И селата с над 100 жители да си избират пряко управници, настояват търновски кметове
Областното сдружение на селските кметове и кметски наместници изготви законопроект, търси лоби сред държавниците
НАСЕЛЕНИ МЕСТА С НАД 100 ЖИТЕЛИ ДА МОГАТ ПРЯКО ДА ИЗБИРАТ СВОЙ КМЕТ НАСТОЯВА ОБЛАСТНОТО СДРУЖЕНИЕ на селските управници и кметски наместници, съобщи за „Борба“ председателят му и кмет на Ново село Христо Христов. Нещо повече, екип на сдружението е изработил законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс и вече е провел редица срещи, за да търси подкрепа за идеята си. А тя впрочем се споделя масово от хората, живеещи в селата, както в цялата област, така и в по-голямата част на страната. До момента членове на областното сдружение са коментирали идеята си на среща с председателите на няколко парламентарни групи, омбудсмана Мая Манолова, както и с вицепрезидента на страната Илияна Йотова. По думите на Христо Христов, подготвената промяна в Изборния кодекс среща разбирането и на кмета на Велико Търново Даниел Панов, който е председател на Националното сдружение на общините в Република България.
Впрочем тази част на изборния кодекс, който определя дали кметовете на малките населени места трябва да се избират, или да се назначават, е променяна през годините неведнъж. В момента законодателството казва, че села с до 350 жители нямат право да избират свой управник, което на практика лишава хората от конституционното им право да избират и да бъдат избирани. А и е публична тайна, че управляващите – без значение от коя партия са, имат интерес да назначават свои хора по места, за да могат да контролират ресурсите, бюджета и въобще да прокарват своите управленски виждания.
„Сегашното положение създава предпоставки за допускане на съществени недостатъци и противоречия в нормативната уредба за изборите. С взетото миналата година неконституционносъобразно решение се поставя под съмнение свободата на волеизявление на избирателите в населените места и самите демократични начала на държавността. Нашето предложение ще възстанови конституционните права на 270 660 български граждани, които живеят в 1184 населени места да избират пряко своя кмет, както и да бъдат избирани. Освен това допуснатото през 2016 г. повишаване прага за образуване на кметство не се опира на анализ на демографската картина в страната“, коментира темата Христо Христов. Той е екипът му са анализирали ситуацията, според която в почти 70% от засегнатите населени места живеят повече имащо право на глас граждани от тези, регистрирани по постоянен адрес. Едва 2% от селата в страната, или 119, са тези с регистрирани по постоянен адрес над 100 граждани, а реално живущите са под този праг, твърди председателят на областното сдружение на местните управници. По думите на Христов мотивите за финансови икономии при избор на кметове в села с над 350 жители са несъстоятелни. Що се отнася до икономиите в държавния бюджет от разликата в заплатата на кметовете и наместниците – то те са нищожни, тъй като минималното основно месечно възнаграждение за кмет и наместник на кметство до 500 души е едно и също. Разликата е в размера на максималното, което определят общините.
Освен това със законопроекта се дава възможност живеещите по селата да издигат за кандидати личности, които притежават високи професионални и нравствени качества и са приемливи за обществото, убеден е дългогодишният управник на Ново село. „Даваме възможност да се издигнат разпознаваеми личности, популярни в съответното населено място, които са запознати с проблемите на хората и се ползват с висок авторитет сред тях“, казва още Христо Христов. И допълва, че ако предложението да се избират пряко кметове в села с над 100 жители не стане факт до март следващата година, вносителите на законопроекта ще сезират Конституционния съд. Не са изключени и протестни действия.
Елена ЧАМУРКОВА
