Съветът по култура и медии на БСП заседава във Велико Търново
Културни дейци се оплакаха от безпаричие и липса на държавна подкрепа
БЕЗ НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРАТА И БЕЗ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЕТ ПРИОРИТЕТА ТАЗИ СФЕРА НЯМА ДА НАПРАВИ НИТО КРАЧКА НАПРЕД. Около това се обединиха културните дейци от Велико Търново, Габрово, Търговище и Свиленград, които се събраха в старата столица. В края на миналата седмица във Велико Търново заседава Съветът по култура и медии към Националния съвет на БСП. Председателят на съвета Иван Токаджиев, бивш зам.-министър на културата в правителството на Сергей Станишев, председателят на Комисията по икономика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, шефът на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и народният представител в 42-рия и 43-тия парламент Мариана Бояджиева поканиха на среща представители на културни и образователни институции, артисти, учители и читалищни дейци, за да изслушат и техните предложения преди да бъде формиран алтернативният бюджет за 2018 г.
„Алтернативният бюджет, който БСП подготвя, е единствената възможност да се противостои на пагубната и популистка политика на управляващите. С тези 0.5%, които ще бъдат заложени в бюджет 2018, те осигуряват на българската култура последно място”, каза в началото на заседанието Иван Токаджиев. И допълни, че липсата на финансиране и замазването на очите с малки увеличения не помагат на сферата, защото в момента всички пари, които държавата отделя за култура, отиват преди всичко за заплати, а не за развитие.
„Ние се борим за увеличаване на средствата за култура до 1% от брутния вътрешен продукт и това е напълно възможно. Още по време на първото правителство на Борисов беше подписано тристранно споразумение със Сдружението на творческите съюзи и синдикатите, с което управляващите трябваше постепенно да увеличат парите за култура до 1%, но не го направиха”, каза и Мариана Бояджиева.
„Дисбалансирана е в момента икономиката ни. Ще ви кажа само няколко неща. Българите в чужбина всяка година внасят в страната ни около 5 млрд. лв., което на практика представлява и отчитания от статистиката ръст в икономическото ни развитие. Ако се окаже действително, че по 2.5 млрд. евро пристигат от чужбина, което е 5% от БВП, къде тогава е нашата гордост от ръста на икономиката с 4%?”, коментира и шефът на икономическата комисия в парламента Петър Кънев, който призна, че акцентът върху образованието е положителен факт, макар и закъснял, но каза и това, че следващият голям трус ще бъде в здравеопазването, армията и полицията.
Определянето на пет или шест приоритета, които да гарантират нашата идентичност и самочувствие, също са крачка напред в развитието на културата, категоричен беше археологът Мирко Робов, който припомни отново провалената 20-годишна програма за разкопки, реставрация и социализация на Трапезица. Стратегията за историческия хълм беше изготвена при управлението на БСП преди години, но след това държавата спря да дава пари за разкопки и консервация.
МИЗЕРНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЧИТАЛИЩАТА, КОИТО В БЪЛГАРИЯ СА 4000, КАТО ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ СА КУХИ и на практика източват бюджета за тази дейност, финансирането на музеите и другите общински културни институции също бяха теми на разговора между членовете на съвета и гостите. Всички се обединиха и около това, че връзката между образование и култура отдавна е прекъсната. А именно тази връзка е гаранция за патриотично възпитание, което е невъзможно при положение, че голяма част от учениците тръгват на училище без да говорят български език.
Комисията по култура и медии продължава тези открити заседания и в други области на страната, едва след това партията ще подготви алтернативния бюджет за следващата година.
С. АЛЕКСАНДРОВА