Държавният архив във В. Търново чества 65 г. от създаването си
ИНЖ. ЛИЛИЯ ПЕТКОВА СТАНА ДАРИТЕЛ НА ГОДИНАТА НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ПОЛУЧИ ГРАМОТА НА ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ по повод 65-ата годишнина на институцията. Инж. Петкова е дарила лични документи от нейния дядо Георги Петков Калчев, който е първият и единствен българин, получил академично образование по озеленяване, ландшафтна архитектура и помология през периода 1878 – 1919 г. 20-годишният студент по икономика Евгени Лалев получи грамота за читател на годината. Евгени е от Велико Търново, завършил е магистратура в Техническия университет във Варна, специалност „Електроника”, паралелно с това учи магистратура „Електроенергийни системи”. Третата награда беше за Рени Иванова, която беше обявена за Приятел на архивите. Рени е третокурсничка по библиотечно-информационни дейности във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
На тържеството вчера Държавният архив обяви и резултатите от конкурса за есе на тема „Използване на документалното богатство на Държавен архив – Велико Търново, за кариерното развитие”. Отличията получиха Борислав Димитров, бакалавър „Икономика на туризма” в УНСС, Илиана Тодорова, ІІІ курс „Културен туризъм”, Николай Георгиев, ІІІ курс, специалност „История и география“, и Петър Иванов, ІІІ курс, специалност „Етнология”. И тримата са студенти във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
На 10 октомври 1951 г. с указ N 515 на тогавашния президиум на Народното събрание са създадени Държавният архивен фонд на страната и мрежата от държавни архиви. Държавен архив – Велико Търново, функционира от април 1952 г. и от тогава до днес комплектува, обработва, съхранява и предоставя за използване определените за постоянно запазване документи на държавните и общински институции и обществени организации на територията на Великотърновска област и на значими личности от местно и национално значение. Към архива има читалня, библиотека, лаборатория за консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека са заведени 3397 тома специализирана литература, разказват от институцията.
НАЙ-СТАРИЯТ КНИЖОВЕН ПАМЕТНИК, СЪХРАНЯВАН В АРХИВА, Е БОГОСЛУЖЕБНА КНИГА – РЪКОПИСЕН ОКТОИХ. Преписът е направен през 1492 г. от свещеноиконом Евгений. От периода XVI – XVII век са добре запазени още няколко богослужебни книги – напрестолно евангелие и апостол от края на XVI в., четвероевангелие на Матея, Марко, Лука и Йоан и архиерейски служебник от XVII век. Архивът ни пази и един от преписите на Паисиевата „История славянобългарска”, направен през 1809 г. в Русе от Влад Поппетков Гладичов и е известен като Попгладичов препис, две от изданията на „Неделник” на Софроний Врачански – от 1806 г. и от 1856 г., както и важни писма от и до Петко Р. Славейков, Кръстю и Георги Недеви, Никола Златарски, Цариградската българска община, х. Никола х. Д. Минчов и Евстати Селвели за хода на църковната борба. Архивът ни притежава ценни документи за борбата за национално освобождение през периода 1835 – 1878 г., за обществено-политическия живот във Великотърновския регион, сред които са и две оригинални писма на Стефан Стамболов до Тодор Божинов – председател на Народно-либералната партия в Свищов. Личният фонд на Цанко Церковски е тук, както и колекцията от документи за зараждане и развитие на анархизма в България и дейността на българските анархисти – емигранти в чужбина. Във фондовете има документи за развитието на икономическия и стопанския живот във Великотърновския край след Освобождението и за културно-просветния живот.
Днес архивът съхранява повече от 3703 архивни фонда, 1687 спомена, уникални документи – 17, и много други. Застрахователният фонд се състои от 304 030 кадъра, броят на дигиталните обекти е 2115.
С. БОЯНОВА
