Стоян Герганов, самоукият майстор, който миналия век промени облика на старата столица

Публикувана на: 11.08.2017г. 392 прегледа

Арх. Донка Колева събира достигналото до нас за историята и живота на строителя

 

„ПОВЕЧЕ ОТ 50 КЪЩИ Е ПОСТРОИЛ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО САМОУКИЯТ МАЙСТОР СТОЯН ГЕРГАНОВ. А заедно с обществените сгради и мостовете, с къщите, които е направил в селата в региона, бройката нараства до 80. Голяма част от сградите са ни известни, запазени са, живи и до днес, но за съжаление, неговата собствена къща вече не съществува. А той е уникално явление, още повече че ние знаем собствениците на тези къщи“, разказва арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура и туризъм” в Община Велико Търново. Вече две години тя проучва и събира информация за наследството на Стоян Герганов и описва всяка негова сграда с всички детайли, които всъщност носят белега на епохата, в която е работил самоукият майстор. Той е родом от с. Керека и учи занаят при дюлгерите на Дряновската строителна школа, към която принадлежи и Колю Фичето.

1889 – 1906 г. е периодът, в който е работил Стоян Герганов в старата българска столица. Първата задача, която му била възложена, е да построи каменната ограда на Девическата гимназия, сега сграда на факултета по Изобразителни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. По-късно през 1892 г. изгражда скелето, ползвано при заварките и занитването на Стамболовия мост, и явно е доказал способностите си, защото много скоро започва да гради къщата на адвокат Моско Николов Добринов, която се намира до читалище „Надежда“ и още може да бъде видяна.

Samouk maistor111

Къщата на хайдут Стойко

Стоян Гергинов е майсторът на къщата на д-р Иванчо Тодоров, дарена впоследствие за нуждите на митрополията в старата столица, и на която днес може да се насладим на богатия архитектурен детайл.

Най-представителният хотел в Търново в началото на XX век – „Цар Борис III“, също е строен от Стоян Герганов в първоначалния си план от 1894 г. и със собственици братята Шопови. Металният парапет на балконите е бил поръчан специално във виенската фирма за метални леярски изделия „Вагнер“, която навремето построила Орлов и Лъвов мост в София. Майсторът прави дом за Панайот х. Панайотов, известен търновски печатар и книгоиздател на повече от 200 книги.

„Тази къща има специално изградена врата към дюкяните и печатницата и отделна врата за жилището и която можем да видим. И още една нестандартна сграда има Стоян Герганов – всъщност две къщи на Ефрем Попхристов, също печатар, и Григор Атанасов, който е бил часовникар. Тези две къщи са с общ проход между тях и в домовете се е влизало именно от този проход“, обяснява арх. Колева и допълва, че въпросните сгради са запазени и се намират на ул. „Иван Вазов“ N 8 и 10. На този уникален майстор е и къщата на улица „Иван Вазов” N 35, където преди години беше събран целият архив на архитектите. „Тази къща има тъжна история. Първо е била собственост на аптекаря Панайот Славчев, после е преустроявана от Стефан Киселов и остава известна като Киселовата къща. Фердинанд е отсядал в нея“, разказва Колева и припомня накратко тъжната съдба на Къщата на архитектите, която покойният вече арх. Теофил Теофилов стопанисваше, но дори и той не успя да спаси.

КЪЩАТА НА ПОПУЛЯРНИЯ АДВОКАТ МАРКО ТОТЕВ ДО СТАРАТА ПОЩЕНСКА БАНКА СЪЩО Е ИЗГРАДЕНА ОТ МАЙСТОР СТОЯН ГЕРГАНОВ през 1893 г. Съседната до нея сграда е на търговеца Иван Халачев, построена от същия майстор. Къщите, които са били на мястото на общината, са отново дело на майстор Герганов.

„ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ВЪВ В. ТЪРНОВО ИМАШЕ ИЗЛОЖБА ПО ПОВОД 150 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ГЕРГАНОВ. В нея бяха показани чертежи и фотоси на някои от сградите, които той е сътворил. Тогава си казах, че това е човекът, който променя архитектурния облик на старата столица и успешно я извежда от XIX в XX век, и реших да се задълбоча в неговата история и в неговите сгради“, обяснява мотивацията си арх. Колева. Оттогава тя се занимава с проучване на детайлите на сградите, които носят стила на времето си и в същото време изключително се приближават до европейската стилистика от началото на XX в. Пиластрите, корнизите, оформянето на прозорците, вратите, които често са били двукрили, терасите, партерните етажи с големи витрини – всички тези детайли характеризират работата на самоукия майстор. Стоян Герганов е имал двама сина – Цоньо и Рашко, и по-голямата част от сведенията, които тя е събрала, са останали от Цоньо Герганов. По-големият от двамата – Рашко, е живял в Мичиган, където е работил като архитект и е преподавал в Мичиганския университет.

„Голямата ми цел е да популяризирам търновската къща от периода след Освобождението. Трябва да говорим за архитектурното изкуство и за местната градска памет, да потърсим и опишем спомени за старите сгради, за изграждането им в характерния стил на епохата и нравите и за техните интересни собственици. Мисля, че като опознаем тези безмълвни свидетели на различни истории и човешки съдби и разкрием културно-историческата им стойност, ще можем да предотвратим тяхното разрушаване и заличаване“, казва арх. Донка Колева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>