116 четения

Пет екипа денонощно са на крак, за да се отзоват на всеки сигнал за помощ

Един ден със спешните медици във Велико Търново

Никой не е застрахован, че няма да изпадне в животозастрашаващо състояние, което изисква спешна медицинска помощ. Тогава всяка секунда е важна, а навременните и адекватни лекарски действия решават бъдещето на пациента. Това е мисията на работещите в Спешния медицински център във В. Търново.

Негов началник от 1994 година е д-р Валентина Хаджирадева. Тя споделя, че центърът се намира в същото положение, в каквото е бил при основаването му, когато не са разполагали с нови линейки, апаратура и са липсвали млади кадри.

Д-р Хаджирадева е категорична, че самото гражданско общество е силно занемарило чувството си на уважение към най-хуманната професия. Смята, че здравната система е отражение на случващото се в страната. Въпреки това шефката на структурата с ръка на сърцето казва, че в България има една сравнително добра и леснодостъпна спешна помощ.

ДЕЖУРСТВОТО В СПЕШНИЯ ЦЕНТЪР ЗАПОЧВА В 7:30 ЧАСА

Централата на структурата се помещава в Нова болница, в близост до Спешно отделение, и в нея се координира дейността за цялата област. Спешният център и Спешно отделение работят в тясна връзка, тъй като пациентите на мобилните медицински екипи след това директно биват поети от лекарите в спешното.

Координационният екип, който приема сигналите от тел. 112, се състои от двама диспечери – фелдшери, и лекар – супервайзър, който извършва т .нар. медицински триаж, тоест сортира сигналите според степента на спешност. Докторът преценява на кой адрес трябва да се отиде първо, съпоставяйки от медицинска гледка точка симптомите, оплакванията и болежките на нуждаещите се. Код „червено” са пациентите, чийто живот е в опасност и изискват моментална медицинска помощ. Според медицинския стандарт за Спешна помощ линейката трябва да достигне до тях за 8 минути след приемане на сигнала. Код „жълто” са тези, които са с потенциални увреждания или имат симптоми, водещи до нестабилно здраве без намесата на лекар. За тях екипът трябва да дойде до 20-ата минута. Пациентите, при които липсва спешност, може да почакат до два часа след позвъняването на 112 и се квалифицират като случаи с код „зелено”.

„Търсили са медицинска помощ и с абсурдни оплаквания. Поне веднъж в седмицата имаме такива сигнали. Ходили сме за ухапване от мравки, защото пациентът е обяснил, че има сериозни обриви по тялото, а прегледът установява какъв всъщност е първоизточникът. Приемаме сигнал „кървене от устата”, оказва се, че човекът си е извадил зъб в домашни условия и венците му кървят цял ден”, разказва единият от дежурните фелдшери Радослав Илиев, който 17 години работи в структурата.

Неговата колежка Катя Хинкова допълва, че злоупотребите и фалшивите сигнали все още не са рядкост. „Имаме си редовни пациенти от всеки град, който са хронично болни и самотни. Звънят при най-малкото неразположение, и то на всяко дежурство”, споделя тя.

Радослав Илиев допълва, че макар тези болни хора да нямат спешна нужда, винаги ги посещава екип и не ги пренебрегват. „Опасяваме се, че ако не отговорим на сигнала, ще се случи като лъжливото овчарче, и точно когато наистина трябва да бъдат прегледани от лекар – ще им се случи нещо. Ето защо всеки ден ги наглеждаме”, уточнява фелдшерът.

На дежурство винаги има по 5 екипа, но през лятото са 4. Общо 18 лекари работят в структурата за Велико Търново, а общият брой на персонала за областта е 243. В това число са включени 56 лекaри, 78 фелдшери, 84 шофьори, 10, санитари, 5 души автокомплекс и 8 човека в администрацията.

ПЪРВИЯТ СИГНАЛ ПРИСТИГА ВЕДНАГА СЛЕД СМЯНАТА НА ЕКИПА ОТ НОЩНОТО ДЕЖУРСТВО

Потърсената лекарска помощ е за дете с дихателна недостатъчност, което пребивава в дома за медико-социални грижи в Дебелец. През това време идват още два сигнала – единият е за колабирала възрастна жена, а другия за жена с коремни болки. Екипите тръгват моментално по указаните адреси. Не след дълго детето е транспортирано до МОБАЛ и настанено в отделението по педиатрия. Другите две пациентки са поети от екипа в Спешно отделение.

Часът наближава 9:30 и градусите рязко се повишават. Постъпва сигнал за припаднала жена в банка, но този път тръгваме и ние заедно с екипа. Линейката чака пред входа за Спешно отделение и веднага потегляме към нуждаещата се. В специализирания автомобил има станция, чрез която се осъществява връзката с координационния център, както и GPS. По този начин диспечерите веднага могат да преценят коя линейка е най-близо до даден пациент. Пътуването е не повече от 2 минути, с бясна скорост и сирена. Някои шофьори ни дават път, а други се правят, че не виждат и чуват сирената.

Фелдшерът Радослав Илиев оказва първа помощ на 65-годишната жена. Оказва се, че е колабирала, докато чака да си вземе пенсията. Той обаче има съмнения за стабилността на състоянието й и я убеждава да я транспортират до болницата. От там насетне тя е поверена на дежурните в Спешно отделение, които й мерят кръвното, правят изследвания и след като са сигурни, че всичко е наред, бива изписана от отделението.

Малко след това пристига сигнал за припаднал мъж в Ресен, който има задух и ниско кръвно. Тръгваме заедно с д-р Румяна Лозанова в 9:56 часа. Пристигаме на мястото в 10:13 часа. Пътят дотам обаче е изключително лош и цялата линейка се тресе от дупките по асфалта. Да, определено самият я автомобил вече е амортизиран, но друсането е толкова силно и неприятно, че с каквото й превозно средство да преминеш през този участък, ще бъде все така ужасно. Какво ли тогава е усещането да те друса линейката, докато примерно имаш болки, кървиш или пък… раждаш?

Д-р Лозанова преглежда пациента и има съмнение за инсулт. С помощта на носилка го пренасят до линейката, където го настаняват внимателно и му поставя система за вливане на специален разтвор. Медицинската сестра стои плътно до пациента, придържа медицинските кабели на банката и следи жизнените му показатели. Тръгваме към болницата в 10:26 и следва отново неприятното друсане. За щастие, вентилацията в автомобила работи, което превръща превоза в поносим, макар на моменти да си мисли човек, че пътят е достоен конкурент на лунния пейзаж. В 11:44 пристигаме в лечебницата. Вратите на Спешно отделение са отворени за пациента и веднага бива медицински обгрижен.

Докато ни няма, са получени още няколко сигнала за припаднали хора. Някои от тях отказали преглед и транспорт до болницата.

В 11:47 пристига сигнал за мъж, колабирал пред дома си, който е бил изписан същия ден от отделението по кардиология. Човекът е на 78 години и има поставени три байпаса на сърцето. Към адреса се отправя д-р Бистра Бонева. Опитва се да ни разубеди да тръгнем с нея, тъй като вероятността да се срещнем очи в очи със смъртта е много голяма. Докторката преценява, че ситуацията е много деликатна, и оставаме в централата, за да изчакаме развоя.

През това време в координационния център от 112 директно включват мъж от Стражица, който звъни, за да търси лекар. Човекът крещи агресивно към диспечерката. Обяснява, че се намира пред филиала на Спешна помощ в Стражица, но никой не му обръща внимание. Казва, че джипито му е в Елена и затова е отишъл да го прегледат други лекари. Отправя няколко обиди към медицинската общност и затваря телефона.

Диспечерката Катя Хинкова отбелязва, че това е поредният случай на вербална агресия спрямо работещите в Спешния център. Макар неприличното отношение да е недопустимо, тя го отминава като нещо обичайно и приема следващите сигнали. 64-годишен мъж от Златарица изпада в гърч след мозъчна травма, а 80-годишна жена от Полски Тръмбеш колабирала.

Докато разпределя адресите по филиалите на Спешния център, се връща д-р Бонева и ни информира за мъжа, изписан от кардиологията. „Стабилизиран е! От горещото време е припаднал, поеха го колегите от Спешно отделение и кардиолозите”, споделя тя.

Настъпва момент, в който в централата е спокойно и няма сигнали. Фелдшерът Радослав Илиев споделя, че е възможно цял ден да няма обаждания и изведнъж да се засекат няколко сериозни случая, за които е нужно да бъдат ангажирани всички налични медици.

„Когато неотдавна се обърна румънския автобус, имаше 28 пострадали. Всичките ни екипи от Велико Търново бяха там плюс екипът от Горна Оряховица. Наложи се военните също да се включат. Те ни помогнаха, като транспортираха по-леко пострадалите. В такива моменти адреналинът бързо се покачва и се работи под огромно напрежение”, обясни той.

Сигналите за колабирали се активират отново следобед и така общият брой на потърсилите лекарска помощ до края на дежурството в 19:30 часа е 16 души. От тях четирима са хоспитализирани.

Точно когато предават щафетата на колегите си от нощната смяна, сигналите отново започват да валят, но дежурните през изморителния ден се оттеглят за заслужена почивка.

Галина ГЕОРГИЕВА

 

7 коментара за “Пет екипа денонощно са на крак, за да се отзоват на всеки сигнал за помощ

  • 21.08.2017 в 16:03
    Permalink

    Всичко звучи като приказка! Истината обаче е ,че служителите в спешното са арогантни и отегчени от работата и живота си! Движат се мудно, с вид на лентяи, гледат те презрително и с насмешка. Оплакват се постоянно, че заплатите им са малки. А ние всеки месец си плащаме осигуровките зада могат те да си вземат редовно макар и малките заплати! Да не дава господ да ви се притичат на помощ, защото спешната помощ в България е всичко друго но не и спешна. Ако евентуално ви се наложи тяхната помощ, бъдете готови да висите пред спешния кабинет с часове, гърчещи се от болка! Очакват ви презрителните погледи на персонала и враждебното настроение!

    Отговор
    • 21.08.2017 в 21:37
      Permalink

      Ето още един човек, който просто е свикнал само да плюе и обижда. Първо има разлика между Спешно отделние и Спешния център. Едното е мястото, където отиваш в болницата, когато имаш нужда от спешна помощ, а другото е звеното, което отговаря да пристигне лекар вкъщи, когато сам не можеш да се придвижиш или си припадна на улицата и т.н. И Второ, с подобни изказвания още повече омаловажавате труда на лекарите. Бъдете сигурни, че докато не се промени ужасното отношение към тях, ти няма да спрат да емигрират и в България ще останем без доктори.

      Отговор
      • 22.08.2017 в 10:28
        Permalink

        Спешен център, спешна помощ, както искате ги наричайте. Важното е, че с линейката ви карат точно при тези лекари, за които се говори в предния пост – вяли, бездушни и незаинтересовани. Все едно на мен ми е кеф да съм там и да им гледам киселите физиономии. За съжаление преди две седмици се наложи да опрем до тях заради детето ми и впечатленията ми са 1:1 с горния коментиращ. Стигнеш ли до тях започвай с молитвите, защото видях с очите си колко не им дремеше за докараните на носилка от линейките. Винаги съм имала респект към авторитетите, към които принадлежат и лекарите, но не може да искаш уважение при положение, че от теб лъха презрение. Нито аз, нито семейството ми имаме вина, че заплатите им са малки.

      • 22.08.2017 в 11:45
        Permalink

        Не човек който е свикнал да плюе и обижда, а човек който и минал по този път, и не знам вие като толкова много ги възхвалявате, дали сте носили умиращ човек с ръцете си и насреща да срещате мудни движения и отегчени погледи на „божествата“ от спешната помощ, дали сте ходили с болно дете, ако имате такива, и ви кажат,че не ви е спешен случая и пак срещате същото нагло отношение. Тогава какво очаквате?! Как да кажем на черното бяло?! Дежурната лекарка седнала разплута на стол в ъгъла и ви кара сами да правите превръзки и да мерите температура? Това за похвала ли е?! Ама какво да очакваш от медиите на Пеевски?!

  • 22.08.2017 в 10:47
    Permalink

    Вчера сутринта 21.08. предадох дежурството си на двама добре квалифицирани колеги-мед фелдшери.Сигурна съм,че ако пациента беше спешен колегите биха го обслужили перфектно.Но при нас идват неспешни пациенти с кожни болести,ухапани от бълхи ,пийнали повечко вечерта и други и искат веднага да бъдат обслужени макар,че в кабинета в момента има спешен случай / не квалифицирам случая/.Моля пациентите адекватно да си преценяват състоянието и да имат поне малко уважение към нас,които се грижим денонощно за тяхното здраве и спешните пациенти!

    Отговор
    • 23.08.2017 в 10:07
      Permalink

      Уважаема другарко, каквито ще да са пациентите спешни или не, те са ви работодатели! Вашите заплати се плащат от осигуровките на пациентите! Спешен или не всеки пациент, чисто по човешки заслужава нормално отношение, има правото да говорите с него като човек, да му обясните, а не да му се зъбите и стряскате! Защото проумейте го веднъж завинаги – вие не сте богове! Не напразно ви бият! Докато не си промените манталитета и не слезете сред земните хора, вместо уважение ще заслужавате презрение!

      Отговор
    • 23.08.2017 в 23:56
      Permalink

      Уважение ще получите тогава,когато престанете да гледате презрително всички нас-вашите работодатели и да са ви приоритет хората от малцинствата.Баща ми почина в спешно отделение Велико Търново на 02.08.2017 в 13.25.Известие за смърт получих в 17.40 след вдигнат скандал .През тези близо 5 часа вие в това отделение положихме неимоверни усилия да спасите от алкохолно отравяне човек от малцинствата .ПОКЛОН ПРЕД ВАС.Заслужавате си и БОЯ и обидите.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!