52 четения

Златна сватба и две знаменателни годишнини празнуват Пенка и Иван Кованджиеви от Горна Оряховица

ТЕ СА ЗАЕДНО ЦЕЛИ 50 ГОДИНИ В ЩАСТЛИВИ И ТРУДНИ МОМЕНТИ. Възпитават децата и внуците си в честност, трудолюбие, в това да уважават чуждото мнение, да бъдат борбени и принципни и то във времена, когато семейните ценности и общността не са почит, за съжаление.

Борят се с живота и въпреки че са пенсионери, живеят активно, интересуват се от политика и дори членуват в дясна партия. Младолики, почти вегетарианци от години, жадни за живот и приключения са Пенка и Иван Кованджиеви от Горна Оряховица, които тези дни отбелязаха три семейни празника наведнъж – златна сватба, 70-годишен юбилей на дамата и 75-ти рожден ден на господина. Голямата веселба ще е наесен, но сега фамилията отвори врати за екип на „Борба“.

И ако за другите хора историята на Кованджиеви изглежда малко тривиална, то за тях тя е много скъпа, много истинска и ако можеха да върнат годините – пак биха извървели същия път.

Запознават се през пролетта на далечната 1966 г., малко преди Пенка да завърши средното си образование. По това време тя учи за технолог в захародобива в ТХВП „Асен Златаров“ в Горна Оряховица. Попаднала в компанията на бъдещия си съпруг чрез нейни приятелки. Обаче толкова много го харесала като човек и мъж, допаднали си по различни житейски въпроси, че започнали да се срещат сами. Връзката им се задълбочила и когато тя станала лаборантка в Захарни заводи Иван, който е запасен офицер от школата в Плевен, започнал да се съобразява със смените на любимата жена. След една година се сгодили, а после вдигнали скромна сватба.

„НЕ МИ СЕ ИСКАШЕ ТОЛКОВА РАНО ДА СЕ ОБВЪРЗВАМ, НО ТОЧНО ТОЙ БЕШЕ ИДЕАЛЪТ МИ ЗА МЪЖ, за който си мечтаех“, признава след толкова много години Пенка. После дошли и децата – първо се родила щерката Милена, а три години по-късно и синът Пламен, за чието отглеждане в онези типични соц. времена помагала свекървата.

Пенка и Иван вече са пенсионери. Тя е работила цели 29 г. във фирма „Аркус“ като лаборант, а той почти 40 г. бил преподавател в бившето СПТУМ „Киро Конаров“. Казват, че благодарение на взаимните компромиси са преминавали смело през всякакви трудности. Пенка дължи младежкото си излъчване и бодър дух на това, че е отдадена на пеенето. Седем години е част от прословутия горнооряховски ансамбъл за народни песни и танци „Сидер войвода“, а след пенсионирането си 11 години пее в туристически хор „Божур“. Сега Пенка пее в групата „Перуника“ към клуба на слепите в железничарския град.

„Музиката ме зарежда с положителна енергия, който не се е качвал на сцена, не знае какво е усещането да те аплодират за изкуството, което поднасяш. Особено чувство съм изпитвала на турнетата в чужбина. Да поднесеш българския фолклор и зрителите да те аплодират, изправени на крака, е невероятна национална гордост“, простичко, но от сърце разказва 70-годишната юбилярка. Иван също има хоби – занимава с електроника и фотография. На по-млади години дори е създал фотолаборатория в училището, където е обучил много ученици във фотографското изкуство.

„ТРУДНО НИ БЕШЕ, КОГАТО СЕ ПЕНСИОНИРАХМЕ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1999 г. АЗ БЯХ С ПЕНСИЯ 68 ЛВ., А ТОЙ СЪС 74 ЛВ. на месец, но оцелявахме, макар и с цената на много лишения. Ръководехме се от народната мъдрост, че човек трябва да се разпростира според чергата“, разказва още Пенка, която заедно със съпруга си се радва на трима внуци.

„В момента всички живеем заедно и това ни зарежда с много енергия и ни разнообразява живота. Не сме предполагали, че ще дочакаме златна сватба, но вече е факт. Продължаваме напред, както ни пожелават приятелите. Живеем в разбирателство и компромиси и от двете страни, като се съобразяваме с деца и внуци“, обобщава с усмивка Пенка. И добавя, че двамата със съпруга си са страстни последователи на учителя Дънов и неговите природосъобразни правила.

„Възможно е дълголетието и спортните фигури да дължим на това, че никога не консумираме пресен хляб или топли питки. Както е казал Дънов – хапваме хляб, който е престоял поне три дни“, обобщава простичката си рецепта за дълъг и здравословен живот 70-годишната г-жа Кованджиева.

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!