155 четения

Търновецът Иван Данчев 57 г. посреща всяка сутрин изгрева на върха на „Картала“

85-ГОДИШНИЯТ ТЪРНОВЕЦ ИВАН ДАНЧЕВ ПОСРЕЩА ИЗГРЕВА ВСЯКА СУТРИН ОТ 1960 Г. НАСАМ, без значение колко рано трябва да стане, за да види слънцето. Не го притесняват нито студът, нито жегата, затова, дори да е облачно, той отива на стрелбището в кв. „Картала“ и чака да види изгрева.

„Това прави някъде около 20 800 изгрева, дори малко повече. Но да речем, че има дни, в които съм бил извън града по работа и е нямало как да стигна до върха на този търновски квартал“, усмихва се Иван Данчев, който е майстор на спорта по плуване, но търновци го познават най-вече като диригент и композитор. Има издадени четири сборника с песни, които сам е писал, и редица награди в областта на музиката.

Изгревите обаче са неговата страст вече 57 г. Когато започнал да ходи на стрелбището, бил сам, но постепенно успял да зарази група свои приятели. През годините хората около него се променяли, някои се отказвали, други се присъединявали, но той е неизменно на върха на „Картала“. Когато бил по-млад, тичал от дома си до стрелбището, което си и сериозно разстояние, сега го дава по-леко и предпочита до горе да върви тези километър-два. „Първо гледаме слънцето директно 10 минути. Според философията на йогите тези 10 минути спасяват очите ни и им помагат да се съвземат и да си починат. Един от приятелите ми твърди, че от четири диоптрите му са паднали на два. Аз имам очила само за четене, иначе не се оплаквам“, казва Иван Данчев. Когато изгрее слънцето, всички се заемат с физически упражнения. Иван Данчев задължително прави 20 лицеви опори и ги прави и до ден днешен, въпреки възрастта си. „Спортът дава качество на живота. Може дълго да живееш, но, ако живееш болен и страдаш непрекъснато от някакви оплаквания, какъв живот е това. Затова съм наложил на волята си и ставам всяка сутрин, а лятото това е много рано, защото изгревът е някъде около 5 часа“, обяснява търновецът. И допълва, че в ежедневното му меню месото почти не присъства, но затова пък винаги има плодове и зеленчуци, а алкохол – колкото да не обиди компанията, когато са се събрали с приятели по повод.

ИВАН ДАНЧЕВ Е РОДЕН В ШЕМШЕВО, НО ЖИВЕЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОТ 1948 Г., ВЪЗПИТАНИК Е НА ТОГАВАШНАТА ВТОРА ГИМНАЗИЯ, чийто приемник днес е Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“. Докато бил ученик, свирил в оркестъра на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, а след това отишъл да учи в Музикалната академия. После се върнал и станал учител в своето си училище. Останал там до пенсионирането си. През това време преподавал във Великотърновския университет и 10 г. бил методист по музика. Бил е диригент на девет хорови състава във Велико Търново. Такъв е и до ден днешен – дирижира хора на Туристическо дружество „Трапезица“ в старата столица. Той е бил диригентът и на първия бигбенд във Велико Търново. Под негово ръководство няколко от тези състави са правили записи за Българското национално радио и снимки за телевизията. Когато бил учител във Втора гимназия, създал там вокална група, която е звучала дори по „Интервизия“.

150 ПЕСНИ СА СЪБРАНИ В ЧЕТИРИТЕ СБОРНИКА НА ИВАН ДАНЧЕВ. Някои от песните са композиции по стихове на изявени поети, за други мелодии само е писал текстовете. Продължава да пише и до днес, защото признава, че му е приятно да чува песните си, когато тръгне из България по участия и фестивали с хора си. Навремето му се налагало да пише и по поръчка, но пък така се родили някои от неговите химни – за Беляковец и Килифарево, за туристическо дружество „Трапезица“. Има песни за Велико Търново, за Самоводене, за Шемшево, за Ветринци, много туристически, спортни и разбира се, любовни песни.

„Мисля, че най-добре ме помнят някогашните деца, сега вече мъже и жени на достойна възраст. Обичах да работя с деца и единият от сборниците е събрал само детски песни. 40 г. бях част от детските лагери, 10 г. ходих в лагера „Знаме на мира“ във Ветринци, където децата се занимаваха с изкуство“, връща се назад във времето Иван Данчев.

След това си спомня и едно от най-големите предизвикателства в живота си – плувният маратон на язовир „Йовковци“. Трябвало да преплува 25 км, за да получи званието „Майстор на спорта“ и той се справил. Станал един от първите майстори на спорта в търновското дружество „Етър“. „Тръгнахме 50 плувци, финиширахме деветима. Това само като кажа, и всички спират да ме питат колко трудно е било. Беше тежко състезание, но спортът си струва усилията“, категоричен е 85-годишният търновец, който продължава всеки ден да слиза до центъра на града и да сяда на раздумка с приятели и набори в едно търновско кафене. Там всички бистрят политиката, говорят за миналото, за спомените си, но не и за болести. Това е формулата да останеш млад и да бъдеш щастлив, категоричен е Иван Данчев.

С. БОЯНОВА

9 коментара за “Търновецът Иван Данчев 57 г. посреща всяка сутрин изгрева на върха на „Картала“

  • 01.09.2017 в 9:36
    Permalink

    Това е моят учител по музика. През 1956-59 Иван Данчев създаде страхотен ансамбъл от 120 души във Втора Гимназия „Митрополит Климент“. Ансамбъл от певци и инструменталисти. Гостувахме и на Захарни заводи-Г.Оряховица. Толкова ни почерпиха с всякакви сладки, та започнахме да се замеряме с локум. В оркестъра имаше всички музикални инструменти. Там свиреше и съученичката ми Мариана Величкова, рецитираше Слави Шкаров. Коко свиреше на контрабас.Славни времена. А това че сегашната Природоматематическа гимназия е приемник на Втора гимназия е истина, но те не признават това. Вижте сайта им.
    Бъди жив и здрав учителю

    Отговор
    • 01.09.2017 в 14:25
      Permalink

      страхотни думи. благодаря ви, че се подписахте.

      Отговор
  • 01.09.2017 в 14:22
    Permalink

    И моят учител по музика. Радвам се за него същият си е не се е променил. Здрав дух здраво тяло. Била съм на Средни Колиби на лагер с хора му . Поздрави и бъдете здрав още дълги години.

    Отговор
  • 01.09.2017 в 15:36
    Permalink

    И мой учител 🙂 . Беше много весело в часовете по музика (1991-95г.), често го ядосвахме обаче ;). Даваше ни възможност, всеки да представя любимите си групи ( а нашите бяха от тежките метъли). Пожелавам още много изгреви.

    Отговор
  • 01.09.2017 в 15:43
    Permalink

    Да, прекрасен учител беше. Да, Слави Шкаров, Коко, помня ги всичките. Оркестърът беше чудесен . Учителю ти наш, желая ти много здраве и дълъг живот.

    Отговор
    • 03.09.2017 в 16:59
      Permalink

      А Васил Цанков помните ли го? В един клас бяхме

      Отговор
  • 01.09.2017 в 19:16
    Permalink

    ЛЮБИМИЯТ УЧИТЕЛ ПО МУЗИКА и май единственият ЛЮБИМ! Той беше човека, който ме поведе по пътеките на музиката и…. завърших музика. Човек и Учител в истинския смисъл на думата и с главни букви! Сега, като „върна лентата“ се учудвам, че помня голяма част от часовете ни при него, от разговорите след часовете…И си давам сметка, че това е така, защото Той е оставил огромна следа в моето формиране като човек и като музикант. Прекланям се пред Вас, уважаеми Учителю! Бъдете здрав!

    Отговор
  • 03.09.2017 в 10:53
    Permalink

    „Даскал Данчев“ му казвахме с обич и уважение – като на всички възрожденски учители, които даваха сърце и душа за доброто, за красотата, за хората…

    Отговор
  • 07.09.2017 в 18:27
    Permalink

    Благодарна съм, че имах такива учители, в лицето на Иван Данчев. Възпитаничка съм на Втора гимназия. На Г-н Данчев дължа любовта си към операта и симфоничната музика. Поклон!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!