С два инфаркта и 200 лв. пенсия търновец се бори с несгодите на живота

ЖИВОТЪТ НА 61-ГОДИШНИЯ АКИФ БИЖЕВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ИСТИНСКИ УРОК ПО ОЦЕЛЯВАНЕ. Мъжът е с два инфаркта и куп заболявания, заради които е пенсионер по болест, а държавата му е определила да живее с 200 лв. на месец. Преди да стане инвалид, търновецът е работил дълги години като майстор в бившата общинска фирма „Ятрус”. Сам е отгледал и четирите си деца от първия брак, а днес самият той се нуждае от помощ, за да се справи с трудностите в живота.

Акиф Бижев е родом от разградското село Самуил, завършва строителен техникум и преди повече от 40 години пристига във Велико Търново, където минава целият му трудов стаж.

„Работил съм по реставрацията на паметника „Майка България”, слагал съм камъка на Царевец, работил съм и по църквата в Асенова махала. За толкова години много работа е минала през ръцете ми”, разказва Акиф. Споделя, че животът му не е бил лек, но не се оплаква. След като жена му го напуснала, останал сам с четирите си деца, но нито веднъж не помислил да ги остави в дом. Признава, че са му предлагали да ги даде за отглеждане на държавата, но бил категоричен, че ще ги отгледа и изучи. Днес децата му са големи и всяко от тях е поело собствен път в живота. Преди години Акиф се запознава с втората си жена Анета, с която се събират да живеят на семейни начала и имат една дъщеря. Животът им минавал като на повечето семейства, докато през август 2011 г. Акиф получава инфаркт. Приет е по спешност в търновската болница и е спасен от лекарите. Само два месеца по-късно получава втори, при който едва оцелява.

А равносметката след двата инфаркта е 81% инвалидност и куп съпътстващи заболявания – базедова болест, язва и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Ежедневно мъжът приема куп животоподдържащи лекарства, а заради влошеното си състоние не може да работи. Разчита на инвалидната си пенсия, с която преживяват той и жена му. Благодарен е, че има общинско жилище, защото не може да си позволи да живее на свободен наем. След като плати лекарствата, тока и наема, за живот му остават „жълти стотинки”. На помощ разчита и на „Социално подпомагане“, откъдето преди е получавал помощи за отопление, взимал е и от безплатните храни на БЧК. Тази година обаче Акиф не е одобрен за помощи за отопление, тъй като не отговаря на условията.

„Аз нямам никакъв имот на свое име, не работя, получавам само пенсията по болест. Не знам на какви условия не отговарям, преди получавах помощи, а сега ми отказват. С жена ми живеем на един адрес, но и тя е безработна и не получава отникъде нищо. Беше санитарка в онкодиспансера, но преди пет години я съкратиха. Болна е, даже здравни осигуровки няма и не може да отиде на лекар. Добре че са децата да помогнат с някой лев, защото има дни, в които имаме само хляб на масата”, разказва Акиф. Мъжът обмислял да се върне в родното си село, но казва, че вече е късно и няма при кого да отиде. А за да изкарат зимата на топло, ще разчита отново на колеги, които му дават непотребни дървени материали, останали от строителните обекти.

Весела БАЙЧЕВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *