152 четения

100 женски народни носии е събрал в колекцията си Петър Георгиев

Младият фолклорист е уредник в пенсионерския клуб в Писарево и ръководител на местната група за изворен фолклор

 

ПОВЕЧЕ ОТ 100 БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ Е НАТРУПАЛ В ЛИЧНАТА СИ КОЛЕКЦИЯ ФОЛКЛОРИСТЪТ ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ. Той живее в Долна Оряховица, но всеки ден пътува до родното си село Писарево, където е уредник в пенсионерския клуб и ръководител на група за изворен фолклор, където пее и свири на гайда.

20 години вече Петър Георгиев събира народни носии. Започнал, когато бил в осми клас. Тогава починала баба му и той намерил в стария й сандък няколко ризи и тъкани кърпи. Запазил ги като спомен от нея. Колекционер станал две години по-късно.

„Тръгнах по фестивали и събори, започнах да разпитвам, да наблюдавам, макар че точно на събори и фестивали няма никаква гаранция, че носиите на изпълнителите са точни копия. Четях много и колкото повече четях, толкова повече ставаха хората, които ми подаряваха носии“, разказва Петър, който има в колекцията си носии на повече от 100 г. Някои от тях са уникални с различните си части, защото никой вече не шие както някога – на ръка и с много любов.

Колекцията на Петър е съставена само от женски носии, защото мъжете едно време са износвали своите до последно и са ги изхвърляли накъсани и избелели. „Имам една сватбена носия, която е наистина уникална. Тя е единствената, която съм виждал с рисувано кадифе по края на полата. Освен това жената, която ми я даде, е била с нея в своя сватбен ден и това се е случило преди повече от 80 г.”, казва Петър. Носията е от сливенското село Блатец и може би той е единственият колекционер, който притежава такава. След това показва най-старата носия, която притежава – дреха от средата на XIX век, и с нея самият Петър участва в обичая Бабинден, пременен като булката.

КОСТЮМИТЕ, КОИТО Е СЪБРАЛ, СА ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА, ОТ РОДОПИТЕ НОСИЯТА ОЩЕ НЕ Е ПЪЛНА, ЗАСЕГА НЯМА И ОТ ПИРИНСКИЯ КРАЙ. Колекцията му с носии от Беленския край е може би най-богата. „Хърцои – това е старото население там, които са запазили едни от най-старите костюми. По ризите им има много везба, бродериите им са богати. От този край имам всякакви носии – и ежедневни, и празнични, и булчинска също. И по време са ми разнообразни – много стари и много нови, като новите са от 50-те години на миналия век“, разказва Петър и признава, че точно тези носии обича много.

Да събере различни видове облекла от един регион – това е голямата цел на колекционера. Той не се опитва да поставя рекорди и не търси костюми на по 150 – 200 г., защото знае, че да открие такива, е нереално. Иска обаче да има носии на момиче, на мома, на млада булка, жена, баба. „По детайлите в тези дрехи можеш да разбереш как се е променяла модата. Можеш и да разбереш дали мома или омъжена жена се е обличала с дрехата. Старите са много пищни и тази пищност идва не от натруфеността, каквато има в по-новите носии, а в символиката, вплетена във всяка шевица. Дори когато ми подарят носия, аз веднага махам наслаганите пайети и изкуствени камъни. Да, на сцената блестят, но нарушават автентичността“, признава колекционерът, който е натрупал много различни носии и от Силистренска Добруджа.

Почти всичките му костюми са пълни – имат чорапи, престилка, риза, пояс, където се е носил, пищимал, фуста или сукман в зависимост от района. В колекцията му има една риза, ушита от естествена коприна, и две връхни дрехи – саи, които са се носили над ризата. „Саята е част от костюма на богатите семейства. За да покаже социалния си статус, бащата е правил сая на дъщеря си. В тази връхна дреха винаги са били втъкавани сребърни нишки, ръкавите са украсявани с гайтани”, уточнява Петър Георгиев. Той не отказва да показва колекцията си по фестивали, събори, туристически изложения и общински празници и вече е обиколил почти цяла България със своите модни ревюта, в които участват момичета, любопитни да се видят нагиздени като своите баби и прабаби.

Петър Георгиев е завършил музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и се е пробвал да бъде учител по народно пеене. Но засега сърцето му е в автентичния фолклор и в Писарево. Написал е вече и история на родното си село, която обаче няма средства да издаде. Информацията, която е събрал за селото, училището, читалището, за църквата, за поминъка на хората и местната чешма, е придружена със стотици снимки. Той е подвързал всички изписани страници старателно, но отдавна вече е изгубил надежда, че историята на Писарево ще намери своя издател.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Един коментар за “100 женски народни носии е събрал в колекцията си Петър Георгиев

  • 23.08.2017 в 23:33
    Permalink

    къде е новината или интересната интерпретация на факта . Че това е по зле написано от ученически преразказ ! Ужасно тъпо.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!