29 четения

Калпав път обрича 10-вековен манастир край Велико Търново на забвение

Северната вилна зона на старата столица заплашена от изолация

 

ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ МАНАСТИРИ У НАС – МЕСТНИЯТ „СВЕТА ТРОИЦА“, КАКТО И ЦЯЛАТА СЕВЕРНА ВИЛНА ЗОНА В СЪСЕДСТВО И НЯКОЛКО ПРЕДПРИЯТИЯ, СА ЗАПЛАШЕНИ ОТ ИЗОЛАЦИЯ. ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ДО ТЯХ ВЕЧЕ Е БЕЗ НАСТИЛКА, С ОГРОМНИ ЯМИ И БАБУНИ, А НА НЯКОЛКО МЕСТА Е ОТНЕСЕН ОТ СВЛАЧИЩА. За капак растителността постепенно го превзема и на няколко места той е непроходим, показа наша проверка на място вчера, след множество сигнали от читатели. Наскоро правителството даде средства за пътя към намиращия се отсреща „Преображенски манастир“, но този, който води до „Света Троица“, е в пъти по-окаяно състояние и само условно се нарича „път“. Единственият достъп до вилите и намиращата се над тях света обител е с дължина около 5 км. Започва северно от месокомбината „Елит Мес – Миневи“. Даже с високопроходима машина обаче трудно може да се мине, а мястото отдавна е заобикаляно от туристите, заради калпавата инфраструктура и липсата на каквито и да е указателни табели. От лошия път страдат и множество собственици на къщи и вили под „Гарга баир“, както и работещите в няколко малки предприятия, които също са принудени да минават. „Тук никой не чисти, обрасва все повече. Плащаме си данъците и си поддържаме пътя сами, колкото можем. Никога не е правен ремонт на настилката и е срамота, защото манастирът е уникален, а нали трябва да привличаме туристи“, показва ни нагледно ситуацията Николай Христов, един от притежателите на имоти тук.

МАНАСТИРЪТ Е УНИКАЛЕН, НО САМО ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПО-СТАРОТО ПОКОЛЕНИЕ СА СТИГАЛИ НА МЛАДИНИ ДО НЕГО, ЗАЩОТО В МОМЕНТА ТОВА ПОЧТИ Е НЕВЪЗМОЖНО. Светата обител е основана според едни изследователи през ХІ в. (1070 г.) Предполага се, че старата църква е била част от голяма защитна крепост на пътя през прохода „Дервент” (Дервенья), достигащ до хълма Трапезица. През 1368 г. св. Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на 150 – 200 м от сегашния манастир. „Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5 м височина, а влизането в нея се осъществява, както и навремето, най-вероятно по въжена стълба. Според пещерняците от студентския клуб на ВТУ още личат следи от вдълбано в скалата иконостасче с кръст над него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Всички тези забележителности обаче трудно могат да бъдат видени на живо заради невъзможния достъп до мястото.

Стилян НАЙДЕНОВ

Сн. авторът

 

 

5 коментара за “Калпав път обрича 10-вековен манастир край Велико Търново на забвение

  • 16.08.2017 в 14:12
    Permalink

    Кой искате да ви чисти. Запретнете ръкави и си го направете сами. Два пъти в годината е достатъчно да се организирате и направите нещо за вас да сте добре и да пътувате удобно. Хората са казали първо дай после искай.

    Отговор
  • 16.08.2017 в 14:31
    Permalink

    Напълно съм съгласна с изнесената иформация. Не бях ходила там от години. Преди 2 седмици решихме да отидем със супруга ми с кола до там. Едвам стигнахме.Той ме караше да пиша за това, но ето че други са го направили.Дано да се сетят и за този манастир !

    Отговор
  • 16.08.2017 в 15:56
    Permalink

    Доколкото знам в манастира е бил игумен св. Патриарх Евтимий преди да стане патриарх. Там прави езиковата реформа…

    Отговор
  • 16.08.2017 в 18:03
    Permalink

    До 2005 въпросният път си беше проходим и през зимата – общината го поддържаше. Постепенно свлачищната му част се активира и през последните две години състоянието му е плачевно. Ако огромните дупки по улица „Дервеня“, която си е в рамките на града могат да се ликвидират с ремонт, то за другите проблемни места трябва да се овладяват и свлачища. Докато се реши въпросът, на монахините да се осигурят моторетки, а през зимата ятаци …

    Отговор
  • 17.08.2017 в 9:24
    Permalink

    Манастирът е уникален, но монахините се чувстват по-спокойни без тълпи туристи, защото техния устав изглежда е доста строг и не допускат шум и надничане тук-там. П начало манастирите са служили за уединение и бягство от суетата. Затова са правени и в недостъпни места.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *