Росица Димитрова, зам.-министърът, когото възрастните обожават, мъжете гледат с респект, а младите се дивят на енергията и красотата й | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Росица Димитрова, зам.-министърът, когото възрастните обожават, мъжете гледат с респект, а младите се дивят на енергията и красотата й

Публикувана на: 18.08.2017г. 2160 прегледа

ТЯ НЕ ПРИЕМА „НЕ“ ЗА ОТГОВОР И НЕ ОБИЧА ДА ЧУВА, ЧЕ НЕЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, ДЪРЖИ ПЪРВО ДА ОПИТА, ТОГАВА ДА СЕ ОТКАЗВА. И когато все пак случаят се окаже сложен и няма решение поне не и за момента, тя не се крие зад извинението, че казусът е бил труден. Признава си грешките и смело прави следващата крачка. Умее обаче да казва категорично „не“ и няма проблеми с това какво мислят хората за нея. Перфекционист е, което я прави взискателна и към всички останали. Има самочувствието на жена с размах и нито е излишно скромна, нито пък си приписва заслуги за работа, която тя не е свършила. Самата тя се описва като разхвърляна и работохолик, обича си хаоса на бюрото, защото в него може да намери всеки документ и всяка миниатюрна бележчица. А хората, които добре я познават, казват, че възрастните, с които тя работи, я обожават, мъжете я гледат с респект, а младите се дивят на енергията и красотата й.

Тя е Росица Димитрова и от няколко месеца е зам.-министър на труда и социалната политика – отговаря за социалното включване, социалните помощи, социалните услуги, подкрепата на децата и семейството, интеграцията на хората с увреждания, равнопоставеността на половете и антидискриминацията.

„Работата не ме плаши. Отдавна съм я приела като мисия в живота си и ми носи удоволствие, въпреки че сферата наистина е много тежка. Не е лесно да работиш с увредени деца и да гледаш как възрастни хора едва пристъпват от умора и натрупана тъга. Мога обаче да видя резултата от работата си, мога да видя как се променя животът на тези хора, когато някой се грижи за тях и им вдъхва увереност, че могат да се справят. Затова има смисъл“, казва Росица Димитрова, която много умело измества темата от себе си към тези, за които работи. След това разказва как през деня срещнала на улицата мъж и жена, хванати за ръка. „Вървяхме с приятелка и тя първа и отдалече ги забеляза. И ми казва: „Виж, тези симпатяги са от твоите“. Наистина бяха от моите. Двама души, настанени в защитено жилище. И двамата имат проблеми със зрението, но тя е по-тежко засегнатата и той я води за ръка. Помага й при всяка стъпка. Представяш ли си, качили са се на автобуса от Дебелец, знаят къде в Търново да слязат, къде да отидат и могат сами да се приберат обратно вкъщи. Какво повече мога да желая“, казва Роси Димитрова. Но само две минути по-късно се оказва, че тя всъщност има много желания и идеи, които могат да променят социалната система.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА РАБОТЕЩИТЕ В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ СА ГОЛЯМОТО СТАТУКВО, КОЕТО РОСИЦА ДИМИТРОВА ИСКА ДА ПРОМЕНИ КАТО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР. „Истината е, че ако искаме качество в тази сфера, първо трябва да го постигнем при тези, които работят в нея. Толкова са им ниски заплащанията, че никой не смее да зададе директно конкретния въпрос как те се чувстват там, какво ги мотивира всеки ден да отиват на работа, да помагат на хората, които сами често не могат да си помогнат. Защото какво се получава сега – работещият е беден и трябва да подкрепя социално уязвим човек. Няма как да има резултат и качество при това положение“, категорична е г-жа Димитрова.

Веднага след това тя се захваща с още една болезнена за нея самата тема –дублирането на дейности на високите нива. Категорична е, че не е оправдано да имаме администрация на ниво министерство, която да е свързана с подпомагането и социалните услуги, администрация на ниво агенция „Социално подпомагане”, която да е свързана със същото, регионална дирекция и отдолу общинска дирекция „Социално подпомагане“ и социални работници, които са истинските изпълнители.

После дълго време говори за централизирането на системата, за финансирането, за това, че общините винаги трябва да дофинансират най-тежките звена – специализираните институции, а това са домовете за стари хора, за хора с увреждания и повечето от резидентните социални услуги – защитени, преходни жилища, центрове за настаняване от семеен тип.

БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е ИМАЛА ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, казва още Росица Димитрова и не крие, че такъв документ е крайно време вече да имаме. „Работи се по закона от няколко години, но за това време на голяма част от заинтересованите страни така и не им стана ясно каква ни е точно визията. Тоест нужна ли е реформа, или не и ако не, защо тогава правим закон за социалните услуги? Предстоят много срещи и разговори с партньори преди да кажем визията, но да не го увъртам много, въпросите са два –закон за социалните услуги и пълна децентрализация към общините, които ще си управляват социалните услуги, без, разбира се, държавата да абдикира. Тя трябва да продължи да финансира тези услуги, защото общините няма как да издържат сектора“, категорична е г-жа Димитрова.

ТЯ ЗАЯВИЛА ВСИЧКИТЕ СИ АМБИЦИИ И НАМЕРЕНИЯ ПРЕД СОЦИАЛНИЯ МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ И ЦЕЛИЯ ЕКИП ОЩЕ НА ПЪРВАТА ИМ ОБЩА СРЕЩА и няма намерение да отстъпва нито крачка назад. „Не знам колко време ще остана на този пост, но искам да направя каквото ми е по силите. Истината е, че ако не реформираме веднага системата, тя ще ни притисне след време и тогава ще сме опрени съвсем до стената“, заявява Росица Димитрова.

Тя познава всички документи, знае до буква всички държавни, областни и общински стратегии, които касаят работата й. Може с часове да говори за нуждите на уязвимите групи хора, както и за социалните услуги в община Велико Търново, за които е работила 11 г. Когато започвала през 2007 г., услугите били четири, сега са 32 и обхващат абсолютно всички уязвими групи хора – децата с увреждания и семействата им, инвалидите, възрастните хора, които не могат да се грижат за себе си в ежедневието си.

Когато отново връщаме темата към нея самата, тя чистосърдечно си признава, че никога не е имала амбицията да бъде депутат, нищо, че беше кандидат на последните избори, още по-малко зам.-министър. Кметът на община Велико Търново инж. Даниел Панов е „виновен“ за издигането й след последните избори. Той бил този, който през цялата кампания повтарял, че Росица Димитрова не става за депутат, обаче е безценна за изпълнителната власт. „Аз май в началото приемах това на шега и само се усмихвах, когато го чувах да го казва отново и отново. Но се чувствам добре на това място. Не ме плаши отговорността, само перспективата, че мога да не успея да свърша каквото съм си наумила“, признава зам.-министърът на социалното министерство.

Когато станало ясно, че тя е избраникът на новия социален министър Бисер Петков, тя споделила поканата със съпруга си и със сина си. Синът й бил този, който подскочил от възторг и все й повтарял: „Мамо, браво, чудесно. Много се гордея с теб“. Съпругът й за кратко потъгувал при мисълта, че нея няма да я има всяка вечер у дома, но приел ситуацията. Затова тя сега казва, че той заслужава Нобелова награда, защото 32 г. вече я търпи така разпиляна, работеща, вечно бързаща.

В битието си на зам.-министър Роси Димитрова няма свободно време за себе си. Участва в срещи и комисии, подготвя закони и анализи, посреща в кабинета си хора, които й е трудно да отпрати. Пътува до Велико Търново почти всяка седмица, защото продължава да иска да е част от това, което се случва в социалната сфера тук. Признава, че вечер трудно заспива с толкова информация в главата си, но тръпката е в това да си винаги в крак с реалността. „Както вече ти казах, истинската работа я вършат социалните работници в общините. Аз не искам след четири години или след четири месеца, колкото ми е съдено да бъда на поста, да се върна тук и да не знам за какво става дума. Не е лесно, но пък и никой не ми е обещавал да е лесно“, казва Росица Димитрова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

 

loading...

Коментари за "Росица Димитрова, зам.-министърът, когото възрастните обожават, мъжете гледат с респект, а младите се дивят на енергията и красотата й"

  • 18.08.2017 в 17:30

    А крила случайно проверихте ли дали има госпожата?
    Такива бели, пухкави.

    Отговор
  • 27.09.2017 в 21:27

    Големи думи за една безкрайно амбициозна и пълна с комплекси безцеремонна жена. Някои помнят откъде тръгна и как стигна до там, където е.

    Отговор
  • 09.08.2018 в 13:03

    тя не е ли насраната от самолета за 8300лв.

    Отговор
  • 05.09.2018 в 8:27

    Тази не беше ли сготвена ?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *