56 четения

Маргарита Мъглова, майсторът на курбаните във Велчево

ВЕЧЕ 10 ГОДИНИ МАРГАРИТА МЪГЛОВА ПРИГОТВЯ КУРБАНИТЕ ВЪВ ВЕЛЧЕВО. Самата тя изобщо не помни колко години прави това, шегува се, че всичко е за делото на селото, но нейните съселяни, които са й искрено признателни, отдавна са я титулували като майсторката на курбаните. Преди няколко седмици готвила курбан специално и за ловците от местната дружинка, освен това често участва в кулинарни празници в съседните общини и в състезания.

Курбаните в това търновско село са два – веднъж на 6 май, когато е храмовият празник на църквата, и още веднъж на Свети Дух през юни. И двата празника са възстановени преди десетина години, след като кмет на Велчево става Мустан Юсменов.

Седем-осем часа продължава приготвянето на един курбан, разказва баба Маргарита, която става в тъмни зори, за да подготви казана. Обособила е малка кухня в двора на собствената си къща, която галено нарича домашната ми магерница. Да влезеш в това царство на баба Маргарита, не е лесно, защото тя си е подредила всичко така, че на нея да й бъде удобно да работи. А и вътре няма място да се мотаят двама души.

„Приготвям всичко на дърва, не на газ, защото дървата придават специфичен аромат и вкус на курбана. За Свети Георги винаги е агнешко, за което отговаря кметът. Знам, че и той като мен си има някакви ритуали, но не го питам“, усмихва се майсторката. И допълва, че за този ден курбанът по правило е бистър, докато за Свети Дух курбанът е гювеч. В казана има месо и всякакви зеленчуци, които растат или в нейния двор, или в дворовете на съседите й.

„Приятно ми е да гледам хората да похапват сладко каквото съм приготвила. Не ми е нужно дори да знаят, че аз съм го правила. За мен е удоволствие да готвя за много хора, цял живот все това правя“, казва баба Маргарита, която дълго време е работила като готвач в „Хидрострой“, където приготвяла ежедневно ядене за 300 души. След това за 12 години готвила във ВиК, преди да се пенсионира.

„Курбанът е обречен и наречен, това му е различното. И е за много хора, тогава наистина става по-вкусно. Защо – не знам, но след толкова години, в които съм хранила стотици, знам, че когато яденето къкри на бавен и истински огън, дълго време и е за много хора, става по-вкусно. Сигурно защото винаги слагам и по щипка любов“, обяснява баба Маргарита. И допълва, че тя не помни някога през живота си е да готвила, когато е била ядосана или обидена на някого.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЗАХВАНАЛА С ТОЗИ ЗАНАЯТ ПРЕДИ ОКОЛО 40 Г., КОГАТО ИЗКАРАЛА ГОТВАРСКИ КУРС. И вече може да сготви всичко. Не са й нужни готварски книги, не пази рецепти. Достатъчно й е да види продуктите, с които разполага, за да измисли гозбата.

„Не съм почитател на т.нар. гурме. Това е измишльотина някаква. Как ще се нахраниш с две лъжици от нещото! Но иначе гледам кулинарни предавания по телевизията и по-често им приказвам, че не са прави, отколкото да си записвам рецептите им“, казва още майсторката.

Миналата година Маргарита Мъглова спечелила втора награда в празника на баницата в Балван със своята уникална сладка баница с орехи. Знае рецептата й от 30 години и до ден днешен реши ли да я приготви, задължително си точи корите ръчно. „И после слагаш орехи в разточените кори, заливаш със сладкия сироп, дето си го правиш с вода и захар, и готово“, на един дъх обяснява баба Маргарита. По същия начин за секунди изрежда как се правят дърпана, точена, вита баница, щрудел, тиквеник и всякакви вариации със зелен лук, спанак, лопуш и т. н.

Казва, че не й омръзва да готви, даже напротив, колкото повече прави това, толкова по-интересен й се струва този занаят.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!