Евгений Дайнов, политолог: „За управниците ни важи казаното още от Аристотел: „Група богати мъже, управляващи в свой интерес“

• Как преценявате първите сто дни на правителството, какъв потенциал показа новата власт?
• Беше ни спестено да направим обичайното: да преценяваме, като гледаме програмата, дали заложените дейности се изпълняват в срок. Програмата излезе накрая на стоте дни. Дори от тук насетне обаче няма да ни е лесно да отсъждаме, защото в нея има конкретни инициативи единствено по отношение на строителството – нещо, между другото, което не е работа на управлението. Няма правителство в зряла демокрация, което да отчита строежи. Затова предварителният ми извод е, че правителството няма намерението да управлява, а да прави нещо друго. За кабинета можем да съдим по малкото му законодателни инициативи и по някои негови действия. Законодателните инициативи, които видяхме, са два вида: първо – мракобеснически – т.е. имащи предвид отнемането на права от гражданите и преследване на гражданите (промените в НПК, в Закона за движение по пътищата) и второ – лобистки – приоритизиращи частни интереси за сметка на общото благо (опитът да се забрани обжалването на ОВОС на втора инстанция). Има и друг вид закони, преследващи политики, насочени към общото благо – такъв вид още не сме видели. Изводът от законодателната дейност е, че кабинетът „Борисов 3” най-сетне успя да направи онова, което се опитваха предишите два: да се отвърже. Това е управление, отвързано от правенето на политика, от спазването на правилата (и на норми за приличие) и от съхранението и придвижването напред на общия интерес на гражданите.

ТОВА Е УПРАВЛЕНИЕ, ВРАЖДЕБНО НАСТРОЕНО СРЕЩУ ГРАЖДАНИТЕ И ИМАЩО ЗА ЦЕЛ ДА ОБСЛУЖВА ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ ЗА СМЕТКА НА ОБЩИТЕ

Действията на правителството подкрепят този извод. Основното действие беше и продължава да е опитът на правителството да заобиколи правилата, както и да се разсее за осъдителната присъда срещу България в случая „Калиакра”. Тук очевидно се търси съхранение на интересите на приближени на правителството „инвеститори” в защитената зона (лобизъм). А опитът да бъдат преследвани зелените организации като главните виновници за това, че приятелите на властта са затруднени да си градят обектите на защитените територии, разкрива другото лице на правителството – мракобесието. Този път ни управлява типична олигархия, дефинирана още от Аристотел (преди над 2300 години) като „група богати мъже, управляващи в свой интерес”.

– Какви сигнали излъчва опозицията в лицето на БСП, доколко е наистина алтернатива?

– Сигналите са, че БСП с удоволствие участва в нещо друго, което ГЕРБ прави от години: убийството на политиката. Политиката – това е дебатиране и обслужване на общото благо. Затова политиката е пълна с политики: по отношение на сигурността, на заетостта, на благополучието на гражданите. Нищо такова БСП не прави, макар ситуацията буквално да пращи от благодатни „леви” теми – като се започне от фрапиращото неравенство, мине се през бедността и монополизацията на икономиката и се стигне до липсата на елементарна сигурност за трудещите се граждани. Вместо да предлага политики в тези политически области

БСП УЧАСТВА В СЦЕНАРИЯ НА ГЕРБ: ПОЛИТИКАТА ДА БЪДЕ СВЕДЕНА ДО МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КАВГИ И ЦИРКОВЕ

БСП предава не само задълженията си като опозиция, предава самата идея за политика в полза на гражданите. Съучаства, вместо да предлага алтернативи.

– Адекватни ли са на ситуацията десните извънпарламентарно представени партии и дали ще могат да се обединят, преглъщайки егото на лидерите си?

– Щом не правят политика, щом не ги чуваме с алтернативни на ГЕРБ политики и подходи – значи, не правят нищо политическо. Отново, както през 2012 година, на терена са единствено „Зелените“, на които властта на ГЕРБ обяви война и които доста добре се справят с обявените им военни действия.

– Зачестиха гражданските протести, симптом за предсрочни избори ли са те, или просто показване на мускули?

– Според Аристотел, формата на управление „олигархия” е най-крехка, изложена на рискове и внезапни сътресения по три причини. Първо –

ОЛИГАРСИТЕ РАНО ИЛИ КЪСНО СЕ СБИВАТ ПОМЕЖДУ СИ, ЗАЩОТО НЕ ГИ ОБЕДИНЯВА НИЩО (НИКАКВА КАУЗА) ОСВЕН АЛЧНОСТТА

а алчността няма граници и затова рано или късно започват да се опитват да крадат един от друг. Нещо такова видимо се случва в момента. Когато този процес започне, следват други две неща – виждайки, че наличните олигарси са се хванали за гушите, срещу тях се формира група от други, по-млади и по-хищни олигарси, които ги нападат, за да ги изместят. Това засега не виждаме, но виждаме третото – накрая на народа му писва и изгонва олигарсите от властта. При олигархична форма на управление протестите са винаги гарантирани – дори в диктаторски страни като Русия. У нас виждаме началото на протестния процес, който е абсолютно неизбежен при наличието на скарана олигархия.

Елена ЧАМУРКОВА