С ИЗЛОЖБА «ЧАСОВНИКОВА КУЛА – 240 ГОДИНИ ИСТОРИЯ» УВЕКОВЕЧИХА ЕДНА ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ЧАСОВНИКОВИ КУЛИ У НАС

Публикувана на: 12.10.2017г. 68 прегледа

Кметът на Севлиево д-р Иван Иванов официално откри изложбата

“На мен се падна честта да открия тази изложба и съм изключително щастлив, защото часовниковата кула е най-старата сграда в нашия град и неслучайно – основен елемент в герба ни”, каза кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов. Той благодари на всички, които отделиха от времето и средствата си, за да се реализира този проект в полза на обществото. “Благодаря на г-н Мирослав Марков, който не само беше първият човек, който дойде да сподели тази идея, но е и основният изпълнител. Каквото беше необходимо от страна на общината, за да изглежда по-добре районът около часовниковата кула, ние го направихме. Заедно обсъдихме визията и мисля, че се получи много добре”, сподели още д-р Иванов и с нескрито вълнение се обърна към съгражданите си: “Благодаря ви, че сте довели и децата си, защото те трябва да знаят историята на нашия град, за да я съхранят и за поколенията напред”.

“Постоянната ретроспективна изложба съдържа 10 фотографии с интересна информация, преведена на няколко езика, вкл. и на китайски. “Кулата е една от първите, построени по нашите земи и е била ням свидетел на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, целия 19-ти, 20-ти и началото на 21 век.

2800_1563Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито бяха открити и в средновековния град и крепост “Хоталич”. “Това ни дава основание да смятаме, че най-вероятно е строена от български майстори”, коментира пред събралото се множество директорът на Историческия музей Найден Петров. Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.

Инициаторът и един от основните изпълнители на начинанието за постоянната експозиция – управителят на фирма «М-ПРЕС» Мирослав Марков благодари на общината, в лицето на кмета д-р Иван Иванов и неговия екип, за протегнатата ръка и за възможността да сбъдне тази своя мечта.

Благодарности бяха отправени към всички, станали съпричастни със своите съзидателни действия. “Радвам се, че тази изложба стана повод за родолюбива среща на тези, които обичат Севлиево. Реализирането на тази идея е важно, защото това е най-старата обществена сграда в нашия град и като граждани на Севлиево ние сме длъжни да поддържаме нашите исторически паметници. Вярвам, че тази изложба е само началото на поредица от предстоящи действия в тази посока”, каза в заключение г-н Марков и изказа специални благодарности на своите служители, помогнали за реализацията на изложбата, на Стоян Костадинов, Айчетин Чаушев, Евгени Бончев, Пенка Илева, Наташа Колева, Петко Хинов и екипа на фирма «М-ПРЕС».

ПОВЕЧЕ ЗА ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА:

Часовниковата кула е най – старата запазена обществена постройка в Севлиево. През ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки изминал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната й врата съответства 1779 г. Върху камбаната е гравирана 1775 г.

Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.

През 1871 г. известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.

Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци, които старателно се грижат за нея през годините. Като важни новини в общинските вестници през 1911 г., 1924 г. и 1965 г. се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, сградата е обявена архитектурен паметник на културата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>