Три момичета разнообразяват делниците на обитателите на Дома за стари хора

Трудотерапевтките учат бабите и дядовците да майсторят сувенири, а те – на нещата от живота

Винаги усмихнати и позитивни, Симона Димитрова, Ева Димитрова и Маринела Войкова водят заниманията по трудотерапия в Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Обитателите в социалното заведение ги прегръщат с любов и споделят, че присъствието им ги кара да преживеят отново младините си. Трите момичета са от старата столица, на 26, 25 и 31 години, като съответно работят в дома от 2, 4 и 7 години. Ева е завършила социална педагогика и работата в дома била естествено продължение на обучението й, Симона карала европейска социална практика във „Венета Ботева“, останала доволна от преживяването и станала част от екипа, Маринела пък преминала обучение за трудотерапевт и получила шанса да практикува в дома. Момичетата са единодушни, че възрастните хора ги изненадват всеки ден и чрез своя неуморим дух са надхвърлили очакванията им за интересна работа. „В началото си мислех, че бабите и дядовците са много спокойни и не се захващат с много неща, а по-скоро гледат да отмине денят. Представата ми тотално се опроверга – открих един нов свят на възрастни хора с чувство за хумор, желание за живот, търсещи изява и забавления“, казва Ева.

„Постоянно си намират работа, творят, участват в танцовата група, пеят. Доста по-активни са от младите хора, а желанието им за приключения е голямо. Децата им вече са пораснали и сега искат да се забавляват, без да мислят за проблеми“, допълва Маринела.

В часовете по трудотерапия освен да майсторят ръчно изработени пана, панери и други сувенири възрастните успяват да споделят с трудотерапевтките своите преживявания. Момичетата са чували безброй трогващи истории, които докоснали сърцата им. Една от тях дори я преживели. Семейство Николинка и Гено Генови, което преди 2 години спечели титлите „Мисис Баба“ и „Мистър Дядо“, озарявало с любовта си социалното заведение, но неотдавна жената починала и оставила сам своя съпруг, който прекарва дните си в тъга по нея. „Когато някой почине, всички страдаме. Много е тежко да се разделим, защото всеки ден се срещаме и ги чувстваме като свои роднини. Близките им продължават да идват и да носят материали за трудотерапия и подаръци в памет на починалите“, сподели Маринела.

Така след смъртта на дядо Симеон семейството му предоставило чисто нова пейка за двора на социалното заведение, на която живущите да си почиват и същевременно да напомня за него.

„Имаше една жена, която бе заможна и често помагаше финансово на деца от закрития вече дом за сираци „Пеньо и Мария Велкови“. Тя даряваше средства за тоалети на абитуриентите и плащаше семестриални такси, когато децата, лишени от родителска грижа, нямаха необходимата сума“, уточнява Симона.

Трите момичета казват, че възрастните хора са много любопитни и от известно време проявяват интерес към новите технологии. По техни думи освен с трудотерапия бабите и дядовците се занимават и с компютри. „Често идват и ме разпитват как да си оправят настройките на смартфоните, таблетите и компютъра. Показваме им всичко, което ги интересува, и вече можем да ги похвалим, че успешно сърфират в социалната мрежа и четат вестници онлайн“, увери Маринела. Тя допълни, че бабите са по-активни и част от тях ползват скайп, за да водят видеоразговор с децата си в чужбина.

„Повечето възрастни предпочитат да оставят жилището си на внуците и децата и да дойдат да си изкарат спокойно старините тук. Трябва да се избие клишето за изолираните стари хора, които никой не желае и затова постъпват в дом. Истината е, че децата им идват да ги посещават, грижат се за тях, не са ги забравили и поддържат връзка, а тук са сред хора на тяхната възраст и са щастливи“, завършва Ева.

Момичетата твърдят, че когато дойде време в петък да си тръгват, раздялата е трудна и за двете страни. През уикенда бабите и дядовците им пишат съобщения във Фейсбук, че нямат търпение да дойдат на работа в понеделник.

Галина ГЕОРГИЕВА