общност, със сигурност зная, че в Молдова ние сме 1% от цялото население. И още нещо зная – имаме повече от 30 български диалекта при нас. Когато ходя в моето село – Твърдица, което е толкова голямо, почти колкото град, предпочитам да говоря на руски, защото иначе не се разбираме“, признава Полина.

С. БОЯНОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *