Кръвта вода не става. Внук стана пожарникар със зила, на който е работил дядо му 24 г.

Публикувана на: 25.10.2017г. 4 129 прегледа

И двамата се казват Александър Александров, младото попълнение е само на 20 г.

 

ВНУК ПОЕ „БОЙНАТА“ МАШИНА „ЗИЛ 130”, С КОЯТО ДЯДО МУ Е БИЛ ПОЖАРНИКАР НАД 20 ГОДИНИ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ. И двамата се казват Александър Александров, но единият е на 67 г., другият сега започва живота си и е само на 20 г. Сашо-младши е израснал с дядо си и постоянно е бил с него на работата му. Така момчето харесало тази професия, а освен това и баща му е полицай.

 

ОТ ШОФЬОР В ТКЗС В ИВАНЧА – В ПОЖАРНАТА

 

Дядото е бил шофьор в пожарната 24 години. Сашо-старши е пенсионер от доста години. Започнал в пожарната през 1976 г. и работил до март 2000 г. По онова време нямало много мераклии да влизат пожарната, разказва 67-годишният мъж, защото тогава се работело 24 часа и после пак толкова се почивало, но заплатите били малки. Един от служителите обаче започнал да омайва младежа от Иванча и да му обяснява колко хубава всъщност е тази служба. Така 26-годишният шофьор на специален автомобил започнал в МВР със 176 лв. заплата. Преди бил шофьор в ТКЗС в селото с над 250 лв. заплата, но пък като пожарникар дошъл в Полски Тръмбеш.

„… Най-голямото ми изпитание бе експлозията в „Свилоза“, първият ми пожар бе на суха трева, но няма да забравя и теча на амоняк в мандрата на Полски Тръмбеш. Не ми се е случвало да спасявам хора. След като се пенсионирах, поработих четири години като охрана в олиото и сега съм на село – имам трактор с косачка и помагам на хората“, разказва Александър Александров. Той подчертава, че зилът ветеран е на 31 години и сега с него ще работи внукът му. Другият му внук Давид, който е на 19 г., също сега учи за пожарникар, синът му е полицай, съпругата му също.

 

МЕЧТАТА НА АЛЕКСАНДЪР-МЛАДШИ Е ДА СТАНЕ ПОЖАРНИКАР НА ГОДИНАТА

 

20-ГОДИШНИЯТ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ Е НАЙ-МЛАДИЯТ ОГНЕБОРЕЦ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ. Изкарал е 6-месечен курс за първоначална подготовка, след като е бил назначен на 13 януари т. г. и е на работа от този август. По ирония на съдбата поема зила на дядо си. Иска да учи в Академията на МВР, естествено, за пожарникар. Завършил гимназията по електроника в Горна Оряховица със специалност „Компютърен техник“. Отсега той мечтае един ден да стане Пожарникар на годината в България. Освен заради дядо си той направил своя избор заради адреналина в тази професия и заради опасностите и приключенията. „… Като малък, още като чуех сирените, и исках да помагам, това е такава голяма тръпка, пък и толкова пъти съм бил с дядо, че никога не съм мислил да стана нещо друго освен пожарникар…“, разказва младши. Състезател е по самбо, което приема като свое хоби.

„БОЙНОТО МУ КРЪЩЕНЕ Е БИЛО НА ГОЛЕМИЯ ПОЖАР В КЪЩА В Масларево, но първо е ходил в Павел по време на буря. Като стажант той е имал право само да стои и да наблюдава и не участвал в гасенето на стихията. Малко след това обаче влязъл в действие в гасенето на огнената стихия в Масларево от мълния, където изгоряха животните на стопанина, но огнеборците успяха да спасят част от постройките. Това Сашо няма да забрави никога. „Беше 3 септември около 20,30 часа. Пак излезе страшна буря и тогава телефонът иззвъня. Гасенето беше 10 часа, не се уплаших, не може да има страх.“

Страхът идвал после, при разбора и анализа, казва началникът на пожарната в Полски Тръмбеш гл. инсп. Илиян Илиев, при когото се срещаме с дядото и внука. Той самият си припомня едно от своите участия в гасене на пожар на покрив посред нощ. Едва на сутринта Илиян Илиев видял, че покривът е бил ламаринен и той по чудо не е паднал от него в огъня. В края на нашия разговор става ясно, че всъщност само номерът на ветерана „ЗИЛ 130“ е сменен, иначе шофьорът пак е Александър Александров.

ВЪПРОСНАТА БОЙНА МАШИНА НЕ Е БРАКУВАНА, защото община Полски Тръмбеш е сред тези у нас, които попадат в забраната за нова техника по европейски критерии. Другата такава в областта е Стражица. Заради това миналия месец на двигателя на зила е направен основен ремонт и както казват огнеборците, това е „яка руска машина“. Освен него тук има още един зил водоноска с 8 тона и един спасителен автомобил „Лейланд“, който е дарение от Англия. Така общо с 4 коли и една на общината пожарната на Полски Тръмбеш бори огнени стихии, бедствия, аварии и катастрофи. В службата работят 23-ма души, има и доброволчески отряд от пенсионери от 6 души. Огнеборците от Полски Тръмбеш имат и бойни облекла, които миналата година бяха дарени от побратимения румънски град Герла.

Нели СУКОВА

Сн. авторката

Коментари за "Кръвта вода не става. Внук стана пожарникар със зила, на който е работил дядо му 24 г."

  • 31.10.2017 в 22:17

    Да се смеем ли, да плачем ли ?! Чудесно е, че младият човек иска и прави нужното за да е полезен, ама въпросните ограничения и оборудването с допотопна техника е поредният ни глупав парадокс …

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>