Доц. Константин Дочев: „Историята на празника 22 септември започва три минути след края на един работен ден на парламента през 1998 г.”

Публикувана на: 22.09.2017г. 416 прегледа

ТРИ МИНУТИ СЛЕД КРАЯ НА РАБОТНИЯ ДЕН И МАЛКО В НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА Е ВНЕСЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КОДЕКСА НА ТРУДА – да се добави в него като официален празник 22 септември – Денят на Независимостта на България. Тогавашните депутати от ОДС Пламен Радонов, доц. Константин Дочев, Николай Згурев и Цветан Димитров стоят зад идеята Велико Търново да е център на тържествата.

Това се е случило на 8 септември 1998 г. И само няколко дни по-късно депутатите от 38-мото Народно събрание приемат законопроекта. Всички парламентарни групи гласуват със „за”, спомня си археологът доц. Константин Дочев, който днес е шеф на търновския филиал на Археологическия институт с филиал на БАН.

„Обявяването на 22 септември за официален празник е израз на преклонението пред националните идеали и паметта на политиците, извоювали за България място на равнопоставен член в семейството на цивилизованите народи.”

Така звучи мотивираното предложение на четиримата депутати от Великотърновския избирателен район, които успяват да променят чл. 154 в раздел 3 на Кодекса на труда и да

SONY DSC
SONY DSC

направят Велико Търново център на тържествата на 22 септември.

Първото тържествено честване на Деня на Независимостта в старата столица се случва още същата година, 50 г. след забраната на този празник, отменен от първото правителство на Георги Димитров. Тогавашният кмет Драгни Драгнев успява за изключително кратък срок от време да подготви града за празника, а председателят на Народното събрание Йордан Соколов приема да бъде гост на тържествата.

„ТОЗИ НАШ УСПЕХ СИ ИМА ПРЕДИСТОРИЯ И ТЯ ЗАПОЧВА ОКОЛО ДВЕ ГОДИНИ ПО-РАНО. На предварителните вътрешни избори за кандидат-президент на ОДС през 1996 г. се състезаваха Желю Желев и Петър Стоянов. Стоянов спечели и първият му кампаниен ден беше… 22 септември и то във Велико Търново. Тогава ние успяхме да го убедим да съчетаем неговото начало с едно шествие по главната улица на града”, връща се назад доц. Константин Дочев. Той помни почти до минута събитията, които са се случили преди две десетилетия, включително и факта, че четири дни валяло. „Обаче всички „сини” участваха. Ние просто нямахме съмнение, че всичко ще се случи както трябва да се случи. И през нощта срещу 22 септември дъждът спря. Събрахме се пред Царевец, около нас една гъста мъгла…, нищо не виждаш пред себе си. И тогава в някакъв миг само слънцето проби”, усмихва се археологът.

Близо 500 души тръгнали от Царевец към центъра на града и до паметника „Майка България” шествието вече наброявало 2000 души.

SONY DSCПетър Стоянов и Великотърновският митрополит Григорий водили шествието. „Дядо Григорий ни позволи да носим хоругви и икони и в един момент се присъедини към нас. Мисля, че щом видя ентусиазма на хората, мащабността на шествието, разбра, че там му е мястото. Самият той направи водосвета и поведе колоната”, казва археологът и допълва, че този 22 септември 1996 г. е било на практика първото неофициално отбелязване на Деня на Независимостта на България в Търново.

ДА ВЪЗСТАНОВЯТ ЗАБРАВЕНАТА ЧАСТ ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ И СИМВОЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – това била каузата, за която работили тогава сините депутати на Велико Търново. Константин Дочев бил член на комисията, която обсъждала герба на България, и участвал и в двата семинара, на които били дискутирани въпросите за държавната хералдика и символите на страната ни. Гербът, такъв какъвто го имаме днес, бил приет на 31 декември 1997 г. Веднага след това народните представители се заели със задачата да направят 6 и 22 септември официални празници. „Договорихме се с групата от Пловдив. Ние подкрепихме тях, колегите подкрепиха нас. Те успяха бързо да се организират и на 1 септември 1998 г. внесоха предложението си за 6 септември. Народното събрание веднага прие законопроекта им и Пловдив направи тържество за Съединението още същата година. Ден по-късно имахме парламентарна група и аз напомних, че нямаме време, ако искаме да официализираме 22 септември”, разказва Константин Дочев. Групата дала зелена светлина на археолога и той и тримата му колеги Пламен Радонов, Николай Згурев и Цветан Димитров много бързо написали предложението, което внесли три минути след 18 ч. на 8 септември 1998 г.

След промените в Кодекса на труда бил създаден инициативен комитет за организиране на тържествата. Оттогава празникът следва един и същи протокол – началото винаги е в двора на църквата „Св. 40 мъченици”, където през 1908 г. Фердинанд провъзгласява Манифеста за Независимостта на България. Две години по-късно организацията била леко променена, за да бъде включен в честването и Царевец. Местната власт възстановила Пирамидата и така историческият хълм на практика се превърнал в най-голямата арена на честването.

„Харесва ми да има шествие и се радвам, че то остана. Иначе… празникът ми е в повече протоколен. Особено частта с Царевец. Не че мястото не заслужава да бъде място за някаква церемония, но качени на върха на хълма, официалните лица изглеждат откъснати от хората, богопомазани, важни. А този празник не е техен и не е за тях. Той е за търновци, за българите, за всички нас. Когато Фердинанд е управлявал България, той не се е плашил да бъде част от хората и е бил сред тях”, обяснява доц. Константин Дочев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Бисер БОЯДЖИЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>