Изселеното село Бара трябвало да свърже Павликени и Бяла черква в град Бачо Киро | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Изселеното село Бара трябвало да свърже Павликени и Бяла черква в град Бачо Киро

Публикувана на: 26.07.2017г. 3043 прегледа

СЕЛО БАРА, ЧИИТО ЖИТЕЛИ СА БИЛИ ПОЧТИ 1000 И СЪЩЕСТВУВАЛО ОТ XIV ВЕК, Е БИЛО ИЗСЕЛЕНО ПРЕЗ 1950 Г., ЗА ДА СЕ НАПРАВИ ПЪРВИЯТ ЯЗОВИР У НАС – „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“. Родолюбиви наследници на някогашните обитатели на Бара и досега търсят документи, снимков архив и спомени за родното място на своите прадеди, а в близост до язовира е поставена специална паметна плоча. „На дъното на язовира са останките на село Бара – да се знае – тук е нашият корен“, пише на черния мрамор. Плочата е сложена от Трифон Пенев, а за направата й са събрани символични средства от Бяла черква и Павликени .С магарешката каручка Трифон, който е потомък на жители на потопеното село, е прекарал всички необходими материали и кофража от Бяла черква до язовира. В социалните мрежи са направени и няколко групи на потомци на видни родове като този на Иван Кунев например.

ДНЕС ПРИ СПАДАНЕ НА ВОДИТЕ НА ЯЗОВИРА НА ДЪНОТО МОГАТ ДА СЕ ВИДЯТ СЛЕДИ ОТ ПОСТРОЙКИ И КРЪСТА НА СЕЛСКАТА ЦЪРКВА, А ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЖИВОТА В С. БАРА Е ОСТАВИЛА ВЕСЕЛИНА КУНЕВА. „В селото ни нямаше ток, нямаше радио, но всяка вечер свиреха гайда и тъпан. Жителите на селото ни бяха българи и турци, но си живеехме добре. Имахме си община, два дюкяна, училище и турско училище, църква, джамия, бръснарница и голяма мелница.

Язовира „Александър Стамболийски” се намира в нашето село Бара, на 3 – 4 км от село Горско Косово. Стената му е построена в старото село Горско Косово. Жителите му пожелаха да бъдат изселени от другата страна на язовирната стена заедно. Решението е било от София, село Бара да бъде изселено между Павликени и Бяла черква. Да стане един голям град Бачо Киро. Но Бяла черква не разрешила. Тогава жителите на село Бара ги изселват в четири различни места – Бяла черква, Ресен, Павликени и Градище.

Разделени брат от брата, майка от своите дъщери. С непознати хора и обичаи, без мерак и желание ни посрещнаха. Моето семейство живя в Бяла черква, но винаги ни деляха, наричайки ни баражии. Много мъка и тормоз сме изживели по време на изселването ни.

Ние, живите жители на селата Бара и Горско Косово, помним строежа на язовира. Сега те се намират под водите му, останал ни е само споменът за тях.“

 

КРЪСТ ОТ СЕЛО БАРА ПАЗИ ПАВЛИКЕНЧАНИ ОТ ЗЛИ СИЛИ

 

200-годишен кръст от село Бара и досега пази павликенчани от зли сили, разказва културният деец от Павликени Ганчо Александров. Разпятието е прекарало във водите повече от половин век и е извадено навръх Кръстовден, в което мнозина виждат поличба. Светинята се съхранява от архиерейския наместник отец Георги в павликенската църква „Рождество на Пресвета Богородица”. С този кръст отец Георги благославя вярващи и миряни.

Според Ганчо Александров кръстът е на повече от 2 века. Той е изработен от чимширово дърво и е с височина около 45 см.

След като рибарските мрежи го измъкнали от водите на язовира, с възстановяването му се заемат трима членове на църковното настоятелство на храма „Рождество на пресвета Богородица” – бижутер, художник и резбар. ХУДОЖНИКЪТ МАРТИН ПЕТРОВ, РЕЗБАРЯТ ЗДРАВКО КЪНЧЕВ И БИЖУТЕРЪТ КОНСТАНТИН КОСТОВ МУ ПРАВЯТ ПЪЛНА РЕСТАВРАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВКА. Те запазват доколкото могат основата от чимширово дърво на стария кръст и я надграждат с орехови дъсчици. После цялата повърхност е обкована със седеф.

„Парченцата от кръста буквално бяха в насипно състояние. Като ги видях за пръв път, смятах, че никога няма да бъдат възстановени, но тримата членове на настоятелството сътвориха чудо”, твърди Ганчо Александров.

Стилян НАЙДЕНОВ

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!