84 четения

40 000 долара струва мечтата на Петър Иванов да проходи отново

Тежка катастрофа приковава младия мъж към леглото

 

ЦЕЛИ ЕДИНАЙСЕТ ГОДИНИ ПЕТЪР ИВАНОВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ПРИКОВАН КЪМ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА СЛЕД ТЕЖКА КАТАСТРОФА. Младият мъж остава парализиран след нелеп инцидент в района на Шереметя, който преобръща целия му живот. Днес той е сам, затворник на собственото си тяло и дома си в кв. „Бузлуджа”. Единственият близък е неговият баща, след като съдбата отнема майка му и брат му. Тежката орисия не успява да сломи духа на 41-годишния Петър и той не спира да вярва, че един ден ще може да се изправи на крака и да вземе живота си в ръце, без да зависи от помощта на други хора. Цената на тази мечта си има измерение – 40 000 долара. С тях младият мъж иска да си купи специално устройство, с помощта на което отново да проходи.

Петър е родом от Стара Загора, но по-голямата част от живота му минава във Велико Търново, където живее със семейството си. Работил е на различни места, а последното му назначение е във фирма за плодове и зеленчуци, докато не се случва жестокият инцидент.

„Спомяням си, че целия ден валя дъжд. Тъкмо се прибирахме с колегата, когато заради мокрия път той загуби управлението на буса и се ударихме”, спомня си младият мъж. Веднага е откаран с линейна в търновската болница, където лекарите установяват счупени прешлени на гръбначния стълб и нараняване на гръбначния мозък. За щастие, няма прекъсване на гръбначния мозък, което му дава надежда, че състоянието му е обратимо. Опериран е по спешност от неврохирурга д-р Людмил Гецов, който му поставя специални импланти. Разходите за тях поема собственикът на фирмата. Остава в болницата близо месец, а лекарите не дават надежда, че ще проходи отново.

„Да знаеш, че ще останеш инвалид, е нещо, което се приема много трудно. Най-тежко ми беше първата година”, споделя Петър. Оттогава животът му минава между четирите стени на дома му. За съжаление, няма възможност да ходи на рехабилитация, тъй като не разполага със средства за процедурите. Единствените му доходи са от инвалидната пенсия в размер на 235 лв., които получава всеки месец, като в тях влизат и парите за придружител.

Единствената връзка със света за Петър са телевизорът и компютърът. Рядко излиза, защото апартаментът, в който живее, не е пригоден за инвалидни колички, а поставянето на рампа на стълбите е немислим „лукс” за младия мъж. Излиза на терасата и ако се наложи, ходи на лекар или зъболекар. Първоначално приятелите му го посещавали, но след това го забравили и днес почти никой не го търси и не прекрачва прага на дома му. Единствената опора през всичките тези тежки години е майка му Стоянка, която умира от инсулт преди десет месеца. Преди това губи брат си при катастрофа в Кипър и днес единственият му роднина е баща му, който през по-голямата част от годината работи в Испания. В грижите за Петър се включва и Мариянка Бузева, която от два месеца е назначена от общината за негов домашен помощник. Пет дни в седмицата жената отива, за да му помага в ежедневните грижи. Още първите й срещи с него я трогват и решава да му помогне.

„Това момче ме грабна и влезе в сърцето ми. Тръгвала съм си разплакана от дома му, защото той е млад човек и трябва да му се помогне, не можем да го оставим така”, не крие сълзите си Мариянка Бузева.

Една от възможностите за Петър е експериментално лечение със стволови клетки. Надежда за това му дава неврохирургът д-р Павел Табаков, който извърши за първи път в света операция в Полша, след която парализиран пациент проходи. Именно към него се е обърнал младият търновец и чака отговор дали е подходящ за терапията. А дотогава мечтае за т. нар. екзоскелет, който помага на хора в инвалидни колички да проходят отново. Първоначалната идея за тези устройства е разработена за подпомагане на войници с тежка екипировка. Впоследствие все повече лекари започват да обръщат внимание на изобретението, което може да измести инвалидната количка. Днес много клиники за рехабилитация използват екзоскелети. Но все още цената на подобни устройства е много висока – около 40 000 долара, разказва Петър. Той обаче не губи надежда и вярва, че един ден мечтата му да проходи отново ще се сбъдне. Всеки, който иска да помогне, може да го направи чрез дарение на разкритата банкова сметка:

Петър Господинов Иванов

UniCredit Bulbank:

IBAN: BG81 UNCR 7000 1523 0146 24

BIC: UNCRBGSF

Весела БАЙЧЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!