martineli

martineli

Маргарита Мъглова, майсторът на курбаните във Велчево

ВЕЧЕ 10 ГОДИНИ МАРГАРИТА МЪГЛОВА ПРИГОТВЯ КУРБАНИТЕ ВЪВ ВЕЛЧЕВО. Самата тя изобщо не помни колко години прави това, шегува се, че всичко е за делото на селото, но нейните съселяни, които са й искрено признателни, отдавна са я титулували като майсторката на курбаните. Преди няколко седмици готвила курбан специално и за ловците от местната дружинка, освен това често участва в кулинарни празници в съседните общини и в състезания.

Курбаните в това търновско село са два – веднъж на 6 май, когато е храмовият празник на църквата, и още веднъж на Свети Дух през юни. И двата празника са възстановени преди десетина години, след като кмет на Велчево става Мустан Юсменов.

Седем-осем часа продължава приготвянето на един курбан, разказва баба Маргарита, която става в тъмни зори, за да подготви казана. Обособила е малка кухня в двора на собствената си къща, която галено нарича домашната ми магерница. Да влезеш в това царство на баба Маргарита, не е лесно, защото тя си е подредила всичко така, че на нея да й бъде удобно да работи. А и вътре няма място да се мотаят двама души.

„Приготвям всичко на дърва, не на газ, защото дървата придават специфичен аромат и вкус на курбана. За Свети Георги винаги е агнешко, за което отговаря кметът. Знам, че и той като мен си има някакви ритуали, но не го питам“, усмихва се майсторката. И допълва, че за този ден курбанът по правило е бистър, докато за Свети Дух курбанът е гювеч. В казана има месо и всякакви зеленчуци, които растат или в нейния двор, или в дворовете на съседите й.

„Приятно ми е да гледам хората да похапват сладко каквото съм приготвила. Не ми е нужно дори да знаят, че аз съм го правила. За мен е удоволствие да готвя за много хора, цял живот все това правя“, казва баба Маргарита, която дълго време е работила като готвач в „Хидрострой“, където приготвяла ежедневно ядене за 300 души. След това за 12 години готвила във ВиК, преди да се пенсионира.

„Курбанът е обречен и наречен, това му е различното. И е за много хора, тогава наистина става по-вкусно. Защо – не знам, но след толкова години, в които съм хранила стотици, знам, че когато яденето къкри на бавен и истински огън, дълго време и е за много хора, става по-вкусно. Сигурно защото винаги слагам и по щипка любов“, обяснява баба Маргарита. И допълва, че тя не помни някога през живота си е да готвила, когато е била ядосана или обидена на някого.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЗАХВАНАЛА С ТОЗИ ЗАНАЯТ ПРЕДИ ОКОЛО 40 Г., КОГАТО ИЗКАРАЛА ГОТВАРСКИ КУРС. И вече може да сготви всичко. Не са й нужни готварски книги, не пази рецепти. Достатъчно й е да види продуктите, с които разполага, за да измисли гозбата.

„Не съм почитател на т.нар. гурме. Това е измишльотина някаква. Как ще се нахраниш с две лъжици от нещото! Но иначе гледам кулинарни предавания по телевизията и по-често им приказвам, че не са прави, отколкото да си записвам рецептите им“, казва още майсторката.

Миналата година Маргарита Мъглова спечелила втора награда в празника на баницата в Балван със своята уникална сладка баница с орехи. Знае рецептата й от 30 години и до ден днешен реши ли да я приготви, задължително си точи корите ръчно. „И после слагаш орехи в разточените кори, заливаш със сладкия сироп, дето си го правиш с вода и захар, и готово“, на един дъх обяснява баба Маргарита. По същия начин за секунди изрежда как се правят дърпана, точена, вита баница, щрудел, тиквеник и всякакви вариации със зелен лук, спанак, лопуш и т. н.

Казва, че не й омръзва да готви, даже напротив, колкото повече прави това, толкова по-интересен й се струва този занаят.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *